Има ли някакъв смисъл бракът?

Ми то той може да се окаже спокойно сериен подпалвач - ама нали са далеч засега...

За момента варианта е сравнително добър.

Вариантът е единственият,който й позволява да оцелее с децата,на всичкото отгоре и се обичат,но мъжът е семеен ,без изгледи да се разведе ,та помощта му ще е до време.Иначе в момента й е голяма опора(познавам го - стабилен мъж),не само финансово,но рядко се виждат по разбираеми причини,един вид телефонна любов е.Не одобрявам връзки с женени,но това си е техен избор.
Има два брака- с първият се разведе след като роди от втория,та и двете деца се водят на първия.
Сега следва втори развод.
Много й съчуствам за всичките мизерии,които е изтърпяла,но и тя си знае,че е наполовина виновна за случилото й се.
Та,мисълта ми беше колко мизерии й донесоха тия два подписа- с първия подписа,щото си мислеше ,че е бременна,а след сватбата разбра,че не е,с втория -от келешлък.

А подписите сами ли положиха или все пак въпросната дама е държала химикалката, писалката или с каквото там е подписала? 

Някои хора нямат акъл, пък подписа им виновен...

Повече прилича на хитрата сврака. 

Аз съм омъжена  и съм ЗА брака .
Като се решиш на тази стъпка показваш отговорност към човека да себе си. Готов си да споделяш живота си с този човек и да поемеш върху себе си част от неговите радости и беди,да му помагаш в живота.Това важи естествено и в двете посоки. Модерното напоследък съжителство какво показва-сега си ми забавна/забавен и ще си правя кефа с теб,ама ако ми дотежи и ми  скимне ще си бия чукалата и се оправяй както можеш-нямам отговорност към теб . Разбира се и много женени хора се разделят и не поемат отговорност-но не можеш да се свързваш с някой и отначалото да почнеш с "като се разделим и изпокараме".Ако мислиш отначало за развод-това просто значи,че ти не си помислил отговорно кого избираш,а не че брака по принцип е грешка.Хората се променят,вярно,но поне в началото трябва да имаш поне един знак ,че човека до теб е отговорен към теб-а по-късно съответно и към детето си.
Като казах дете-за децата ползата е ясна.Ако имаш брак детето ти със сигурност ще има баща ,име,някаква стабилност. Ако нямаш брак -какво правиш ,ако мъжът откаже да признае детето,макар да е обещал преди това.Та той и досега не е поел ангажимент към теб-ако реши,че дете е още по-непосилен ангажимент? Или недай боже се случи нещо с него преди раждането? Тогава какво?Брака ти си мъжа се явява застраховка за детето ти-а не иска ли всеки най-доброто за детето си?
За смисъла на брака за вярващите-мисля,че е ясно.В България не можеш да минеш църковен брак без граждански доколкото знам.Така,че ако искаш благословията на църквата-искаш първо тази на държавата си.
Това е моето мнение.Не задължавам никого с него.  Казвам го предварително, за да не би без да искам да съм засегнала някого,живеещ без брак.Всеки има право на мнение,да действа според вижданията си и сам да  си носи последиците-хубави или лоши.

Със сключването на брак не показваш, а казваш, че ще споделяш хубавото и лошото с този човек. А показването е друга работа и може и без брак да го направиш.
А ако за бащата детето се окаже непосилен ангажимент и брак да имаш с него, не можеш да го накараш насила да поеме този ангажимент /даже и чрез закона е почти невъзможно/. А ако се случи нещо с баща му , за детето това,че носи името му, няма да е голяма утеха.

Не съм против брака, нито съм за него. Важно е какви са хората, които са решили да споделят живота си - те правят брака или съжителството добри или лоши.

И аз не задължавам никого с меннието си  :
Единственото сигурно на този свят е смъртта и данъците . Клише 
Застраховки не съществуват.

+1 Така, че нека не взимаме останалото много на сериозно.

За себе си мисля,че докато си правим сметки и вървим през живота си ,някой вече ни ги е направил /преди нас /и непрекъснато ни изненадва  

Така е. 

Щеше да е супер, ако е така.

Проведох тук-там едни небрежни разговори и се получи нещо като проучване, от което излезе следната зависимост - двойките без брак са с отделни бюджети много по-често, отколкото двойките с брак.
Не че има нещо лошо де - "мойто си е мое, твойто си е твое, децата - хм..."
Мисълта зад това обикновено е "Дай да не си мешаме бюджетите и имотите, че ако стане нещо един ден и се разделим..."
 

Живея с мъжа ми от 8г. без брак,Бюджета ни е общ,винаги е бил,дори още,от когато нямахме деца.
След като е признал децата,и в актовете за раждане е вписано неговото име,не виждам каква ми е разликата с тези,които имат подпис,еднакво бащи са и двете страни.