Има ли някакъв смисъл бракът?

Аз пък се омъжих дори без бяла рокля и сватба! Яко съм се прецакала, а!  

Аз пък се ожених два пъти (за същия мъж), единия път без рокля, втория път със.

 

За съжаление и твоето спада към тази категория.

Викаш, че имам още шанс за рокля? 

Катрала, престани да обиждаш хората, защото не си стигнала до там, където си, съвсем сама, без зрелия си мъж и без мамина и татина помощ! Само успял сирак може да се похвали, че е постигнал нещата сам, на всички останали все някой е помогнал по някакъв начин! Ти сирак ли си? Не си. Елементарно усещане нямаш! Ама че нагла работа!

Въпрос на гледна точка. Защо е толкова трудно да приемеш различното мнение?

Каква връзка има бракът? Познавам и омъжени, и на семейни начала, които не работят. Това си е решение на двойката, без значение има ли брак или не.

сметка, полза, смисъл от брака - за стойностните жени - няма, на тях не им и трябва   - : “... Marriage is those two thousand indistinguishable conversations, chatted over two thousand indistuinguishable breakfasts, where intimacy turns like a slow wheel. How do you measure the worth of becoming that familiar to somebody—so utterly well known and so thoroughly ever-present that you become an almost invisible necessity, like air?...”
― Elizabeth Gilbert, Committed: A Skeptic Makes Peace with Marriage
Случайно я зачетох, още не съм я свършила. Книгата е точно за тези които наистина се интересуват как, защо, кога и дали се прави или не. Като учебник е, някои казват че е доста скучна, нищо не се случва.... но отговаря на много важни въпроси. Жалко че някои не четем такива книги навреме....

Защо свързвате брака с имоти, финанси и др. подобни? Не ви ли е хрумвала друга причина за съществуването му?

Именно. Въпрос на гледна точка. Аз приемам различното мнение, но не приемам обобщителните изказвания от името на всички жени.
В качеството си на какъв специалист правиш подобни заключения? И кое те караш да ги приемаш за единствено верни? Виж, ако пишеш за себе си, леко си сбъркала лицето и числото.

Тази, "другата" причина за съществуването му е твърде млада исторически, защото е свързана с идеята за романтичната любов, трубадурите и пр. Бракът е измислен точно с цел слагане на ред в материалния свят и размножението - да се знае кой кой е, какъв е, дори чий е, за да не си измешват капите твърде много. Женитбата по любов е вторична, тя е съвременно изобретение.

Аз намирам за пагубно сляпото подчинение на чувствата за създаване на семейство.

И аз това се зачудиш.

По темата да кажа, че се сетих за една разлика от преди и след брака. Сега, когато сме с една и съща фамилия не е необходимо да се обяснявам каква съм. Също е много по-лесно, ако трябва да свърша нещо от негово име.

Това ми хареса.
"За какво служи бракът?

Внимавайте: въпросът е измамен. Хората отново и отново придават свещено значение на връзката между една двойка и въз основа на нея са склонни да създават и налагат социални роли. Но въпреки истеричната защита на „традицията” от някои консерватори, сега във всяко общество се наблюдават промени в брачната институция, които засягат различни класи, региони, области.

Нека премислим всеки „факт” около брака, който нашето общество днес приема като даденост. Дали бракът е допустим само между един мъж и една жена? Не и за патриарха Яков, който имал 12 сина и една дъщеря от двете си съпруги и двете си наложници. Бракът винаги ли е бил част от религиозен ритуал? Не и за Християнската църква в първите петстотин години от историята, когато бракът не е разчитал на благословия, защото на него са гледали като на светска институция. А винаги ли е бил признаван от закона? Не и при браковете между бедните в Европа, които законът така и не удостоява с признание заради нищожната собственост на двойката.

Винаги ли бракът обвързва двама интимни партньори? Не и в браковете между аристократи през последното столетие и в националностите, в които партньорите може и да се виждат понякога, но запазват независимостта на доходите си, правото да приемат отделно гости и да обитават различни крила от семейното имение. Бракът винаги ли е избор на бъдещите съпрузи? Не и ако брачната двойка е зависима и трябва да внесе своя дял в семейния доход (както доскоро беше в повечето случаи) или ако живее под патриархален покрив.

И така, кое има смисъл в нашите бракове? За да отговорим на този въпрос, не трябва да забравяме, че „традиционният днес брак” навремето е бил приеман за шокиращо, дори дразнещо личен. Някога бракът на отделния индивид е бил само гвоздей, който скрепява по-големия род, функциониращ като малка, но взаимозависима общност. С прехода на клановете към семейнотo ядро (двама родители и техните деца) семейството е обвинено от социалните критици на XIX в. в нестабилност и разрушителен индивидуализъм."

От тук: http://stalik.wordpress.com/statii/kakvo-e-brakyt-e-j-graff/

И аз така ! Исках брак , но сватба - не !

Никога не съм си мечтала за бяла рокля !
Сватби и въобще разни церемонии са ми страшно досадни и скучни .
Да не говорим пък , че съм практична и хич не съм фен на харченето на пари за такива цели !
Добре , че и мъжът ми не настояваше , че иначе щях да се откажа със сигурност .

Но сега пък , минала през развод , си мисля , че май беше по-добре да си спестя тези усложнения ?
Никакъв плюс нямам от брака .

Не бих сключила брак никога повече , това е ясно !