Раждане със секцио - 4

  • 87 454
  • 736
# 540
Аз седях в реанимация точно 4 часа и ме свалиха в стаята  и ме питаха дали искам да кърмя бебка да ми я донесат  Wink  даваха ми болкоуспокояващо, така че мъки не съм имала. Свещичките са супер и вършат работа докато се поосвестиш да станеш, но мен ме беше страх да не се пръснат шевовете  Wink hahaha. Точно след няма и 10 -12 часа станах и на 16тият час бебка беше постоянно до мен.  Всичко е до политика на болницата. Ако бях си взела вип стаята както планирах, за да съм с мъжът си, съвсем спокойно можех и да съм с дете там и да си го кърмя.  Peace Дай Боже за следващото.  


П.П Това с взимането на мъжът и стаята не ми се получи, защото вслезнах да раждам спешно секцио и мъжът ми беше зверски болен с 39 температура и го исках възможно най далеч от мен и бебето  ooooh! Sad
Виж целия пост
# 541
Само да вметна, че едно двегодишно надали ще седи мирно и кротко в болнична стая, чакайки да го накърмят.
Съжалявам, но продължава да ми се струва абсурдно. Ако семейството има още 3 деца, примерно, и трите ли ще спят в болницата, за да може бащата да обслужва новороденото?
Виж целия пост
# 542
Едно е първо секцио, друго е второ, отделно не казвам, че в БГ няма болници без реанимация. Аз платих бая цифра за второто секцио в супер луксозна болница, Аз лично в подобна без реанимация не искам да бъда- на вкус и на цвет таварищи нет. Само като се върна назад след последното секцио ква готина реанимация беше, като космически кораб и бяхме пред погледа на лекари, акушерки, сестри и санитари нон стоп.. такова спокойствие вдъхваше...
Също така аз си видях бебето и мъжа не на първия час, а веднага. Проблеми по време и след секцио не съм имала, че да драпам за реанимация, просто това си е сериозна интервенция.
Странна работа е това да кърмя 2 годишно след тежка коремна операция, брррр втриса ме само мисълта. Но хора всякакви, условия също Simple Smile шапка свалям за подобно желание, аз не бих го направила, абсурд... Освен, че това е голямо дете, то ще се върти, натиска...
Виж целия пост
# 543
Ако семейството има още 3 деца, примерно, и трите ли ще спят в болницата, за да може бащата да обслужва новороденото?
Вероятно с някоя налична баба или гледачка се решава въпроса,  но аз нямам нито времето, нито средствата да търся такъв вариант. При всичките ми познати с деца с малка разлика въпроса е решава с присъствието на роднина, ние сме си сами, емигранти сме, нямаме и никой от България да доведем. Не съм мислила за операция като забременявах (което така или иначе не беше планирано за момента), при първото раждане след miracle hour си бях на крак.
А на въпроса какво се случва ако няма наличен татко - или идва приятел(-ка, или се наема дула. Сестрите от болницата не поемат грижа за бебетата.
Виж целия пост
# 544
Съжалявам, но наистина не мога да повярвам, че ако жената е съвсем  сама, без приятели и няма пари за дула, никой от персонала няма да дойде за 5 минути да и подаде бебето, за да го накърми. Реално толкова е "грижата" през първите няколко часа, след това може да вече да става.
Както и да е.

Едит: специално реших да се поинтересувам - 94% от болниците в Канада предлагат комбинирана постпартум грижа през първите 24 ч. след раждането - една сестра се грижи за майката И бебето.
Виж целия пост
# 545
Лекси мерси за инфото, не вярвах,че Канада са на светлинни години назад.
Виж целия пост
# 546
Каква е идеята да ме вкарат един ден преди операцията в болницата, че и от сутринта. Така ми го обясниха, да ми направят изследванията. Само че аз искам да си спя у нас и ако трябва рано сутринта да ида. Дано успея да се разбера с лекаря си. И каква е идеята да не се дава вода да се пие от предната вечер. Яденето ще го преживея, ама да не пия вода  newsm78 Още една седмица ми остава до секциото и все повече се плаша, че ще трябва да ме упояват и че ще стоя после 5 дена в болницата .. Не че ще съм първата де.
Виж целия пост
# 547
пии си, това са глупости с водата....
Виж целия пост
# 548
Зависи кога е секциото, аз си вечерях към 20 часа и вода пиех, а с първото секцио понеже стана по спешност бая бях вечеряла и то доста късно и се наливах с вода - не знаех, че ще ме оперират него ден;
Виж целия пост
# 549
Мен ме приеха същата сутрин - секциото беше в 8,30. Приеха ме в 6 ч. Не са ми правили изследвания там, а само подготовката /клизма/. Обръсни се вкъщи - съвет от мен /аз бях оставила по невнимание, заради големия корем няколко косми, та пак ща не ща минах през бръснене на голо от акушерката/. Всички изследвания ми бяха направени май около 4-5 дни по-рано от лекаря, който ме израждаше.

Храних се до към 18 ч. предната вечер по съвет на лекаря. Вода съм си пила колкото искам, ама вечер колко да е - 2-3 чаши максимум. Не виждам смисъл да не ядеш като така или иначе ти правят клизма.
Виж целия пост
# 550
Водата и храната са заради упойката - ако случайно се наложи пълна упойка, да не повърнеш и вдишаш стомашно съдържимо. На практика вероятността това да се случи е изключително малка, така че в цивилизованите държави тази забрана е отпаднала.
Виж целия пост
# 551
Момичета,  споделете колко време след секциото си върнахте половия живот. При мен мина 1 месец от раждането, но все още се притеснявам, но се радвам мъжа ми не пита нищо, а се съобразява с мен.
Виж целия пост
# 552
Каква е идеята да ме вкарат един ден преди операцията в болницата, че и от сутринта. Така ми го обясниха, да ми направят изследванията. Само че аз искам да си спя у нас и ако трябва рано сутринта да ида. Дано успея да се разбера с лекаря си. И каква е идеята да не се дава вода да се пие от предната вечер. Яденето ще го преживея, ама да не пия вода  newsm78 Още една седмица ми остава до секциото и все повече се плаша, че ще трябва да ме упояват и че ще стоя после 5 дена в болницата .. Не че ще съм първата де.

Идеята е ЗК да им плати още един ден.  Peace
Колкото до храната и водата преди анестезията - идеята е стомаха да е празен, за да се избегне евентуален рефлукс по време на операцията.  Peace
Няма да се обезводниш, споко. Преди, по време на и след самата анестезия ще те оводняват със система. Ще си жадна, да, но не и дехидратирана.  Peace
Виж целия пост
# 553
Вода пих докъм полунощ - така ми казаха и не посмях. Пък и бях толкова притеснена, че хич не ми беше до ядене и пиене.
Виж целия пост
# 554
Аз гледам да не си мисля за това, ще си оставя за последния ден паниката, макар че лекаря каза, че единственото, което иска от мен е да съм спокойна  Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия