Деца с диабет - тема 12

Льоня, чудя се как въобще ти е тръгнал с лентички с изтекъл срок. Имаше тук или в другия форум подробно обяснено как повечето глюкомери въобще не приемат лентички с изтекъм срок и тогава се налагаше да се "лъже" глюкомера като се зададе стара дата и така той да приеме лентичката. Това със сигурност беше при Оптиумите, но явно не важи за Кодфрий 

Ужасни разлики сте описали  и аз понякога изпитвам такива съмнения.

Аз с моя Оптиум доста лентички с изтекъл срок употребих.

Сега като споменахте проблеми с Кодфрий и при високи захари меря с двата апарата, от страх да не ме е излъгал нещо апарата, но за сега е ОК.

http://varna.dir.bg/news.php?id=17493348

Забележете снимката-откога не се използват спринцовки 

Само да вметна, че дъщеря ми ходи 2 години в предучилищна група по половин ден от 9 до 12 и има много мили спомени. Но представете си, наскоро каза, че за нея е било нещо невероятно да й позволим да закуси там с другите деца 

Явно не се е случвало често, за което много съжалявам сега. Тогава нямаше бързите аналози и прочие и явно ме е било страх да рискувам 

е, добре, ще им се скършат ръцете, толкова ли е трудно да отделиш една минута?!? не е като да взимаш кръв или да слагаш инжекция на дете, което не е свикнало ежеднвено с иглите, дере се с цяло гърло и го държат четирима възрастни! 

Здравейте!
Ние тази година сме в първи клас и вече се отчайвам. Вчера на детето му станало лошо и легнало на "чина", но нямал сила да каже и даже му написали забележка. Когато го взехме малко след това кръвната захар беше 2,8.
Няколко пъти говорих с госпожата, че такова поведение говори за ниска захар, ама нали като не те засяга лично, не го взимаш много на вътре.
За зла беда тези дни нуждите му падат много и въпреки непрекъснатото намаляване на базала е или нисък или пада рязко и се държи по-буйно от обичайното.
Две години е ходил в това училище на предучилищна и никога не сме имали проблем с госпожите, а сега, нали прекарва повече време и сякаш ситуацията ни се изплъзва.

Вие какво правите? Ходите ли през междучасията в училище, за да следите по-отблизо? (Или поне когато децата са били в първи клас.)
На нас детето ни се обажда на пика, за да ни каже каква е захарта и спрямо това му даваме инструкции, но се питам дали е достатъчно.

ходех, миналата година беше втори клас и ходех да я храня и да й слагам инсулин
сега й давам писалката сама да си слага, но винаги ме е страх, че може някой да я бутне колкото и да я инструктирам да бъде далеч от децата, когато си слага инсулин
дай му глюкомер да си мери захарта сам и гопожата да го кара да го ползва всеки път, когато й е "съмнителен"

Бубанка, не е въпросът в инжекцията, а в поемането на отговорност 

звъни на майката и се уговарят за дозата всеки ден - нали е мед. сестра все пак, не разбирам каква отговорност трябва да поеме 

Предполагам, че при евентуална хипо или хипергликемия, могат да й потърсят отговорност дали точно толкова е сложила, къде ги е сложила, кога и как и прочие 

Не я оправдавам ...

Аз за първа година не ходя вече в училище, Дари е трети клас сега. Но разчитам основно на нея да си се следи, носи си една малка чантичка през рамото с желирани бонбони и веднага като почувства, че й пада КЗ ми се обажда и реагираме моментално. В раницата има и сок.
Само на нея от класа й е разрешено да има телефон и да говори с мен по всяко време. Още от първи клас разчитам само на нея, въпреки че съм дала напътствия на госпожата, не ни се е налагало тя да реагира по какъвто и да е начин. Дори не съм сигурна, че ще се сети какво да направи   Дала съм от тази година и глюкомер у нея, в много редки случаи се налага да се премери /със сензор е/, и вече сама си слага и инсулин, но само под мое нареждане по телефона докато говорим. Сега за първа година и може да си хапне нещо допълнително в клас, само ако изходната КЗ е в норма.
Съвета ми е да му говориш постоянно, че той трябва да си се следи и усеща, и веднага да си хапне захар, сок или каквото има, за да не се случват тежки хипогликемии докато ви чака. Признавам обаче, че на нас сензора много ни помага в това отношение. Не знам и Дари колко навреме би реагирала, ако не вижда показанията на сензора. Усеща се, но понякога КЗ доста е паднала.

Аз разчитам главно на усета на малката. Макар ,че съм обяснила всичко на учителките в детската градина,често казано не мисля,че ме разбират. От тази година оставям глюкомера в шкафчето на малката и съм ги предупредила,ако каже че не се чувства добре,само да и разрешат да си измери(тя го прави сама  )и да ми звъннат,за да им  кажа какво да правят,докато отида.
А иначе изобщо не занимавам нито сестрата,нито тях с нищо.Просто ми е трудно все още да се доверя на друг... Благодарна съм поне,че са ми осигурили възможността да отивам често в градината... Добре,че работното ми място е на 20 м разстояние,иначе  .

Дами и господа, а това прочетохте ли "В момента във Варна има общо 80 до 18-годишна възраст. Девет от тях са в предучилищна възраст. Всяка година около 5-10 се отливат, но други с такъв брой заемат тяхното място. Има средно годишно увеличение от 3.9%", посочи проф. д-р Виолета Йотова-ръководител I Детска клиника по ендокринология УМБАЛ „Св. Марина“.

Ако Варна и област е с население 493653, а София с 1421386(това е по данни на ГРАО),а  деца  с диабет тип 1 са повече от 3000 с нарастващ процент от около 3.9 годишно, а във Варна са само 80, то или никой всъщност не знае колко са децата с диабет тип 1 или всички болни са в София и Пловдив... може би климата във Варна е различен и там процента заболеваемост е малък?!?!

Докато не стане ясно поне колко са реално децата с тип 1 а и възрастните с тип1, защото децата стават на 18, но си остават с диабет тип 1(тук дори не говоря за хора придобили диабет тип1 след пълнолетието си година ), ще има сестри които не слагат инсулин, ще има тъпи изтъркани статии и нищо няма да се случи, за да се промени статуквото.
Трябва някой да обяснява, трябва някой да иска и като него прави държавата, трябва да го направи гражданското общество, а коя част от гражданското общество е заинтересувана някой да знае какво е това  диабет тип 1?!?!

Веси, това, което описваш е силно тревожно. Това, което направих аз, е да подготвя един приятен за четене документ...със снимки на успешни хора с тип 1 накрая, за да "въведа" учителката в темата и го дадох преди да започнем училище. Все още чакам да се видим за 1 час с нея, защото според мен на четири очи е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да проговоря нещата с всеки, който има отношение - учителка по физическо, сестра и т.н. Пускам ти го на лични, ако искаш да го "прекроиш" за свои нужди.
Въпреки че документът е информационен, но и положителен, тя го изпращаше в началото с придружител до тоалетна, защото се трвожела да не припадне  Помолих я да не го прави, защото детето, както пише, НЕ ИСКАМ да се чувства различно, затова е със сензор, помпа
На нас сензорът много ни помага. Алекс знае кога да вземе глюкоза и кога задължително да ми се обади за корекция, въпреки че последното понякога не го прави. Все още отказва да яде там, но на кутийката му слагам бележка колко въглехидрата е храната, ако се престращи да го направи. На стол...не мисля, че ще го пусна в близките години.

Поздрави на всички

Здравейте,

Да вляза и аз в темата с нашия опит:) Аз също бях подготвила предварително информативно "четиво" с най - важната информация за диабета и детето, как да се реагира в различни случаи и всички възможни телефони за връзка, включително и на лекуващия лекар. Тази информация беше раздадена на учителката - титуляр, учителката от занималнята, учителката по физическо и на лекарката и сестрите, като с всяка една от тях, говорих лично в началото на годината и подчертах, че детето с нищо не е по- различно и е добре обучено, просто се нуждаем от тяхната подкрепа. Детето носи глюкомер и глюко таблетки в себе си, държим връзка постоянно, оставила съм в лекарския кабинет надписано куфарче с резервни лентички,глюко таблетки, глюкомер, сет, резервоар...Тя не консумира нищо в училище, в смисъл не им е позволено да ходят до лафката, а и такава е спогодбата помежду ни;), както и пропуска закуската, която дават в 10ч. Говорила съм и с управителката на стола, там съм оставила везна и дните, в които менюто е благоприятно тя се храни там,защото храната е добра, като аз ходя на обяд и меря всичко, а някои неща, които не са подходящи - заменям с домашни. Опитала съм се максимално животът й да "тупти" като на останалите й приятелчета. За момента мога да кажа, че срещнах само разбиране и готовност за съдействие от страна на всички, дано продължи така... Иначе, борбата със захарите си остава безмилостно жестока... Това е от нас. Спокойствие и справяне с предизвикателствата на всички!

Благодаря ви на всички!

Тази седмица мина добре. Отново ходихме и говорихме с учителката, сестрата и госпожата по физическо. Ще трябва време явно да свикнат. (Имаше ден, в който беше по-височък, та учителката сама предложи да му дава повече вода!)
Той не ходи на занималня, мери се на пика в голямото междучасие (само на него позволиха да носи телефон) и спрямо КЗ яде или краставичка или ябълка.
 
Желая здраве на всички и хубави захари на дечицата!