Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 23

Благодаря - правим го. Само това се сещам да правя. Парковете не са много - нали се сещаш. Кварталните градинки между блоковете са с малки деца и майки. Неговите връстници са сами на вън с колело, ключ на врата и телефон в чантичка. Мишо като види деца на неговата възраст да профучават с топката и или се наперва като пуяк да изглежда по голям или се свива и ги гледа като наритано куче. Не умее да рита топка и да спазва правилата на играта. Никакъв спорт не го влече- спорта е само ако някое дете иска да спортува и той се опитва да се включи - докато стане скандал при ритане на топката - например защо ми казваш че е аууууууууууууут аз знаааааааааам. Абе - малко ти е още детето - дано не стигнеш до моите въпроси, а да ги преодолеете от рано 

Катина, и ние имам подобен проблем, всъщност това е основният проблем на децата от този спектър.
Най-важното нещо!! Много е важна твота реакция на неговиат "неуспех"! Естествено че ще ти е тежко и мъчно. Но трябва на всяка цена да изиграеш ролята на "голяма работа! можем да се забавляваме и без..него/нея/ тях...". В никакъв случай не изтръгвай от него че го е срам...това ще го засрами още повече...когато слагаш на нешо етикет ти го утъвржадавш...както ако на уплашено дете кажеш "не се СТРАХУВАЙ"...самото произнасяне на думата СТРАХ като утвърждение ще го изплаши още повече. Създай атмосфера на небрежност..сякаш не се случва кой знае какво. Кажи нещо от сорта.. "Мишо...днес на Х..не му се играе на тая игра..." и му подложи нещо което знаеш че обича..примерно да поиграете двамата федербал ....бъде весела, дръж се сякаш нищо, ама нищо не е станало...
Другото нещо...ако ти самата си контактна и общителна..показвай му как се прави. Иди при детето..започни да говориш с него, да го питаш нещо...опитай да го заинтригуваш...докато Мишо стои отстрани...после се оттегли и остави Мишо сам...ако не се получи приложи формулата "безгрижност ...нищо не е станало, ще си играем на друго"
За съжаление аз самата имам проблеми с общуването и не мога да приложа това. Той от мен е видял обратното на това, което трябва..но когато е бил с баба си, тя умее с деца да си говори...казва, че той заговарял деца и си общувал...поне в началото. По-трудното е да поддържа контакта, затова трябва да не се упорства да се събира винаги с едни и същи деца. Защото един неуспех с тях ще води до задълбочаване...всеки път - с различни деца и на различно място.
Друго важно - бъди много любвеобилна с него ПРЕД другите деца и хора.Нека погледът ти и държанието ти към него означавт "гордея се с теб и аз те харесвам каквото и да стане", а не "страх ме е какво ще стане, мъчно ми е за теб, жаля те, страдам".

Катина,
може би е добре да се подходи по заобиколен начин. Мислила ли си, да го запишеш на някакъв спорт/занимание, съобразно интересите му? Ако Мишо попадне в група, в която децата са свързани от общия интерес, ще му е по-лесно. Разбира се, трябва да се разговаря с възрастния, който води групата, за да въведе детето плавно и без сътресения. Ако измислиш нещо такова и планът проработи, е много вероятно да се повиши увереността му.
Имаме близко дете, което беше много неуверено, следствие наднормено тегло. Записаха я на актьорско майсторство, сега е много наперена госпожица и жъне големи успехи при представленията.  
Момчетата се чувстват най-уверени, когато са добри в спортни занимания - каране на колело, тротинетка, скейт. Може да се помисли и в тази насока. Изхождам пак от личния пример - когато дъщеря ми подкара баланс байка, после тротинетката, увереността и се увеличи в пъти. Ходи изправена и наперена, парка е нейн. Въпреки, че още не говори, започна да комуникира с децата по свой начин, налага своите правила и темпо на игра - все неща, показващи достатъчна увереност.
Отрепетирали ли сте евентуални ситуации при среща с деца? Ако Мишо не се сеща за игри или забавления, може да си приготви репертоар у дома и ти да го подсетиш на място, примерно "отиди и им предложи това, или онова".
Пробвала ли си ти да запалиш децата по игра, която би им харесала, след което да се отдръпнеш?  Може би Мишо има нужда от посредник за начало, а после, когато отработи комуникацията с непознати деца, няма да се притеснява толкова в бъдеще.
Може у дома да репетирате, как да се държи сред непознати - да върви изправен, с вдигната глава, да говори ясно. Когато се почувства притеснен, да си мисли за най-доброто лично постижение напоследък. Хвани се за това "последно добро постижение". Когато е неуверен, му напомни " Виж, ти правиш това най-добре. Дали всички го могат? Не. Искат се много умения, за да го направиш, трябва да се гордееш със себе си" - все неща в този дух.
Заведи Мишо на безлюдно място /гора, планина, все тая/. Напишете предварително най-добрите му качества и умения, нека детето ги изкрещи високо /настояваш, докато не го направи/. Налудничаво звучи, но може да подейства. 
 

Защо не го запишеш на спорт?

Между другото типичният ми племенник е на вашата възраст и не го пускат никъде сам, даже и пред блока. Т.е той си тича и играе в парка, но винаги има възрастен наоколо. Малко ли убийства и отвличания стават.

Искам нещо дебело да подчертая...когато си неуверен и те е срам или страх от отхвърляне...мисълта, че някой ще разбере за това те стресира дори повече. Дори и това да е майка ти. Когато някой почне да те подготвя и да репетира с теб как да се държиш, това за детето означава  "тя (майка ми) смята че имам проблем и затова ме подготвя,  значи аз наистина имам голям проблем".
С две ръце съм за актьорско майсторство...защото то се играе заради играта и проблемът се отработва между другото но не като основна цел на заниманието
Синът ми трябваше да тръгва сега на психодрама, но...вече е голям и се опъва. Казва "защо ме водиш на тия психотерапевти, аз не съм луд" и се опъва..и май дотука бяхме с терапиите

О, благодаря   

Като те прочетох осъзнах, че в момента в който внимателно го подпитах срам ли те е  от това дете и сякаш му го вкарах в главата.Един вид чисто обучително го попитах за да асимилира в главата си, че в подобна ситуация човек изпитва срам и да осъзнае значението на тази дума. Но се получи точно това което описа - вкарлах му го в главата и вече почна да изпитва срам  Хем ме беше предупредила психоложката да внимавам да не му вкарвам такъв тип чувства по този начин  След няколко дни ме попита мен било ли ме е срам като дете. Ха сега? Реших, че е по добър вариант да му кажа, че ме е било срам понякога. И сега понякога ме е срам от някого си признах. Прецених, че по този начин му втълпявам, че е нормално чувството, което изпитва и не е само той с подобно чувство.Стори му се странно, защото съм общителна и детешняр и обикновено аз го вкарвам в игра с някого. Но не винаги ми се получава - като беше малък беше лесно. Сега децата на неговата възраст имат непонятни за мен теми и не успявам да се включа в мъжки разговори. Все по трудно ми става с времето, и респективно по трудно за него.


Еднакака, той тренира айкидо от 4 години. Основно заради социалните контакти там. Самия спорт не го влече.Нищо, че има жълт колан вече. Според мъжа ми няма да се справи с групови спортове. Обмислям баскетбол, защото е специфичен спорт и няма кой знае какви правила, но не вярвам да му хареса. Плуването е индивидуален самотен спорт и май най добре ще се справи, но е много самотен спорт. Обмислям и да го запиша на клуб за нещо от типа млад изследовател. Влече го природните науки и ще има срещи с деца с общи интереси вероятно. Но е нещо като задълбаване в спецификата - старателно избягвам да развивам уменията му, защото знаете при аспергерите винаги изостава социализацията, ако се задълбаят в дадена област. Мишо не е аспергер, ама би могло да се вглъби в дадена област и да говори основно за нея навсякъде - не е много привлекателно да се включиш в игра на жмичка рецитирайки планетите и слънчевата система все пак.

пандорина - всяка една твоя дума е като ръководство - ще го препрочитам да си го напомням. Благодаря   

Норе, благодаря - ще пробвам да крещим по горите - идеята ми харесва - разбирам логиката - не е тъпа. разиграването на хипотетични ситуации се нарича психодрама и можеш да проучиш някъде за това нещо. Доста години разигравам предварително в къщи хипотетични ситуации предварително и продължават да го препоръчват за него терапевтите. Значи и за вас ще е добре. Извинявай - може би го знаеш вече, ама нали отскоро четеш все нещо си пропуснала.

знам, че говоря основно за нашия проблем, но смятам, че е добре за всички да помислим. Аз вече блокирах - вашите мисли са пресни и мислите така, както аз вече не мога. когато вашите деца поотраснат може би ще имате спомен от тези размисли сега и ще ви е по леко да ги преодолеете. това го пиша за да се оневиня, че ви притеснявам с моите си проблеми.

Благодаря ви от сърце 

Катина, не мога да си спомня на колко години е Мишо вече. Ако е вече тийнеджър ....твоята роля вече е сведена до минимум. Мисли не как да му помагаш, а как да не му пречиш.

Сега се сещам и за друго от моето детство...сравнявах се с майка ми, която се справяше в общуването и си мислих "ето тя как може, а аз не" ...та и тука трябва да се внимава...да не стане така вместо да му покажеш как, то да се комплексира сравнянайки се. 
Напоследък със сина ми имахме ситуации при които той вижда как аз НЕ се справям...и като чели той пък започва да се усеща по-справящ се.
Пример..трябваше да се проведе разговор с едно у-ще, където беше приет, но решихме да не се запише. После обаче тй си промени мнението. Решаваме да пробваме пак....аз му казвам "Аз не мога, сигурно няма да кажа каквото трябва...говори ти..и му давам телефона" . А той има говорен дефект. Той хваща телефона и почва..виждам го как е вкарал цялата си воля да звучи уверено и да не му личи говорния дефект...един наперен...казва "майка ми е говорила с вас...станало е объркване...обаче аз реших еди какво си..."онези оттам почнали да ме хокат МЕН  , аз опрах пешкира...но важното е че той се справи. Издейства си желаното, онези се развали "сега майка ви да идва да подава документите"....обаче ние пак се отказахме и сега тъпата майка (демек аз) трябваше пак да се обади  ...но натам вече не е интерсно. Важното е че той остана с впечатлението, че се справя по-добре от майка си.

На 11 стана преди 10 дни. Това, което каза ще го обмислям много. Има още един момент - все още е прекалено обвързан с мен. Все още не се е отделил от мен. Страх го е от мен. Аз съм много толерантна майка и много подкрепяща и според дъщеря ми и нейните приятелки съм най готината.............спрямо нея. Него все още не мога да пусна, не защото не искам, а не мога да намеря тънката граница докъде да се мешам и къде да пускам.Днес например седнах и се правех че не виждам и чувам нищо. той го виждам идва за помощ седне и пуфти......оф скучно му било. Искал татуировка ( мисли, че ще е готин с татуировка пред другите) - имайте предвид лепенка от автомат не истинска татуировка. Викам му покарай ролери опитай да намериш забавление, ако си тук до мен никога няма да успее да ти стане нещо забавно. пообиколи, разгледай хората, децата все нещо ще ти хареса. наведох се уж чета. Пообиколи милия като не ме изпуска от поглед и сякаш само защото го накарах и дойде след 5 мин. айде да си ходим скучно ми е. не бил се отдалечавал за да не се притеснявам за него, тренирал достатъчно, децата на неговата възраст се уморявали по бързо от останалите вече - така, че той е направил свръхусилие разбираш ли с 10 мин. каране на ролери. Споделям, не за де се хваля нещо, а за да ме хокате, ако видите какво греша.


Дъщеря ми се записа още след първото класиране. Според статистиката след второто нямаше да мръдне по напред. Не исках да рискувам с трето класиране. Леле много силно се радвам за вас  Знаеш ли да има и друг случай на кандидатстващ и приет след това 7класник със сходна диагноза. Аз не съм чувала досега. Значи в моите очи ти и той сте гении и се гордеем с вас.

pandorina,
браво на сина ти! Иска се наистина много смелост и голяма вътрешна борба, за да го направи.  

Катина,
за пръв път чувам, но ще проуча, благодаря ти!  

Той е лека форма на Аспергер, някак успя да компенсира, но говрония дефект му пречи много...хубавото е че не бяга и не се самоизолира ами все се бута да контактува ...въпреки дефекта, опитва и вицове да разказва...просто със зъби и нокти се бори да е център на внимание..ако трябва на челна стойка ще ходи само да е забелязван. Зодия лъв. Това обаче го прави уязвим, защото го провокират и той само за да им прави впечатление..се прави на интересен и ако трябва дори на черната овца в класа. Имахме много проблеми в у-ще...изглежда невъзпитан и безотговорен, никой не отчита, че в основата на това поведение лежи проблем в общувнето.
Сега се чудя дали да споделям диагнозата му в новото у-ще или...да отнесем упреците за лошо поведение и безотговорност...в предишното училище май това че знаеха диагнозата бше по-скоро във вреда...
Катина трябва да го пуснеш. Както написах преди - не го превръщай в своя център на живота си за да може и той да намери своя. Имай му доверие, че той ще се справи по-добре от теб със своите си проблеми..в момента си като патерица за него...докато се подпира няма да знае че има силни крака...няма и да смее да пусне патерицата за да пробва. Ти трябва да излезеш от тази роля..и това ще стане само ако намериш нещо в своя живот което те вълнува извън детето...и проблема му.

Леле същата работа - все едно описваш моя син. И аз обмислям ако се премести в друго училище да не споменавам диагноза. Точно същата работа - всичко приписват на диагнозата. Лошото в тази наша ситуация ще бъде, че ще трябва да давам обяснения, защо е тръгнал по късно на училище и е отложен от първи клас. Ама отлагат и с други диагнози, не само ментални.
Зодия рак е, но още от детската градина се визуализира с лъв или орел в рисунките и още от тогава ми говорят, че е с лидерски характер. Много е висок и децата бързо се скупчват около него, защото го мислят за по голям и атрактивен. За съжаление бързо се вижда, че не умее да поддържа добър диалог и освен желание за лидер няма необходимите качества. И става охраната на малките - ела набий еди кой си, че ме дразни - и той ходи да защитава всекиго. И после той отнася критиките, защото не умее да обясни защо се е разправял с децата. А след 10 мин детето, което го е пратило да се разправя с някого си бие камшика и отива да си играе с по атрактивно дете, а Мишо не може да разбере защо се случва това. Но започва да страда вече от ситуациите с подобряване на разбирането. Съответно аз още повече  

Никой досега не ми е казвал, че съм обсебена от детето и проблема му  Може пък никой да не е бил толкова директен    знаеш, че това исках от теб директност - пак благодаря.

Норе, Еднакака, Пандорина - аз винаги пробвам почти всяка идея, която ми предлагат в този форум. Ще го направя и сега, още повече, че всички ваши идеи ми харесват и са логични и смислени- благодаря.

Здравейте и от мен. Отвори форума с цел да ви поискам съвет, за проблем който се повтаря постоянно и незнам как да реагирам.
Нашия основен проблем е свързан с това, че неосъзнава (поне аз така си мисля) защо трябва да се върнеш, когато току що си излязъл. Например днес, първо ходихме на басейн, след това исках да го оставя на занималнята към залата, а аз да ида да тренирам, но направих огромната грешка да излезем отвън (за да не трошим), за да го нахраня (след басейн обикновено сме гладни). После не искаше да влиза обратно, почна се с един неистов рев, отказ да си събуе обувките, обикаляне напред назад и накрая се принудих да си взема багажа и да си тръгна... е ядосах му се разбира се, колкото и да ме е срам да го кажа, все пак ми засегна плановете. А аз обичам да казвам, че съм недиагностициран аутист )). Просто обичам спокойствието и не обичам да ми развалят плановете, мразя изненадите и ако нещо такова се случи нервите ми скачат до небето, като дете не съм била такава, просто с времето ... както и да е. Понеже в повечето случай има такива реакции, просто незнам как да реагирвам. Опитвала съм когато се успокои да му обеснявам, но не винаги се получава. Последния бръмбър който му беше влезнал в главата, е че като отидем на лекар, трябва да се качи на масата и задължително да го прегледат. На последния лекар не го прегледаха, защото беше само да ми вземат информация за едни изследвания и пак рев, плач, докато не излезнахме от болницата. И другия подобен момент с неразбиране е ако се качат в колата и трябва да ме изчакат, пак започва да пищи и да реве с един такъв яд, даже понякога казва през зъби "тъгвай, тъгвай" ...
Ако може да ми дадете съвет как да постъпвам в такива ситуации, ще съм ви благодарна!
Инък синът ми е на 4години и 2 месеца. Разбира много неща, изпълнява прости команди от ежедневието, знае кога трябва да изчака, когато му казвам "Чакай". Но при тези няколко ситуации се чувствам безсилна и ме обезкуражават.
Извинете ме ако съм казала нещо което не трябва.

И исках да добавя, това което аз правя, за да имаме самочувствие, но незнам дали би ви помогнало, когато вече сте по-големи ... постоянно му говоря затова, че неговия живот не е случайност, че той е дар от Бога, че е роден с цел, че има много приятели и че всички го харесват и разни други такива неща. Инък и аз се опитвам да тразмитирам положително отношение, че нищо не се е случило, да не показвам, че ме е срам, ако се държи неадекватно (е тук все още съм с опитите, не винаги ми се получава), насърчавам да се доближава до децата, да ги пипа. Като направи нещо положително го поущрявам - браво, виж колко добре го направи, ти си шампион. А за спорта съм забелязала, че изпада във възторг когато го гледат във залата възрастните, че чак се и прави. Той понеже може да плува и да се гмурка, плува и под вода и бая издържа, което си е постижение за 4 годишно дете, за което мога да благодаря на смелия ни татко. Немисля, че плуването е чак толкова самотен спорт, в смисъл не се ли сформират групи? (поне при нас е така и мисля от септември да го запиша, стига да ми го вземат)

Просто синът ти се е метнал на теб...и той не обича да му развалят плановете..
И при нас е така, избеснявам и аха да се развикам, когато осъзнавам, че всъщност той поразително прилича на мен точно по това, на което така се ядосвам. Понякога се получава страхотно зацикляне защото не можеш да решиш проблът в другия, когато всъщност не си го решил и за себе си. Трябва външна намеса, чавек, различен от вас като характер да се намеси в конкретната ситуация..
Спомням си следния случай...моат син го обидил негов приятел..той тъжен та тъжен, потънали му гемиите. Като ми разказа и аз се натъжах...потънаха и моите и така двамата зациклихме и не знам докъде щяхме да стигнем, вероятно до депресия, ако не беше дошла дъщеря ми, която е с 15 г по-голяма от него и съвсем различна от нас двамата. Тя като ни видя...буквално казано ни хвана за косите и ни издърпа...с чувство за хумор, с различен поглед над ситуацията...тя е много общителна за разлика от нас двамата.
Пробвай да му разкажеш предварително плана стъпка по стъпка да е подготевн. По-нататък може да включиш в плана точка "промяна на плана" 

Катинa а защо не пробваш да му станеш приятел? Нещо като в сон-райз?

Това а ходи играй си не е най удачния подход. Мисля че е време да караш ролери. И колело.

Между другото - пробвай да се интересуваш от неговите теми и говорете за това. Просто заради самото говорене, не за да го учиш, а за да комуникирате, ей така за кеф.

Между другото за ентусиазираните майки на по малки деца - как да рисуваме Дора
http://www.drawinghowtodraw.com/stepbystepdrawinglessons/2010/01 … h-drawing-lesson/

семейство Атанасови, един пример от днес:
Казах на ММ, че трябва да мина през аптеката.Прибирахме се с колата от работа и бяхме взели Хриси  от детегледачката.Той ми отговори да взема Хриси с мен в аптеката, за да не плаче в колата.Естествено Хриси се разрева за баща си и започнах да й обяснявам, че отиваме за лекарства и тати ще ни чака пред хранителния магазин.
За всяко нещо обяснявам предварително.Сега отиваме.....После.... и т.н.