Друго - не смятам, че за да засвидетелстваш почит и мемоаризираш починали скъпи хора, трябва да ги нарисуваш на теб. Малко ми е лицемерно, парадиращо.
Без лоши чувства!
Мисълта ми не беше само за мемориалните татуси. Има много хора, които изписват имената на децата си, или им правят техни портрети, или нещо свързано с тях и без да са умрели. Не съм сигурна, че мога да обясня на човек, който не се е татуирал, и не би го направил, защо се правят такъв тип татуировки.
Има много жени, които си татуират зърна, в следствие на мастектомия (ох, дано не съм объркала думата), или прикриват грозни белези с татуировки. Не виждам нищо грозно, вятърничево, или не сериозно в това. А и другото, което е, както каза Трещи, не е нужно един татус да бъде на видно място. Имам приятел, чийто торс е татуиран целия-от врата до хълбоците (гърба и гърдите, и корема, и ръцете до лакътя), не се вижда нищо, когато е облечен. Не е нужно да ти се виждат татусите, но въпреки това, ти знаеш, че този човек целия е нашарен. Това прави ли го по-лош? А ако не знаеш за татусите му, прави ли го по-добър?
Малко се пооплетох, днеска съм отнесена, и се извинявам за това, но мисля, че в крайна сметка ме разбра 
