"1001 НОЩ" И СЛЕД ТОВА, ХАЛИТ И БЕРГЮЗАР ПРЕД КАМЕРАТА И ЗАД КАДЪР - ТЕМА 225

                  

                             Фотосесия на Мерием и Айше Арман  

              

                С всяка част, която Варна преведе от интервюто, става все по-трудно да го чета!

     Много вълнуващо интервю! И впечатляващо с откровеността си! Пожелавам на Мерием да има сили за това, което и предстои! Направо съм сащисана от решението й след преживения стрес да се подложи на още по-голям! Дали ще издържи психиката й?! Толкова е искрена и толкова уязвима!Ох!

Преобладаващите реакции в туитър

Интервюто с Мерием е обобщение на връзката мъж-жена в Турция

Много турски жени познават мъже като Джан. Мерием не си сама

Никой по-добре не е описвал положението на турската жена. Прочетете интервюто, за да видите себе си

Аз бих озаглавила интервюто "Духът на Турция"

Мерием живя само три години в Турция, а направи толкова добро обобщение на това как стоят нещата при нас

Интервюто с Мерием е събитие

-------------------

Туитър е залят от коментари, имам чувството, че жените са чакали нещо подобно, за да се отприщят.

Според мен Мерием се е/са я пуснала/пуснали направо в океана още със започването и с приключението ВВ. За мен то си е такова при всичко, което описва. От нейните думи излиза, че е перфекционист, че се раздава докрай за всичко, за работата си и евентуално за човека до себе си, но в същото време еизключително  крехка душевно. Този товар е бил твърде голям за нейната чувствителност. По повод всичко описано от Мерием, да заживееш в Турция, след като си прекарал 25 години от живота си в Германия и то по този начин си е...всякакъв вид шок. А и с тази нейна психика. При всички случаи не може да се нарече силна, виждайки всичко, което се случва с нея и Джан, не успявайки да сложи край, нещо повече тази мисъл за самоубийство. При положение, че е толкова заета със снимките. Да ти дойде подобна мисъл на ума, това наистина говори за абсолютен срив във всякакво отношение - физическо, емоционално и т.н., но и някаква склонност може би.
За решението и да остави детето. Не искам да коментирам. Имам мотиви за и против. Поне да беше от човек, когото обича.  А тя заявява, че не е така. От друга страна имам чувство, че се хваща за това, като за някаква новост, потребност, светлина в живота и. Тя самата казва, тепърва има да осъзнава грешки. Това е нейният избор.
Само искам да добавя в мнението си, че за хора родени в Турция, актьорската професия и известност не са лесно поносими, виждаме известността какво означава, дори, когато имаш точния човек до себе си, имаш си дома, близките, приятелите/ако изобщо има такива истински, в това положение/, а какво остава за човек, дошъл отвън, пуснат в тази центрофуга...
По въпроса за Небахат. Не знам дали само ги запознава - т.е. били са някъде ..."Запознайте се, това е Джан, това Мерием", или ги запознава с цел приятелство и връзка. Ако е първото - не я упреквам, но ако е второто - при положение, че толкова хора го познават що за човек е...Но разбиранията на всеки за сносен човек са различни.
И най-накрая...наградата, която се чака от толкова актриси. Не ми се мисли за сцената в хотелската стая, която споделя. Само като чета и настръхвам. Нищо не е така както изглежда.

Варна, много ти благодаря за труда!            

Точно това си мислих и покрай историята с Джейда, сега и с Мерием, а и други известни личности. Излизат някакви слънчеви снимки, прегръдки, целувки, хванати за ръце ... и после бум! Медийният образ е много измамно нещо, какво става между "четирите стени" на една връзка никой не знае.

           
       Изглежда самотата е била най-големият и враг. И за да не се чувства самотна попада на неподходящия човек!

                   

И за да разведрим малко обстановката ... Сега се търси и човекът, в когото Мерием е била платонично влюбена. 

Много съм развълнувана от интервюто. Жалко за Мерием, много тежки дни е изживяла, дано да е здрава и да има сили и късмет за себе си и за детето, което носи.
Блясъкът на популярността е много измамен.
Тежко ми беше докато четях и горчивият вкус от това интервю ще остане за дълго.

varna72 , каквото и да кажа, за да ти благодаря, за труда, за отделеното време, ще бъде малко!
И все пак едно голямо БЛАГОДАРЯ!

Можем само да предполагаме..Тя разказва, че животът и се е случвал между хотелската стая и сета. До третата година. Но, за да се е развила тази платонична любов, все пак е трябвало да възникне, да се изпитат тези чувства. Такива, че си спомня за тях и дори ги съобщава.

       
                         

             Малко отклонение. Докато чаках превода на Варна, ровичках из нета и попаднах на това . Какво казва Сема?

Септември КД ще продължи там, откъдето завърши. Що се отнася до новия ни проект, един господ знае.

---------

Вече почна да ми писва от такива съобщения. Или да кажат нещо конкретно, или нищо да не пишат. Както правилно я репликира един човек "от 1 септември до 30 септември има голяма разлика"

Всъщност не са единствените, за които няма яснота.
Знае ли се останалите стари и нови сериали кога започват?
Според това, което успявам да разбера - за много малко от тях е писано с точност.

Един хубав клип с Кенан и Берг с много целуфани  

Още веднъж поглед към интервюто...
Мерием казва, че е много различна от Хюрем, по тази причина се е наложило един вид да забрави себе си. Да обуе обувките на Хюрем, да влезе в кожата й.
Това ме навежда на мисълта, че колкото и големи професионалисти да са актьорите, сигурно на всички им се налага да го правят, особено, ако образът като черти, душевност се разминава с истинската им същност. Дори на 50% да е така...Може би, ако е сериал и това неминуемо се оказва изморително/да си представим, че имаш и семейство, ангажименти, в момента, в който влезеш и си пуснеш чантата, трябва да излезеш на мига от кожата на героя, да го изтриеш от мислите си.../, на третата година /при трети сезон/ може и да го намразиш. Има и опасност да не ти се получава, защото просто не го искаш, то е нещо извън теб. Помня Джейда по повод рева в трети сезон, свързан с бебето на Бенну, спомена, че много се плаче и това уморява, натоварва те с отр.емоции. Всеки ден. Отиваш и започваш да плачеш, докато работиш. А ако си все отрицателен герой, убиец, сигурно започваш да разбираш и психиката им  . А бе с две думи, не е лека тази професия.
Нали по едно време си казвахме, Халит започва да гледа като СЮлейман. Това и сега ми се струва така на снимки от истинския  живот. Може би си внушавам.

Аз затова се изненадах много на снимачната площадка на КД. Беше толкова спокойно. Все едно в обедната почивка в някой офис. Нищеха си клюките хората, по едно време спират за да заснемат нещо, веднага след това продължават конушмака. Помощничката пита режисьора: "Ти направи ли си труда да прочетеш следващия епизод". Той: "не" и се хили, тя го удря със сценария по главата и така. Купон. Не знам, може би сцените не са изисквали някаква особена емоционална нагласа.