Раждане със секцио - 4

  • 87 454
  • 736
# 525
Здравейте,
Случайно видях темата и въпреки че съм на финала реших да се запиша.
Това ми е втора бременност,  децата ми ще бъдат с разлика две години и две седмици. Вероятно заради малката разлика и големите бебета се налага секцио - плацента превия. Поне това ми обесниха. Е, за трето ще поизчакам Wink  Притесненията ми не са свързани с кърменето на малкото бебе, а с голямото. Не си представям как ще стане, щом не мога да му помогна да се качи на леглото или пък да се завъртя към него... Той иначе е активно сучещ, през деня ще е на градина, след операцията баща му ще бяга да го вземе и доведе. Казаха ми, че мога да стана когато започна да си чувствам краката, но не ми казаха след колко време мога да очаквам да ги усетя -2,3, 5 часа. Не знам има ли значение, но докторската каза, че ползват епидурал. Знам разликата между епидурал и спирална упойка, не знам, дори ориентиравъчно какво да очаквам.
Другото, което ме притеснява е непиенето на вода преди операцията. Не бива да ям и пия след полунощ, а операцията ще е следобед. Аз сега пия огромни количества вода, денонощно (между другото имам и гестационен диабет), как се издържа толкова часове без вода?
Виж целия пост
# 526
Упойката обикновено пуска след час-два, т.е. тогава започва постепенно да се връща чувствителността в крайниците. Преди това няма да усещаш нищо от кръста надолу. На четвъртия час вероятно ще можеш да станеш за малко, ако всичко е наред.
Можеш да сядаш, стига да има кой да ти повдигне леглото (или ел. механизъм), иначе в началото си е трудно. За детето предполагам ще има кой да ти помогне, едва ли ще те оставят сама с двегодишното.
Виж целия пост
# 527
Августа, относно грижите за малкия и как ще се справиш всичко зависи от болницата, в която си. В частна ще ти помагат повече спор няма. Там дори ако си в самостоятелна стая има вариант и да имаш придружител. В държавна - то често на теб не обръщат внимание, пък камо ли на детето. Но нищо не се знае - понякога човек попада и на хора. В държавна просто трябва да стискаш палци да се паднеш на такива, но гаранция няма.
За упойката - не съм минавала през епидурална, но със спинална те пуска на 2-3-ия час, но пък ръцете можеш да си мърдаш, така че ако има кой да ти подава детето, едва ли ще има проблем с храненето. Ако епидуралната държи повече, няма ли вариант да се говори да ти бият спинална?
Пак казвам всичко зависи от болницата и уговорките, които се направят предварително с лекарите, затова и не може да се говори обобщено.
Виж целия пост
# 528
Августа - ти всъщност питаш за голямото дете, което още суче - правилно ли разбрах!? Ти искаш да можеш да го накърмиш още веднага след операцията, нали!?

Ако е така  - щом таткото ще го доведе - той ще му помогне и да се качи на леглото, ако на теб ти помогнат ще може да приседнеш след около 2 часа или поне да си в някакво междинно положение. Никога досега ли не е имало по-дълъг интервал, в който да не си го кърмила - според мен ще може да минат 10-тина часа без да суче - без това да му се отрази, но ти си знаеш де! А по отношение за кърменето, някъде бях чела, че кърмата доста се променя с раждането на новото бебе - има големи деца, които не харесват веднага новия й вкус - за това да си кажат мнението специалистите!
Виж целия пост
# 529
Епидуралната упойка по време на операцията има същия ефект като спиналната, просто се подава през катетър.
Виж целия пост
# 530
Августа, след операцията ти ще бъдеш в реанимация 24 часа. Там не е ОК да влизат външни хора, камо ли деца. Освен това болките след операция са си стабилни, ти ще бъдеш и уморена, толкова ли е належащо да суче 2 - годишното дете? Има и други начини да бъде нахранен, вече е голям. Освен това ще идва от градина... кой знае дали не е лепнал някой вирус и да вземе да ти го метне прясно оперирана... Не знам.. Аз не бих рискувала, на 2 г е все пак, не на една. В някои болници дори и в родилно отделение не се допускат деца и не визирам държавните... а после ако искаш да го кърмиш ще трябва да си вземеш самостоятелна стая..
Виж целия пост
# 531
Августа май живее в Канада - там може всичко да е организирано по различен начин! newsm78
Виж целия пост
# 532
Августа май живее в Канада - там може всичко да е организирано по различен начин! newsm78
Нямам представа къде живее, през телефон съм и не виждам- в случай, че някъде го пише.
Където и да живее обаче това си е сериозна коремна операция... детето в градината е контактно с много деца и едва ли там няма вирусчета.. Просто нахвърлях моите мисли, а съм сигурна, че жената ще направи онова, което тя иска Simple Smile
Виж целия пост
# 533
Не във всички болници те вкарват в реанимация след секциото. Мен например си ме закараха в стаята и таткото и бебчето бяха точно след час при мен. Така че пак казвам - трябва да се проучи какви са обстоятелствата в болницата. Не може да се говори в този случай наизуст
Виж целия пост
# 534
Здравейте, благодаря!
През деня всичко изглежда наред и ясно, но нощем не спя от страх и притеснения. Сега, като си чета снощния пост, ми се вижда наивен, но кой знае довечера какви пак ще ми ги роди главата...
В Канада съм, бащата ще е през цялото време с мен без началната подготовка за операцията (каквото и да значи това). По време на операцията и веднага след, е там задължително, за да може да гушне бебето, ако се наложи пълна упойка (тук лекарската каза "приспят", което ми изправи косата). По принцип само за през нощта не е препоръчително да остават деца, но няма нито как,  нито къде да го оставя -сами сме си с мъжа ми. Той и тогава иска да суче- в сън или полусън. А аз предпочитам да му дам да суче, за да не се събуди и да вдигне шум. Не мога да ги пратя вкъщи, защото тогава кой ще ми помогне с малкото бебе. Големия като се роди с мен яхне памперси през два часа, стоеше гол, даже не даваше да го повием... и искаше да бъде гушнат  Heart Eyes вярно, че той беше не термин, пък сега ще е две седмици и половина по-рано (опитвах да си убеждавам докторката, че няма да раждам по-рано, но не ми даде повече ).
 Пък се надявам, щом бързо разминава от упойката , аз да съм добре до нощта, хем и да мога аз да си почивам...
Виж целия пост
# 535
Акушерките там по никакъв начин ли не помагат за бебетата? По принцип, след около 24 часа ще бъдеш в състояние да го обслужваш сама. Според мен лично, като преживяла две цезарови сечения и една апендектомия, да оставиш двегодишното при себе си първите една-две нощи след операцията, е безумна идея.
Виж целия пост
# 536
Според мен лично, като преживяла две цезарови сечения и една апендектомия, да оставиш двегодишното при себе си първите една-две нощи след операцията, е безумна идея.

И според мен, преживяла същото като Лекси, е така.

ttonniny, първото секцио ми е в държавна болница, второто в частна при това най- новата съвременна в София- и в двете имаше реанимация- няма искаш не искаш.
Лекси е права, че след около 24 часа след секцио родилката може да се грижи за бебето.
Нека Августа разкаже как протича в Канада секциото. Спор няма, че трябва да се видят условията на болницата, а тук всеки пише на база своя опит. По принцип в повечето болници след секцио следва реанимация. И лично според мен това е ОК, защото аз не се виждам себе си след операция да няма кой да следи състоянието ми постоянно и да ме обгрижва... Второто секцио беше много тежко, а първото... ами бях с прееклампсия.
Виж целия пост
# 537
Сигурно сте прави, но просто няма къде да го оставя. Това, което знам от позната със спешно секцио, е че за първия час с бебето пак са тримата заедно, но кожа-в-кожа се прави с бащата. Лекарката ми, каза, че когато е планирано, няма проблем да е с майката и да засуче. За реанимация незнам, вероятно точно този първи час, който е за отпускане и почивка е реанимацията. После вече местят в стаята и акушерка идва при нужда или за регулярните мерения - кръвно, температура на майка и бебе, проверка за кръвоизлив и вероятно смяна на катетъра (той щял да стои до следващата сутрин). Ако всичко е наред на втория-третия ден трябва да ме изпишат. Казаха ми за телбодчета, че тях трябва дамахнат, за да ме пуснат. Но през цялото време таткото трябва да е там, защото той помага за обслужването на бебето, не сестра. Т.е. и големия ще е с нас, поне през деня мога да го пращам на градина, та да хаби енергия там, а не в болницата.
Виж целия пост
# 538
А ако няма татко? Ако е на път? Ако жената няма други роднини? На произвола на съдбата ли ги оставят?
Виж целия пост
# 539
Наистина странна практика и резонен въпрос - ами ако няма на лице татко, какво прави тогава жената? Вероятно викат друг роднина, но може пък да няма такъв на разположение... Странно...

Августа, според мен щом таткото ще е там, няма какво да се тревожиш, той ще помага, ще преодолеете всяка трудност около новото и по-голямото детенце. Наистина първите часове са доста болезнени, но ако таткото подава дечко, не мисля, че ще е проблем. Аз не можех да се движа, но ми подаваха бебето и си го гушках. Това до към 5-6-ия час. Тогава почнах да се раздвижвам. Друг е въпросът, че болката беше толкова голяма, че хич не ми беше ни до кърмене, ни до нищо - само исках да ми дадат нещо и да се събудя на другия ден. Дано прага на поносимост при теб да е по-голям.

Що се отнася до реанимацията - ако няма усложнения по време на секциото, има болници, които прехвърлят директно в стаята, дори в БГ се случва това, зависи как е устроена самата болница /аз бях в частна болница, скъпа, луксозна, нямаше реанимация - просто самата болница е разположена върху твърде малко пространство и са се лишили от тази стая/. Ако нещо не дай си Боже беше се усложнило, времето за реакция от стаята към операционната и от реанимацията към операционната според мен е едно и също. А и така се чувствах много по-добре, защото както казах, веднага си видях и мъжа, и детето.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия