Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 23

И при нас се появи такова нещо, будене нощем и напишкване в будно състояние. Преди се напишкваше насън, но това отмина.  Чувам го, че се събудил, пее си нещо и после изведнъж чувам звук от пишкане. И понеже дълбоко се съмнявам, че ще разбере нещо от обяснения, показвам явно неодобрение, като викам и се сърдя. За него викането е много лошо наказание. Забелязах също, че когато му се пишка, издава специфични звуци и също някак си мърда, като че трепери ли, нервничи ли, ама не иска да стане, Ние му даваме ръка, подканяме го, и не ще. И тогава пак така ми беше кипнало една нощ и употребих другото, от което се страхува - вестибуларни дразнители - или по-просто казано, раздрусах му креватчето, все едно има земетресение. Веднага стана и хукна на гърнето.
Моето обяснение е мързел, нежелание да стане по някаква причина. Колкото и налудничаво да звучи, той като не говори, аз се уча да го разбирам и без говорене.  Знае, че се пишка в гърне, но не му се става. Нещо като обяснението на Катина. Обаче плашенето със "земетресение" засега работи.
Това, което детето е казало "аз съм малка мишка" е подобно. Един вид, "аз съм мъничък и вие трябва да се грижите за мен". Този вид поведение съм го забелязала и за други дейности. Понеже аз не се церемоня много - пред мен може сам да си сложи нещо за ядене в чиния - примерно кюфте, плодове, баница и да си го занесе сам, и после да върне празната чиния. Пред баба си прилага номера с хващане на ръката й и показване къде да му сервира храната. Никак не са глупави и гледат да не излизат от зоната на комфорта.

Май, вярно за диагонала! Но не разбрах, какво подкрепяш с три ръце.

Съветът, който дадох на Рори, е съобразен с това, което научих за други негови здравни проблеми.   А иначе, всяка майка си има обяснение за всяко нещо в нейното необикновено дете. Но трябва да сме внимателни, защото няма готови рецепти за децата от спектъра.

Рори,
ето още споделяния на майки. Разказът на първата майка е почти идентичен с твоя. Виж коментарите на останалите майки.

http://connect.additudemag.com/groups/topic/Urinating_in_inappropriate_places/

   Констанца , подкрепям това ,че първо трябва да се изключи евентуален здравословен проблем , който може да е причината за изпускането .  

Шегувам се, Селма, да не задълбаваме, не е важно иначе бих ти казала, защо ти зададох този въпрос.

  Ако имаш някакви притеснения , добре си дошла да ми пишеш на лични . 
 

Разбира се, че готов отговор никой отстрани не може да даде, но от всички изказвания предположения, идеи..майката може да усети нещо...или да обърне внимание на нещо, за което не е мислилра..
Лично моето усещане по разказа е че не става дума за неволно изпускане. Някой каза, че му прилича на протест срещу неща, които трябва да прави без да има желание...и на мен това ми мина през ума веднага, но не го написах..ходи насила на басейн против волята си и се налага да влиза в студената вода, която мрази, ходи на детска градина против волята си, въпреки, че мрази...е..сега пък има възможност да направи нещо по волята си...което другите мразят....

    Констанца , извинявай  , сега погледнах откъде точно съм дръпнала цитата и видях ,че е твой , а не на Катина . Катина , извинявай и ти !   

    Въпреки това мнението си ми остава същото . 

Майката смята, че детето умишлено в будно състояние се изпуска сутрин. Не го прави нощем или денем, а умишлено. Според мен това не е здравословен проблем, а психологически. Ако се изпуска по всяко време на денонощието би могло да се мисли за здравословен проблем. Според мен е грешка да се върне памперса на детето чисто психологически- някой го беше предложил, но това е само на базата на моят мироглед наблюдавайки моите деца и базирайки се на моето възпитание и моето усещане.

Селма, не се извинявай, няма за какво. Майката ни попита за мнение и ние казваме какво мислим според нашите си усещания и опит. Колкото повече мнения има толкова повече възможности има тя да намери решение за проблема си. И няма никакво значение кой е подсказал решението - важното е да го има това решение 

Рори, къде изчезна, разказвай какво става 

Пандорина, много ми харесват идеите ти. Близки са до моят начин на възприемане на проблемите.  Относно притесненията ти за непрекъснатата нужда от обяснения на сина ти. И аз имам сходен проблем, ама паралелно с това има и обратното. Има неща в които Мишо е съвсем безволев и безропотно изпълнява каквото му се каже. В такива моменти си мисля, че е като робот и няма своя воля да помисли. Сякаш е свикнал да му се дават заповеди и да ги изпълнява безропотно, а аз искам да има мнение и да съумее да го отстоява. За съжаление мнението което изразява не е точно това, което се надявам. Сложно е 

Това е нещо, което пуснах преди няколко месеца. Написано е от баща на дете от спектъра. Приех го като квинтестенция на подхода за решаване на психологичните/поведенческите проблеми при децата от спектъра. И винаги, когато имам да решавам такъв проблем с нашето дете, го пречупвам през него. 

Autists are the ultimate square pegs, and the problem with pounding a square peg into a round hole is not that the hammering is hard work. It's that you're destroying the peg.”  Paul Callins

Аутистите са квадратни клинове и проблемът да зачукаш един квадратен клин в кръгла дупка не е в трудността, а в това, че можеш да повредиш клина. 

"pounding a square peg into a round hole" е идиом за несъвместимост на две неща.

Да, сложно е...някак я няма мярата, средата...баланса. Или сме в едната крайност...или в другата. понякога за елементрани неща се водят дебати и надцакване с аргументи..и аз трябва да му измисля наистина зашеметяващ аргумент, с който да го затапя и обезоръжа. И това се случва понякога ...но разбира се не мога винаги за всяко нещо..друг път пък става обратното. Тамън се приготвям за поредните изтощителни спорове....и изведнъж виждам, че той веднага се съгласява с каквото съм казала и аз не мога да повярвам на късмета си в момента...всеки път се изненадвам.
От съвсем малък има голяма съпротива към всякакви правила. Тя се изразяваше по какви ли не начини. Например да ходи лятото в жегата с ботуши, а зимата в снега по фанелка с къс ръкав. От разговори с терапевти, четене и мислене по въпроса..май се оказа, че съпротивата към правила е резултат от липсата на авторитетната фигура на бащата. Баощата е закона. Казано директно. Няма ли авторитет и правилно отношение между сина и бащата...то няма изобщо зачитане на авторитети и правила. Майката (или бабата)също би могла да играе ролята на авторитетната фигура..обаче става сложно, защото тогава се объркват ролите и представите ...и момчето после може да има проблеми с жените..

Констанца, много добре си обяснила причините. Аз съм се интересувала при невротипичните деца, защото аз съм имала подобен проблем и се страхувах от наследство. Подобно е и обяснението при невротипичните деца с допълнение, че има едни хормон, които не се отделя в достатъчна степен /той е при неволното изпускане нощем/. И при невротипичните се среща този проблем, може би не с такава сила, а и не всички майки го споменават. Едно дете с 1 година по-голямо от дъщеря ми, майката казваше, че като тръгнал на детска градина така не искал да ходи, че всеки на обяд се нааквал в гащите и им казвал на учителките, че го прави, защото не иска да спи там и не му харесва. Ами и едно дете с недобре развит говор сигурно го прави по същите причини. 

Опита от невротипичните деца или деца на границата на такива е много полезен и дава  възможности за излизане от вярванията за изключителност и обреченост.

Подсещането за изследвания също е добро, може детето да е настинало или да има бактерии от басейните или от друго място. Чувала съм, че подобни проблеми много се усилваше на морето, при положение, че децата стоят много във водата. И аз прочетох, че детето има и други заболявания, но това предполага, че се среща по-често с лекари и би трябвало да го наблюдават комплексно. Също ми се видя, че разбира и говори относително добре, т.е според мен трябва си дисциплина и налагане, че така не може, обяснение защо се налага да прави неприятните неща и проверка за някоя инфекция.

Дони, по повод на вашето "Дай" си мисля, че детето не е осъзнало значението на тази дума, т.е явно при логопедите малко от страх и зор се е дресирало да я казва, но няма представа, че за комуникация и искане на нещо. Дано с още малко упражнения да я разбере по предназначение. Може би най-ефективно ще бъде да работите с голямото ти дете, ти и малкото дете и да им даваш нещо само при казана дума.

Мисля, че трябва да се пазим и от двете вярвания, но ако не приемем различността на нашите деца, която е и генетично обусловена не само на думи и ги третираме 100% като подлежащи на същите подходи за справяне, както невротипичните,  едва ли ще постигнем много. А може да получим и резултата от набиването на квадратния клин в кръгла дупка.  

Използвам появата на firebird, (дано надникне пак) да й задам въпрос, свързан с нейния богат опит с птиците. Има ли разлика при отглеждането  на пострадали от нещо  кълвач и врана, например?  

pandorina, това с рамките и правилата много ми напомня моят син . Същото носене на дрехи супротив сезона , противопоставяне до викове и истерии на установените в обществото правила ( последно беше ,че колата не трябва да се кара най-вдясно на пътя , а посредата , съответно имаше писъци по пътя , че таткото не кара , както трябва . И никакви обяснения не помагат ! Или поне не веднага ....)

   За авторитетната фигура .... Вкъщи аз съм такава ("лошата" един вид ) . Много се ядосвам , когато трябва да настоиш за някакво действие от неговата страна и всички вдигат ръце "той не иска !" . И само аз намирам начини да настоя , да убедя , да не отстъпя ......

  Какви проблеми с жените може да има като последствие в такива случаи ? 

Танче, от вчера с пакет кубети и бате, който утре пак тръгва по екскурзии, започнахме нагледно. Дано да е "вдянал". На бесейна установих, че е по-податлив на манипулации. Явно водата го отпуска. Правихме тренировки с пак и още. Хареса му да му пея и ме караше Добре, че само ние си се слушаме.
Относно изпускането - Хриси до преди година беше с нощен памперс. Ходихме на уролог, който каза, че няма физиологичен проблем, изписа въпросния хормон. Аз обаче се посъветвах и с една психоложка, преработих нейния съвет и подейства. Защото за мен си беше на психологическа основа напикаването(освен, че и по наследство си го има) Спря. От около 2 месеца обаче започна да се изпуска през деня - като се е заиграл или загледал в детско филмче. За него това не е и проблем, че го е направил в присъствие на други деца Та пак ще си поговоря с психоложката.
Покрай морето с Гого ми се появи проблем от миналата година. Свикна да ходи гол и сега не мога да го облека по цял ден. Започна да се напишва. Реша ли да го преобуя, като сме навън не мога по никакъв начин да го накарам да се обуе. Децата естествено му се подиграват, но не това ме притеснява. В смисъл - свикнала съм. Яд ме е, че спря да си казва, а се беше научил и това си е едно дърпане назад. Отделно възмутени майки като почнат - ама как така ходи гол ?!? Целият проблем е, че и техните деца искат, а те "сакън" и дума да не става. Честно казано и двамата ми сина не са срамежливи и не се притесняват от голотата си и не знам - аз ли грешно ги възпитавам...

Селма,
всичко с времето си. Като погледна назад, ми се струва, че не ми е било лесно да се сдобия с това търпение, което имам сега. Все ми се струваше, че нашето е най-опакото, най-инатливото, правещото най-невъзможните неща. Дори не знам, как успях да стана толкова търпелива. И като ви чета, почти няма нещо през което да не сме минали и от повечето има някакви остатъци, но поносими. Сръдни, писъци, крясъци и пр. и пр., но с времето и нашите деца порастват и обясненията и аргументите достигат до ума им. Вярно е за авторитета на бащата, но зависи и от човека. По отношение на моите синове аз съм била авторитетът и двамата нямат проблеми във взаимоотношенията с жените. Не се давам и на малкия.

Доника
А за голотата, ние и до днес се борим с вродената липса на срам у аутистичните. Струва ми се, че е всеобща. Много оплаквания на майки съм чела за това. Нашият може да излезе от банята и да си седне гол пред компютъра. И не му пука, дали щорите са спуснати и някой няма да го види. Но почна да вдява, че не трябва да го прави. Синът ми задава реторичният въпрос: Кога Адам и Ева са започнали да се срамуват? След като яли от ябълката на познанието. И май, наистина в това е отговорът за нашето и тяхното отношение към голотата.