"1001 НОЩ" И СЛЕД ТОВА, ХАЛИТ И БЕРГЮЗАР ПРЕД КАМЕРАТА И ЗАД КАДЪР - ТЕМА 225

Много е хубава Берг на новата снимка. Изглежда по млада от годините си(тя нали скоро имаше рожден ден?).
Преди време в темата пишеше, че и двамата с Халит отслабват и тогава си помислих, че тя трябва да спре, за да не стане грозно слаба

Пак за Гези парк. Станало дума в предаването за протестите и едната участничка казала, че определени хора са си направили реклама покрай тях. Споменала Халит, в сериала играел СС и в протестите държал да се изявява в главната роля. Майка й починала по време на събитията и тя всяка вечер четяла на глас корана, както повелява традицията, а съседите й думкали с тенджери и тигани. Тя ги помолила за тишина, а те й отвърнали, че ще спрат, когато и тя престанела да чете корана.

Другият участник репликирал, че не бива определена група хора да бъдат подлагани на публичен линч за участието си в протестите. Не може да се слага знак на равенство според него между екранния образ на даден човек и обществената му роля. Нима, ако някой играе клоун и отиде на протестите или подкрепи Египет, го прави в ролята на клоун.

Тя на живо е още по-слаба, отколкото на снимките и на екрана. Писах вече, че и за другите актьори се отнася. Поне от КД

Дано като им свършат сезоните да решат да забременеят Тя беше много сладка като бремена , Халит и той от емпатия

       Мисля, че утре ще ни стане по-ясно какво точно е казала Мерием. Небахат е умна жена и е казала доста истини, но нека не забравяме, че има голяма разлика между турското патриархално семейство и немското еманципирано семейство. За съжаление \ или не\ в Европа е много голям броят на деца, които растат с един родител \ обикновено майката\ и това, вече не се приема за такава драма както преди. И все пак нека почакаме до утре!
       

   Варна, благодаря!

   Дам! Няма да простят на Берг, Халит и другите участници в протестите!Няма! Ще ги разпъват на кръст още дъъълго, ще им броят милионите. Тъй де - нали знаете , че на Балканите, никой не е пророк в собствената си страна!

                     

                       


                             Снимките не са нови, но за мен са непознати. Може би и за вас?

 

Неделното интервю с Мерием

Обичах един мъж, а този мъж на практика отсъстваше от връзката ни

В Берлин съм заедно с Мерием Узерли. Обикаляме любимите й места. Берлин прелива от живот. Някои танцуват в парка, други се пекат на тревата. Мерием вече не е Хюрем, не е звезда, тук дори не е известна. Една жена на 31 години. Разведе ме из парковете, кафенетата. Показа ми новата си къща. И ми разказа за трите години, прекарани в Турция. На развален турски, понякога на немски, от време на време на английски. Не за да огорчава някого, а за да сподели своята история и да отвори нова страница. Винаги съм смятала, че е откровена, истинска. Ще видим вие какво ще изпитате, когато прочетете нейната история.

През май светкавично напусна Турция. Покрай теб у нас се заговори за синдрома на изтощението. Как върви лечението ти? Продължава ли?

Продължава, но най-тежките дни минаха. По-добре съм сега. Подсригах си косите. Потъмних ги. Върнах се към естествения си вид. Отново започнах да карам колело. До края на тази година лечението ми ще продължи.

Каква терапия ти прилагат?

През първите петнайсет дни бях непрекъснато под лекарско наблюдение. В началото, за да се съвзема ми даваха хапчета, след това неща на билкова основа.

Всички в Турция очакват да се завърнеш. Има ли такава възможност?

В момента не. По нататък през годината, кой знае, но да се завърна като Хюрем вече е невъзможно.

Ти беше от най-обичаните хора, дошли отвън в Турция. Към теб и към Алекс хората изпитваха такава любов. Знаеше ли това.

Не, не знаех. Много ми е приятно да чувам това. Аз също обичам хората в Турция.

Каква беше тайната на тази любов? Твоята сърдечност и умението да бъдеш себе си ли?

Не знам. Няма някаква тайна. Може би, защото не изричам лъжи, защото съм честна и пряма.

В Берлин по-сигурна ли се чувстваш?

В началото не. Докато бях в клиниката за лечение, когато се звъннеше на вратата, се плашех. Мислех си, че ще дойде някой от Турция и ще ме вземе обратно. До такава степен ми беше объркана главата. Всъщност затова дойдох в Германия. Да, в Турция има много добри лекари и болници, но моят майчин език е немски. Състоянието ми беше толкова опасно, че имах нужда от някой, който ме разбира.

Защо, когато се говореше, че искаш повече пари, не каза, че това не отговаря на истината?

Толкова неща се изписаха за мен тогава. Всеки ден по  десет различни неща. Аз лежах на леглото и нямах сили да отговарям на никого.

Да напусне работата си не създава ли лоша репутация на един актьор?

И още как. Никога не бих го направила, ако не бях принудена. А и оставаха само 4 серии. Но състоянието ми беше такова, че даже и 4 серии не можех да изиграя. Толкова зле бях. Иначе три години бях издържала, нямаше да имам проблем  и с още 4 серии. Но ето не успях.

Тук в Берлин каква жена си?

Вече не съм Хюрем, отново съм си предишната Мерием. Трябваше да се сбогувам с Хюрем, сбогувах се. Не биваше да продължавам да виждам Хюрем, когато се погледна в огледалото. Затова си промених и външния вид.

Хюрем ли е ролята, която най-съществено ти е повлияла в живота?

Определено.

Какви си разликите да се живее в Турция и Германия?

Тук е моят дом, семейството ми, приятелите ми. Познавам прекрасно града, чувствам се добре. Тук не съм известна, една от всички съм. Имам спокойствие. Не съм звезда. Една свободна жена съм тук, на 31, която след 6 месеца ще стане майка.
 
Хората в Германия знаят ли, че си толкова популярна в Турция?

Не. Някои знаят, че съм играла в сериал, даже се канех да покажа дивидита, но все отлагам. Отново живея истински. Животът ни на звезди е въображаем на практика.

Даваш ли си сметка, че е трудно да бъдеш самотна майка?

Да. Понякога се плаша. Най-лесно ми беше да направя аборт. Но хубавите неща, които ми престои да изживея са по-ценни от всичко останало. Вероятно  ще се появят и неща, които тепърва ще осъзная.

Къде искаш да отгледаш детето?

Ако с Джан имахме сходна житейска философия, мироглед, ако вярвахме в общи неща, заради детето бих се преместил в Турция дори. Но тъй като това не е така, вероятно ще живея в Германия. Със спечелените от ВВ пари си купих малък апартамент в Берлин, когато разбрах, че съм бременна реших да си взема малко по-голям. След това интервю за мен ще излязат един куп новини, но аз няма да отговарям. Искам бременността ми да мине спокойно. Няма да отговарям на всяка появила се новина. Аз знам каква е истината, Аллах знае и това ми стига. С достатъчно негативна енергия измъчих детето си. Не искам да получавам повече отрицателна енергия.

Може би един ден ще се съберете, ще се сдобрите.

Да можеш да простиш е нещо много важно в този живот. Всеки има нещо, за което да му се прощава. Ако не го направиш, върху плещите ти остава товар. Задължително ще простя на Джан, за да съхраня своята енергия. Но не е възможно да се съберем отново.

Вярно ли е, че си опитала самоубийство.

Да, вярно е.

Кога?

Вечерта на наградите в Анталия. Хвърлях наградата из цялата стая, разбих я на парчета. Бях като полудяла. Навсякъде бях нарязана.

Сама ли беше в стаята?

Не, с Джан. Исках да се хвърля през балкона, защото това беше последният ми изход- да си отида, да изчезна, да умра. Исках да се спася като умра. Психически бях много зле.

Добре, как стигна дотук?

Работата, личният ми живот ...Всичко се стовари едно върху друго. Не можех да нося товара на нещата, които преживявах.

Това, което се случваше в личния ти живот ли отприщи всичко?

Не. Не мога да държа отговорен един човек за всичко случило се. Това не е правилно. И аз направих един куп грешки от пристигането си в Турция. Не си създадох свой дом, с уют, атмосфера. Искаха да ми вземат къща, аз отказах. „Не, ще се справя в хотела“, казах. Това, например, беше грешка. И започнах работа направо като една машина. Първи сезон мина много тежко, защото като във всеки сериал механизмът на работа и екипът  бяха  сработени.  От друга страна, колкото и да казвам, че съм туркиня, това за мен е една непозната култура, чужд език ...Безсънието съсипва човешката психика. Освен това, когато става дума за работа, аз съм перфекционист. Не исках да си забравям репликите. Това, което на турските актьори им отнемаше половин час, на мен ми костваше работа до сутринта. И втори сезон мина трудно. Мерал се разболя. Поради тази причина сценарият непрекъснато се променяше, местата за снимки също. Никой не е виновен , но като екип това ни изтощи. Тежък период беше за нас. И друго, колкото и хора да имаше около мен, аз се чувствах много самотна.

Нямаше ли приятели?

Имах, но на практика нямах. Нямах истински приятели, на които мога да се доверя. Освен това аз съм чувствителен човек. Такава съм си по природа. Може би затова понякога не мога добре да играя. Не мога да вляза добре в ролята. Хюрем беше много труден характер и много далеч от това, което съм аз. Не казвам „Тя е силна, аз съм слаба“, и аз имам силни страни, но с Хюрем сме напълно различни. Не ми беше лесно да играя тази роля. И аз живеех за Хюрем, наистина, всичките си сили влагах в тази роля, до последен дъх. Затова сега като видя снимка на Хюрем това много ме разтърсва. Веднага започвам да плача. Проблемът ми е, че аз направо бях изтрила Мерием. Три години живеех с Хюрем, наистина. През последните месеци не намирах в себе си сили да живея за нея и това много ме измъчваше. Защото се чувствах празна. Аз съм жена, разбира се и аз като другите жени си мечтаех за мъж, който да ме кара да се чувствам пълноценна. Много бях впечатлена от един мъж в Турция, той дори няма и представа за това, платонични бяха чувствата ми. Разбира се нищо не се случи между нас. Продължавах да бъда самотна. Аз търсих доверие, човек, на когото мога да се облегна, някой, с когото да се чувствам добре.

И не го намери...

Да, не го намерих. Има толкова жени в моето положение. От гледна точка на отношенията мъж-жена в Турция има енергия на дисбаланс. Странна сексуална енергия, да си жена там не е лесно. Не можеш да бъдеш спокойна. Не можеш да имаш доверие, не можеш да разбереш какво им минава през ума на хората, те не са такива, каквито изглеждат, непрекъснато трябва да се пазиш, да внимаваш. В Германия имам приятели от всякакви прослойки. В Турция обаче не е така, не става. Или се сприятеляваш с хора от твоята среда или с онези, които стоят по кафенетата в Джихангир, абсолютна кастова система. Всичко това ме измъчи, трудно ми беше, не знаех какво да правя. Културен шок, не можех дълго време да проумея нравите.
 
Как се запозна с Джан Атеш?

Знаеш, че работехме заедно с Небахат Чехре, наистина голяма актриса, тя ни запозна.

Обичаш ли го все още?

Не. Защото аз обичах един мъж, а този мъж отсъстваше от връзката ни. Аз го бях идеализирала. Като да обичаш една картина. Зад нея не стоеше нищо. Но разбира се, че тогава бях влюбена в него и страдах от любов. Една година продължи връзката ни, аз се раздавах докрай за тази връзка. Всичко му дадох, във всеки смисъл на думата. Напълно забравих за себе си. Повтарях само: „Джан, Джан, Джан“. Жалко за мен, че се влюбих в неподходящия човек.

Добре, но ти си избрала този неподходящ мъж.

Разбира се. Затова не казвам, че за всичко е виновен Джан. Никога не бих го казала. Джан не е единствената причина да се разболея до такава степен. Ще бъде несправедливо да го кажа. Запознах се с него през третата ми година в Турция. Не бях силна тогава от емоционална, физическа и психологическа гледна точка. Лека полека се бях свила в себе си. И когато Джан влезе в живота ми , дори не се запитах: „Кой е този човек, подхождаме ли си, какъв е, добър ли е за мен, лош ли е?“ Не попитах, не потърсих информация. Един човек дойде при мен и ми вика: „Ти луда ли си, да беше влязла първо в гугъл.“ Много се изненадах. Каза ми: „Ще те накара да страдаш. Той е един плейбой, който ходи с красиви жени.“ Но ето, дори не ми минаваше и през ум да проверявам в гугъл хората, с които се запознавам.



ПРОДЪЛЖАВА

   Варна, благодаря!!!

   Перфектна си, както винаги! 

   Чакам с нетърпение продължението!

ВАРНА,благодаря за скоростния превод ,явно натрупаната умора и най вече непристойното поведение на "любимия"на наградите е отключило болката и разочарованието на Мериам....Напълно я подкрепям за решението и относно детето ,какво значи "сама" ,никога няма да е сама с детето си...даже се е отървала навреме от един психически товар и един нехранимайко С цялото ми уважение към актрисата Небахат,но не мога да се съглася с нея,която за нея е по-важно да изглежда перфектно за годините си и кариерата ,но да се моли да не изпадне в нужда и да разчита на племенниците си,които няма да и дадат обичта и грижата на детето,което би отгледала....

                         

Момичета

Варна,благодаря ти

Продължавам в нов пост, че е много дълго интервюто.

После какво стана

Срещнахме се два-три пъти. В интерес на истината интуицията ми казваше да не задълбочавам нещата отвъд приятелството. Чувствах, че неговият начин на живот не е за мен. Даже когато седяхме на терасата на апартамента му в Бебек казах: „Джан, да си останем само приятели.“ До тогава нищо нямаше между нас. Той отвърна: „Добре, не се притеснявай.“ След това аз се върнах към обичайното си ежедневие снимачна площадка-хотел, снимачна площадка- хотел. Отново познатата ми самота. След това гледам съобщение от Джан :“ Искаш ли да обядваме?“ и добавя: „ ...като приятели“ Може би не трябваше да приемам, но се чувствах толкова самотна. Най-малкото в живота ми имаше някой, който ме харесва, който се интересува от мен. Престанах да слушам вътрешния си глас и продължих по пътя. Така започна връзката ни. После се влюбих. В интерес на истината психологът ми в Германия ме попита: „Според теб защо се влюби в този мъж? Мислила ли си за това? Би ли се влюбила, ако беше в Германия?“ Не можах да намеря отговор на този въпрос. Може би в Германия не бих се влюбила.
Как се разви връзката ви?

В началото Джан беше много позитивен. Казвах си „ура, този човек ще ми даде сила, ще ми бъде емоционална опора.“

Не беше ли така?

Не, точно обратното. Скоро след това се промени. Изправих се пред един депресиран, изпълнен с проблеми и трудности човек. И изведнъж излезе наяве медицинската сестра в мен. Беше ми мъчно за него. Казвах си: „Колко е уязвим, чувствителен. Никой не го познава. В труден период от живота си е. Трябва да му помогна. Много му е тежко.“ И наистина му давах подкрепа във всеки смисъл на думата. Опитвах се и психологически да му помогна да си стъпи на крака. За един куп неща му помагах. Но истината е, че аз самата бях слаба, като се натоварих с неговите проблеми и трудности,загубих още повече сила. Но се опитвах да не го показвам. За него нямаше значение на следващия ден сериала ли снимах, реклама ли снимах. Той се интересуваше от себе си. Започнахме да живеем изцяло неговия живот. И в края на единайстия месец се стигна до катастрофа.

А бременността

Нямахме такива планове, нито желание. Стана случайно.

Но има неща като противозачатъчни средства ...

Аз не мога да вземам хормонални таблетки, не мога да употребявам противозачатъчни хапчета. Използвахме начин, който досега не бях прилагала. Не беше много рискован, но и недостатъчно надежден. Толкова пъти му казвах, че не се чувствам спокойна и сигурна, но той беше много уверен. Като във всичко друго. „Нищо няма да стане“, все това повтаряше. Но, ето, стана.

Ти искаше ли да забременееш?

Никога! Имах още един сезон като Хюрем, не можех да си позволя такова нещо. Категорично не!

Планове за брак имахте ли?

Не. Аз от началото му казах, че не вярвам особено в брака. Бракът е трудно нещо, за него са нужни сродни души, хора, между които има силна духовна връзка. Но признавам, че не съм отказвала да живеем заедно.

Той не искаше ли?

Не. Джан не искаше ...

Защо?

Защото това ограничава свободата му.  Харесва му да излиза с мен, да се разхожда, да ходи по хубави кафенета и заведения. Но дотук. Вечерта аз в хотела, той в къщата си.

Такава ли си представяше връзката ви?

Разбира се, че не. Храним се заедно, прекарваме си времето хубаво, спим заедно и после кой откъде е. Аз дори нямах свой дом. Аз бях само един гост в тази връзка. Сега си мисля, че и той на практика не е имал връзка с мен, просто му е било нужно нещо, за което да се държи. Но, не ме разбирай погрешно, харесваше му да си прекарва времето с мен, да бъде виждан с мен. Харесваше му да ни снимат репортерите, въпреки че се правеше, че не е така. Даже един ден си стояхме в едно кафене. Отпред беше пълно с журналисти. Аз се паникьосах и отидох при собественика на заведението. Попитах дали има заден изход. Не мога да ти опиша как ми се ядоса Джан. „За какво ти е да питаш за заден изход, така или иначе имаме да минем само 100 метра.“ Разбрах, че всъщност му харесва да се показва.

Добре, ти в рамките на тези 11 месеца каза ли му,  че искаш да живеете заедно?

Да, казах му. Винаги си намираше извинение. Сега не му е времето, дай ми малко време, но повярвай ми, много те обичам. Аз по принцип не съм толкова глупава, но така убедително говореше, че по някакъв начин ме накара да вярвам, че ме обича. Но промяна не виждах. С всеки изминал месец ставах по-нещастна. Вътрешният глас непрекъснато ми казваше „тук нещо не е наред.“Защото вътрешно човек винаги знае какво се случва. Не може да се самозалъгваш. И в един ден рухнах. Нищо повече не можех да понеса.
 
Ти се опитваше и да отслабнеш през този период. Заради сериала ли имаше такова изискване.

Не. Те бяха доволни от начина, по който изглеждам. Джан не беше доволен. Каза ми: „ Не те намирам за сексапилна. Ако отслабнеш, ще бъдеш по-красива.“ / Оххх боже, не мога, знам, че не е редно преводачът да се намесва, но как е издържало 11 месеца това момиче с тоя!!!/
Каза ми да не съм го разбирала погрешно, това било за мое добро. И аз отслабнах повече, отколкото бях преди. Докато бях с него самооценката ми стигна дъното. Не му харесваше и начинът, по който се обличам. Може би смяташе, че не му подхождам. Започнах да мразя себе си, толкова безпомощна и слаба бях, не можех да му възразя. Както той пожела, работих с диетолог и отслабнах. Толкова бях травмирана от двете години сноване между снимачната площадка и хотела, че да се разделя с него ми се струваше равносилно на това да се върна към стария кошмар. Пет-шест дни се чувствах ужасно нещастна, един ден ни се падаше да бъдем щастливи. Заради този един ден щастие приех 5-6 да бъда нещастна. Това положение страшно ме измъчи. Светлината изчезна от погледа ми. И накрая се изтощих.


А бременността

В Бодрум имахме страхотен скандал. Бяхме на яхта, един познат имаше рожден ден. Изведнъж стана и си тръгна. Остави ме сама, нямам пари, никого не познавам, не знам как да намеря такси, бях само с една приятелка от Германия. Тя също се шашна. Не бях на себе си. Върнах се в Истанбул, отидох си в хотела. Благодаря на бога, че приятелката ми Ана беше до мен, защото отново , както в Анталия ме обзе мисълта да сложа край на живота си. Стана ми ясно, че наистина възнамерявам да се самоубия. Казах си: „Трябва да изчезна оттук, за да се спася от този хаос.“ Започнах да си мисля, че всички искат да ме използват, да ми навредят. Нямах доверие на никого. Лекарите ми казаха, че трябва да се лекувам. Избягах, като петгодишно дете, по-скоро като ранено животно избягах. За да спася живота си.

Много лошо е било. Но Джан след това даде интервю, от което излезе, че работата е причина за изтощението ти.

Това стана така. Той ми се обади и ми каза: „Всички ме звънят. Питат ме как си със здравето. Обади ми се и един много добър приятел журналист...“ Казах му, че може да отговори, че се лекувам и постепенно се подобрявам. После видях репортажа. Какво е това?! Условията на работа били ужасни. В разрез с всякаква човечност. Всичко било заради това. Малко пари съм вземала, припадала съм на снимачната площадка и други подобни.

Всъщност ти говори за условията на работа в Анталия

Да. Говорех за продължителността на сериалите. Но година по-рано и Халит беше говорил за това, и Окан. Разбира се те по-добре могат да изразят какво искат да кажат. Заради моя турски казаното от мен се изтълкува неправилно. Само това ще кажа. Аз избягах, за да спася живота си.

Как разбра, че си бременна?

След като се върнах в Германия Джан идва три пъти. Не е бил до мен всеки уикенд, както казваше. Последния път, когато дойде беше 20 юни. Каза ми: „Какво е станало с теб. Гърдите ти са наедрели." Защото съм дебела“ , му отвърнах. Изобщо не си й помислих, че може да съм бременна. Нула. Той ми каза: „Направи си тест за бременност.“ Шегувах се с това, но си взех от аптеката тест, отидох в тоалетната. Не можах да повярвам, две линии се появиха. Да, бях бременна.


Каква беше реакцията?

И двамата бяхме в шок. Само се гледахме един друг. Защото и двамата не го очаквахме. Качихме се на колелетата, отидохме в парка. Седнахме. Той ми каза: „Аз вече имам две деца. Не искам това дете. Не мога да го приема. Трябва да направиш аборт. И за теб е най-добре така, нали?“ Аз мълча, той продължава. Освен това знаеш, че ако някой научи за това, ще стане лошо. Продуцентите ще започнат съдебно дело срещу теб. Ще кажат, че си напуснала сериала, заради бременността. Никой няма да ти повярва. Това бебе ще съсипе всичко. Непременно трябва да се махне.“

Ти какво каза?

„Разбирам положението, в което се намираш. Но аз искам малко да помисля. Не мога веднага да взема решение.“  Не му казах веднага, че ще направя аборт и заради това той  с всяка изминала минута все повече се паникьосваше. Стана агресивен. Каза ми: „Освен това ние се пазихме, аз внимавах, как е станало това дете?“А аз му отвърнах: „ С твоя метод, прекъсване на половия акт, няма никаква гаранция. Един куп жени забременяват от начина, който ти си мислиш, че предпазва от бременност. Аз ти казах, че така няма никаква сигурност.“

След това

Отидохме при мой приятел психолог. Аз, Джан и той седнахме и поговорихме. Там и на двамата казах: „Не мога да го направя. Вътрешно не го приемам. Сърцето ми казва „не“. Може да звучи глупаво, но едно същество иска да дойде на бял свят. Да направя аборт за мен е все едно да иззема ролята на Господ и да кажа „Нека живее или нека умре“. Не мога да направя такова нещо. Джан се ядоса. „Как преувеличаваш само. Има жени с по десет аборта. Какво толкова има тук!“ После още повече побесня: „Всъщност всичко си планирала ти. Сега видях истинското ти лице!“ Карахме се за това. И се разделихме.

Не си ли помисли, че е несправедливо спрямо детето да го раждаш, ако баща му не го иска?

Да, но не аз съм взела решението то да расте без баща. В този ден Джан ми каза още по-грозни неща. Все едно се изплю върху мен.  В този ден за мен Джан приключи. Знам, че никога повече няма да му имам доверие. Поемам отговорност за всички трудности, които ми предстои да изживея.  Нямах сила да махна това дете, да си поиграя на Бог. Моето разбиране за нещата е такова. Това е мое решение. Аз ще си плащам цената.  Не очаквам от никого нищо. За 12 седмици то самичко можеше да си отиде, но остана. Хванало се е здраво за живота, и моето решение е да му дам този живот.

От 20 юни насам виждали ли сте се?

Не, нито е идвал, нито ми се е обаждал. Изпращаше ми само  съобщения. Никога нямал да има уважение към това дете, и без друго чувствал каква съм била, видял истинското ми лице, за нищо съм го нямала. В Турция, ако някой мъж не искал, жената не можела на сама глава да си решава такива неща. Такъв тип съобщения.  В първите седмици толкова много плаках. Но после се взех в ръце. Аз и бебето ми продължаваме сами по пътя.

Минала си през труден период, психолозите какво казват, това ще затрудни ли бременността ти.

Те ме питаха защо искам да родя това дете. Защото някои жени го правят, за да си върнат мъжа. Или за да го накарат да ги обича повече. Дълго спорехме за това. Успях и тях да убедя. Наистина нямам никакви очаквания. На 31 години съм, в живота няма гаранция за нищо, може би никога няма да мога да забременея отново. Жените в семейството ми са имали такива проблем, аз ще продължа по пътя си със своето бебе.

Мечтите на Мерием


да ми прости  екипът на ВВ, Тимур Савджъ и покойната Мерал

да участвам в клип на Таркан, много го обичам

да озвуча герой в анимационен филм, може би някое животинче, с акцента и разваления ми турски

да заснема хубав игрален филм

да бъда здрава по време на бременността, спокойна и отдадена на бебето, детето да се роди здраво

да дам безгранична обич на детето си и винаги да се чувства сигурно с мен

да прекарвам време с приятелите си, в Берлин имам много близки приятели, в това отношение съм късметлийка

да бъда със семейството си, да пътешестваме

да участвам в триатлон

и накрая,  да изживея истинска любов, каквато я иска сърцето и душата ми


КРАЙЙЙЙЙЙ

Много ме развълнува интервюто на Мерием.   

                     

МАРМАН