Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 23

Детето не е наранило ничии чувства! Единственото нещо, което е накарало бабата да се чувства наранена е собственото и его.

Като казах "любимата" ми думичка ЕГО автоматично отиваме към поста на еднакака за теорията на конспирацията. Да, има такава...но това не е атака на едни хора срещу други хора...а атака на его-структурите (индивидуални и колективни) срещу ЧОВЕКА като цяло.

А основният служител на егото днес е човешкият ум...той все повече се специализира в това..да служи, но не на цялостното същество, а само на една мъничка част от него, която е неговото его. Той е едностранчиво развиван и се е превърнал в неща като адвокат на егото ни. Единствената му работа е как по-добре да го представи и каква изгода да добие от това.

Аутизмът според мен е отговорът на този агресивен и насочен срещу цялостното същество ум. Това е защитна реакция. Опит да се блокира вредното въздействие.
И аз мисля, че нещата са започнали поколения преди да се проявят в децата ни.
Спасението - за мен това е тотална промяна в самото понятие "образование и учение". Днес то е БОЛНО. Една насока накъде да тръгне е идеята на монтесори училищата..с развитие на всички сетива, с лепсата на конкуренция и оценки които служат единствено и само на егото...

Моя човек също бойкотира и имам чувството че е нарочно. Сега го чувам само по скайп и телефон и той както обикновенно си мучи нечленоразделно. Да ама аз ли съм луд, аз луд ли съм, ама хващам думи измучани и изпяти в нечленоразделната реч, думи по смисъл в разговора ни с баща му. Мисля че или полудявам, или много ми се иска да чуя това.

Доволна съм, че поне на морето баща и син имаха малко повече време да "пообщуват" заедно. Да види и баща му състоянията, в които изпада. Любима тяхна игра - Гого отива при баща си, той му дава камъче и Гого го хвърля в морето. Последните дни му казах - няма да даваш без 'дай" - то не бяха ревове тръшканици. Накрая при поредното - Кажи дай, той заяви - НЯМА. При следващ път за дай, за да ни разсее изтърси - а, вълна

   Констанца, Селма, благодаря за линковете.
   За по-големите дечица искам да препоръчам една много любима моя детска книжка" Геометрия за малчуганите ".Имам я на български и руски и за съжаление е много старо издание , от моето детство.За деца до 8 години е, но ние сега я разгледахме с Васко.Изключително интересна му беше и всеки ден работеше с голямо желание.Сега откривам много монтесори техники в нея, а и тъй като е за математика, аз доста си я доразвивам.

Има още 2 книжки от поредицата - Мтематика за малчугани и и за четенето нещо беше. Ако се сетя от къде ги дръпнах ще сложа линк. Намерих http://www.escape-bg.net/torrents.php?search=+%D0%BC%D0%B0%D0%BB … dead=0&lang=0
Споменах ви тази сутрин за кошмара ми и тази вечер стана реалност...Още треперя между другото. Панирах се яко и не помислих логично - че Гого го е страх от тъмното и няма къде да избяга. А той седнал в една клатеща се количка, която се пада в сянка. Викам го аз, мълчи. През деня има навика да бяга в парка и аз панирано хукнах на там. Всички в кафето, в което се събираме хукнаха да го търсят. А човека си седял кротко Хриси като ревна - казал си тежки думи - че бил непохватник, защото не можел да опази братчето си. Докато го успокоя, че и едно тяхно приятелче...

А щях да питам - как постъпвате в следната ситуация - детето ви решава да се съблече на публично място голо. Обличате го на всяка цена или го оставяте да си стои голо

Здравейте!

Първо искам да благодаря на Катина, Норе, Пандорина за съветите как да се справим с новото старо изпитание с пишкането на сина ми в будно състояние. Опитах да приложа всичко, но резултатите някак не са това което очаквах. В петък когато се обърнах към вас за помощ след първоначалната ми реакция на гняв и каране прочетох съветите ви и смених тактиката. Оставих чаршафите в стаята до вечерта и подчертах колко лошо мирише и че ако още веднъж се изпишка нарочно няма да ги сменя и ще спи на тях. Съответно тогава бях уверена от детето, че най-после е разбрал колко е лошо това което прави и съответно повече няма да го прави....до вчера. Вече не си прави труда да твърди че е спял, дори не можах да разбера обяснението му. Отидохме на градина, и работа, а вечерта обясних че ще спи на мокрите чаршафи, като очаквах че известно време след като се повърти ще хленчи, ще преговаря и ще сменим чаршафите. Да ама не. Ето, че изкарахме нощта той в напишканото и миришещо легло, а аз в стаята с ужасна миризма. когато видях, че перспективата да спи в напишканото легло може да не постигне очаквания ефект и добавих още нещо, което за него е лошо. Казах му, че всеки път когато прави така няма да сменям чаршафите, защото вече не смогвам да ги пера и ми е омръзнало да имам купища пране, но и освен това не мога да му пея вечер преди сън защото не ми се пее когато знам че ме чака толкова пране. Това малко го стресна, защото много обича да му пея преди сън и го изисква въпреки че вече заспива сам. Освен това му дадох да обуе панталоните на пижамата без гащи /защото никак не харесва да е без гащи/ защото не смогвам да пера и гащите и отказвам вече непрекъснато да има напишани гащи. Подчертах че така ще бъде всеки път когато се изпишка нарочно в леглото и ще сменям чаршафите в неделя - деня в който сменям спалното бельо. И понеже ми се стори, че преди да отидем в банята момента е подходящ приложих и идеята с двете кукли. Сложихме Мики Маус да спи /откакто именния му ден беше малко обвързан с Мики маус е един от любимите герои/, а Том /от Том и Джери - едно от любимите филмчето, но не съм сигурна там кой е любимия герой, по-скоро Джери/ беше до него и когато Мики се събуди и се изпишка в леглото Том го попита защо го е направил. мики мълчеше разбира се и попитах детето защо Мики е направил това. Той се смееше видимо щастлив и отговори "Защото е малка глупава мишка". Отговора ме изненада и попитах а ти защо го правиш, а той само се смееше. Пак сложихме Мики да спи и той отново се изпишка в леглото и отново го питахме защо и отново детето се смееше и отговори, че защото е малка глупава мишка и зациклихме.
С други думи се провалих. После в банята пак ми беше "споделено" че досега не е разбирал колко е лошо да пишка така, но вече е разбрал и нямало да прави повече така ..... често. Само много рядко. Толкова бях смазана от неуспеха си, че дори не успях да се ядосам.
Сега се чудя какво ще правим с напишаните неща днес и довечера. Очаквания среднощен драматизъм след който за последно ще сменя чаршафа не се състоя, а сега ако трябва /а трябва/ да удържа на думата си/ да спазя заканата си трябва да оставя напишканото бельо чак до неделя, което в предвид летните горещини е кошмарна перспектива.

На работа съм и баба му го води на плуване. Не че гори от желание, но го натискаме заради пролапса и сколиозата. Мрънка, не иска, но оня ден направил и там някакъв панаир и баба му се притеснява какво да прави ако се повтори. Излязъл от басейна без да са му разрешили, обиждал треньорката като я наричал глупачка и още нещо което забравих, но според баба му тя вече се била отдалечила и не чула, но хората наоколо я гледали възмутено. Не знам дали съм я посъветвала правилно, но й казах ако треньорката нещо каже първо да се извини и после да й обясни че детето има проблеми с общуването и работим с психолог по въпроса и да не приема лично думите и действията му ако се случи отново.

А в детската градина се върнахме година назад. В 1 и 2 група всяка сутрин беше в истерия и съм го влачила до там, там през деня също е имал кризи на рев, но преди около година някак проблема се уталожи под влияние на чувствата му към едната госпожа, която дойде при тях по-късно. Сега след отпуската отново ходим на градина с рев /след месец ще стане на 6г./, с кърпички в джобчетата и уговорки че трябва да го вземем пръв. Даже ми каза, че ако зависело от него нямало да ходи никога повече на басейна, защото не понася студената вода, но щом това е единствения начин баба му да го взима още в 16ч. ще ходи, какво друго му остава. Споменава, че децата в сборната група и едната госпожа са причина за нежеланието му да ходи на градина, но твърди че нищо не се е случило там. Другата госпожа е втората от техните госпожи и въпреки случката когато го унизи публично преди 2г. след много усилия от моя страна да го убедя че всички грешим и трябва да си прощаваме през последните 2-3 месеца я прие като член на тяхното "семейство" в детската градина. но от понеделник и тя ще е в отпуска. Обяснявам че щом свързва нежеланието си с децата от другата група и другата госпожа има някаква причина да не ги приема и ще ми е по-лесно да го разбера и взема решение по въпроса с прибирането от детската градина ако сподели с мен тази причина, но упорито твърди че няма друга причина освен това че не са от неговата група и госпожа не е неговата госпожа. Миналата година понасяше доста добре сборните групи, даже в къщи повтаряше по-интересните имена на децата които не са от неговата група и когато излизахме на разходка подвикваше по улиците имената им както госпожите са ги изброявали за да ги подредят и изведат от градината. Никога не съм му реагирала за това подвикване по улиците защото го приемах като форма на приемане макар и от разстояние на децата и се надявах това да събуди интерес към общуването с деца въпреки, че той винаги играе ролята на госпожата. Сега упорито твърди че са чужди деца, а  г-жата каза че са от същата група, с която са на един етаж и много добре се познават.
Според вас лошо ли е, че го оставям да обува въображаемо с децата когато ги няма и напоследък прави така и с две любими мечета. Не че съм го виждала да играе реално с тях, но имената които им избра явно много му харесват и непрекъснато им говори сякаш така компенсира липсата на общуване с деца. Но не говори с тях по детски, а ми като възрастен. И онзи ден ми обясняваше как едното мече било в космоса да търси някакви малки частици прах, другото било в Париж да търси нещо, а добричкото куче на обиколка из България. Във връзка с мечето в космоса ми обясни как след като измисли хапчето за безсмъртие хората няма да се побират на нашата планета и трябва да намерим друга планета за да ги пратим да живеят там. та не знам доколко мечетата и въображяемото куче компенсират липсата на интерес към децата, но реших че не бива да реагирам срещу тези фантазии защото изключително много му харесва да си запълва времето в разговори и изпълнение на въображаеми задачи и поръчки с тези три полувъображаеми персони. Сега се сещам че сбърках в избора на кукли за играта с напишкването. Трябваше да взема точно тези две мечета. Дали има смисъл довечера да я разиграя отново с тях. Как мислите?
Пак стана дълго и много се извинявам. Съзнавам че аз не мога да ви бъда полезна с нищо и само ви моля за помощ. Отдавна знам че имаме проблем с общуването и поведението, но едва от няколко месеца /откакто работим с психолог/ осъзнавам, че не съм в състояние да се справя сама без помощ, каквато намерих при вас и съм ви много благодарна. Даже зачитайки старите теми по линковете които слагате попаднах на друг проблем който ни се появява от време на време и ако се случи отново ще знам как по-добре да реагирам отколкото съм реагирала досега. Благодаря! 

   Боже мой , Доника ! Прегръщам те !
   Миналото лято на мен ми се случи подобен нощен кошмар , който се превърна в реалност . Въпреки че трябва да призная , кошмарът беше по-кошмарен ..... 

   Да не ви се повтаря повече ! 

Рори72, добре е, че разказваш всичко така подробно. Така нещата стават по-ясни. Както и бях усетила преди..синът ти има много развито въображение...и любопитство. На 6 години да мисли за хапче за безсмъртие!!! Това само затвърждава и предишното ми мнение, че напишкването е продиктувано именно от такова любопитство и желание за драма и театър. И идеята ми беше именно това да НЕ се случва след напишкването. А то точно театър е имало с двете кукли и синът е бил радостен и щастлив.
Другото нещо, което ми направи впечатление и според мен е грешка - това са твърде дългите обяснения от твоя страна. Защо няма да му смениш чаршафите, защо няма да му пееш понеже има много пране....ти се аргументираш пред него сякаш трябва да извиняваш постъпката си...и сякаш той е голям човек та да разбере всички тези мотивации, аргументи..чувства, .причини и следствия. Твърде много обяснения, въпроси...разговори...нещата трябва да са ПРОСТИ. Четейки оставам с впечатлението, че той те доминира, а не ти него. Ти му се обясняваш, оправдаваш...а той...само се забавлява...ти трябва да заемеш доминантната и авторитетна позиция, а не той. Може би той затова играе ролята на госпожата, защото е свикнал да е в доминантна позиция. Спри да му се обясняваш и извиняваш. Задай правилото "пишка се само в тоалетната" , задай наказанието при неспазване - "спи се в мокрите чаршафи без гащи и няма песничка" и ТОЧКА.
Той си играе, експериментира..прави го с куклите, прави го и с живите кукли ....трябва да разбере, че едното не е игра и театър..че мама не е кукла с която да си играеш, а е човекът, който раздава правилата. Препоръчвам ти да гледаш "говорещият с кучета" Сизар Милан...надявам се че още се върти по нешанъл джеографик...който непрекъснато учи стопаните на кучетата как да бъдат авторитетни водачи...и как да задават граници, правила и да изискват подчинение. Нещата едно към едно могат да се приложат и към децата.
Аз виждам отстрани вашия проблем, но това не означава, че аз самата съм се справила с това. И при нас има нещо подобно...и аз твърде много обяснявах постъпките си и мотивите си....и сега за всичко се водят безкрайни пазарлъци...никога не се спира само до това което съм казала, примерно на въпроса "може ли....еди що си" съм казала "не". Това никога не е достатъчно..почва се ама защо..настояване да дам обяснение....естествено че като го дам се почва аргументиране и обяснения от негова страна...сега пък трябва да измисля нови аргументи, които да преборят неговите...това е изтощително..често така се уморявам, че или се разкрещявам или пък смекчавам не-то и в крайна сметка често той си постига желаното въпреки че съм казала вече не. Така вече се е научил, че с повече  постоянство и упоритост в крайна сметка може да си постигне каквото е наумил...много много лошо...но не съумях навреме да променя модела и сега е адски трудно. Защото ако ще си играем на кой пръв ще се умори, това естествено ще съм аз защото той има несравнимо повече енергия от мен.Съзнавам грешката си но вече е много трудно да я поправя защото се е създал модел, стериотип ...и за да се промени трябва много енергия, много постоянство, много яснота...всяка секунда да съм нащрек...а това не винаги мога да го постигна. Четейки разказа ти ...виждам, че и при вас се случва нещо подобно..липсва категоричност, липсва ясно разграничаване кой командва парада...липсва доминантната и авторитетна фигура.

Дони, за думата "Дай" обучението е поне по 10 пъти в серия и 10 дни като обучение се показва от 3-ма човека - например бащата, ти и детето. Ти си зад детето и първоначално викаш "Дай" все едно от негово име. Друг начин е, ако сте само ти и детето да запишеш думата "Дай" например на телефона и я пускаш от телефона преди да му дадеш.

Рори72, едно наше познати дете, сега 25 годишен мъж ми каза, че когато бил 6 годишен обичал да се напишква в леглото, много ми напомни за твоя син, каза ми че му било много приятно мокро в първия момент и му било интересно как се ядосва майка му. Аз си мисля, че по това време се беше родил и брат му и е било и нещо като протест. Може би и плуването и детската градина оказват влиание при вас. На мен ми хареса подхода с отказ от пеене, защото си уморена от пране. Изгледа ми реалистично някак.

Таня, това с телефона е идея, ще пробвам. Иначе той дай казва. При психоложката и едната логопедка без проблем, при другата с по-голямо настояване. При нас с баща му обаче категорично отказва и то от чист инат Аз "тормозя" до край де

Рори, не разбрах след наказанието да спи без бельо в миришещ чаршаф и без песничка той изпишка ли се повторно нарочно??? Защото може би ти си показала кой е шефа с налагането на наказание и може би е проработило това, което си направила.

Това, че детето се смееше при отговора, защото Мики е глупава мишка...........имам друго виждане съдейки по моето дете. В подобна ситуация на вашата възраст моето дете се смееше, когато е нервен и не разбира как да изрази емоцията си. Тоест при силна емоция се смееше сензорно. Смеейки се разрежда напрежението и се разтоварва. Думите му, че мишката е глупава може би означават, че разбира че не е редно това, което е направил и може би, ама само може би се смята донякъде и себе си за глупав. По скоро смята постъпката си за глупава  . Не знам - всичко това са неща ставали и ставащи с моето дете и може би ти ги втълпявам, ама да си кажа какво мисля 

Рори72,
най-важният въпрос е, защо го прави? Ето няколко най-чести причини за нарочното пишкане/акане в гащите при деца от спектъра, които вече са се научили да ходят на гърне/тоалетна: (1) Желание за повече внимание от страна на майката, която може да ходи на работа,  да е заета после с домакинска работа. т.е. необходимост от повече общуване, което няма как да обясни не само поради езикови проблеми, но и поради незнание как. (2) Желание за изява, да направи нещо, което може. Знак, че прави това, което иска, въпреки че на другите може да не харесва. (3) Своего рода отмъщение/компенсация за това, че го карат да прави нещо, което не му харесва, напр. обличане, миене на зъбите, тръгване за някъде, където не обича да ходи. (4) Усещане за освобождаване на напрежението.

Ето два линка. Единият е на форум на майки, където човек може да се регистрира и пише или просто да чете. Едно момиче от спектъра разказва, защо го е правила до 11 годишна възраст, а майки коментират как е било при техните деца със същия проблем.

Вторият е за един синдром, патологичен отказ за подчинение, чиято самостоятелност моят син, който е с педагогическо образование и с доста впечатления от деца от спектъра, отрича. Според него това са прояви на аутистични хора, към които не е бил намерен правилният подход. Повечето от тях са във високо функциониращата част на спектъра.

http://www.medhelp.org/posts/Parenting-Children-6-12/Parent-Of-A … 7#comments_header

http://www.autism.org.uk/about-autism/related-conditions/pda-pat … nce-syndrome.aspx

Засега не искам да казвам, как бих постъпила аз, но мисля, че трябва преди всички да изключиш напълно някаква  причина от страна на бъбреците и около тях. И си мисля още, че при толкова други здравни проблеми, които имате, по-добре е да се примириш за известно време, да му върнеш нощния памперс и да го хвалиш всеки път, когато се събужда сух. Да го хвалиш, че е голямо момче, че така правят големите момчета и т.н. 

Аз я вършех тази работа с пишкането в леглото в будно състояние, защото ме мързеше да ставам и си го спомням много добре как си лежа на леглото на село будна и си я върша тази работа. Май последното ми напикаване беше, когато една нощ просто не стана майка ми да ми смени чаршафа, защото и беше писнало вече. Беше ми доста дискомфортно и мокро и си спомням как се мъчех да си намеря сухо местенце в леглото за да заспя.  Бях на 7. Не си спомням някой да ми е обяснил колко му е неприятно да ми пере чаршафите. Прабаба ми плачеше сутрин и переше и ми беше жал за нея. Баба ми врещеше, гледаше зло и кълнеше - беше ме страх от нея и ако ми е повлияло нещо да се отуча, това са сълзите на прабаба ми и лежането в мокрото легло и отказа на майка ми да ме подсуши.

Един от дядовците ми ходил при баба Ванга и попитал как да ме отучат да пишкам нощем в леглото. Съвета и бил сутрин да се насоли напишкания чаршаф и да ми дадат да близна от тази сол - не от чаршафа, а с ръка да ми дадат малко от тази сол. Ако сина ти е като мен го остави да лежи на мокър чаршаф и му обясни колко ти е мъчно и тежко. На 5-6 год. децата не са особено жалостиви, ако не ги подсетим и не им покажем че ни е тежко.  

Този мой пиклив детски срам съм го споделяла и друг път тук. Дъщеря ми невротипична се изпускаше като малка от преживян стрес.

Дони, много неприятно това със кошмара  . Мислех да ти звънна и утре да доведа Мишо да пие едно мохито на вашия басейн и да пия едно кафе на аванта при теб, ама ще го отложим за друг път. Благодаря за поканата   Отивам да пълня нашия на село и да си прокопая доматите. Свеки ме чака с нетърпение там  

Между другото, сега сериозно. На пазара вече има арония и цената е добра в момента, плодовете са хубави. Подсещам ви както всяка година да си направите сок. Ето и рецептата на Валенцето за аронията http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=410408.msg16225017#msg16225017. И аз я правя по същата рецепта вече ента година.

Откровено казано, не съм се интересувала, дали и до колко  децата с други проблеми на развитието имат трудности с научаването за пишкане и акане на гърне и особено нарочното (осъзнатото) правене на това в гащите, но очевидно при децата от аутистичния спектър то не е рядко, независимо от степента на интелектуалното им развитие. Ако погледнете в сайта на майките, към който пуснах линк, ще се убедите в това. И прийомите им за справяне са по-различни от тези спрямо инатливите/мързеливи деца в норма. Синът ми ми разказа за едно момче, което се справя прекрасно в училище и разговаря свободно, но почти всеки ден го прави в училище. При положение, че е толкова умно, а го прави само там, значи има сериозна причина.

     
     Абсолютно !
     Не ми излиза от главата , споделеното от една майка в една съвсем друга тема . Синът й (невротипичен , ученическа възраст)  се наакваше . Психологът ги е съветвал да подхождат по много категоричен начин към проблема , който предизвика у мен въмущение още преди да разбера за реалния проблем на детето .....
    После пък се оказа че то е болно . Някакъв рядък вроден дефект на червата ..... 
    Честно казано ядосах се  на психолога още повече .
    От самото начало някак усещах ,че детето страда от проблема си . Не прави напук . Има нужда от разбиране и помощ , а не от наказателни подходи .
    И колко права се оказах . Без да го познавам лично .....
    Така че това изказване на Катина го подкрепям с три ръце ! 

    Малко по диагонал ви чета , но да споделя още нещо (не знам ,дали ще съм полезна за някой тук, но все пак .... ) .
    Напишкванията в съзнателна възраст често издават страха на детето от един от родителите .
    Това го знам и на теория , и на практика . 
    Възможно е в някои случаи коригирането на държанието на някой от родителите може да реши пробема с изпускането при детето .