Приготвянето на храна-любов или задължение?

  • 15 799
  • 362
Да, провокирах се от съседната тема.
Чувстваме ли се задължени да готвим или го правим с удоволствие.
Превръщаме ли това в ритуал или се настройваме психически дълго време, преди да посегнем към тенджерата?
Кой го прави това у вас?
Или обичате да хапвате навън?

Забравих..., може би сте си наели готвач?
Виж целия пост
# 1
Не съм чела съседната тема, но първо е по задължение и даже не точно задължение, но нали нещо трябва да се яде, някой трябва да сготви. При нас този някой съм аз, мъжът ми не готви, освен ако разбъркването на салатите и непоисканите съвети не се водят помощ в кухнята.
Нито се настройвам психически, нито е ритуал - рутина е, нещо, което се прави, без да се замисляш гадно ли е, приятно ли е.
Рядко се храня навън, имам си едно любимо заведение, където и бирата е добра, не само кухнята.
Виж целия пост
# 2
Повечето пъти е с любов и удоволствие.
Правя го само аз .
Виж целия пост
# 3
Много съм скептична към жени, които са адски чистофайници, но
не могат и не обичат да готвят. Че това е най-важното: първо да имаш
акъл с какво да нахраниш себе си и другите, за да сте здрави и във форма,
второ- да вкараш обич в тази работа.

Щото маниакалното чистене не е символ на обич, а по-скоро на омраза,
на вдигане на стени и граници срещу другия, който най-много да развали
опънатото.

Дразни ме единствено ако отсреща не го оценяват, или пък ако са прекалено
гладни и мърморят за храна. Ако не си дете до 10 годинки, някак си е смешно
да мрънкаш, че си гладен. Възрастният човек никога не е гладен- но когато
седне да яде, го прави с удоволствие и благодарност.
Виж целия пост
# 4
Повечето пъти готвя с любов,с мисълта,че това което приготвям ще го ядат съпруга ми и децата.Когато готвя влагам много усърдие и старание,не претупвам манджата просто така,да отбия номер.Обикновено замислям от предния ден какво ще направя,с удоволствие и наслада избирам продуктите,а самото готвене си е нещо като ритуал за мен.Естествено,има моменти,когато не съм на кеф,не ми се готви,не ми се пазарува и т.н.Тогава приготвям някакъв аламинут,но дори и в този случай пак не претупвам нещата.Съпругът ми,слава Богу,забелязва и цени отношението ми към готвенето и рядко пропуска да изкаже благодарност или комплимент за храната.
Рядко харесвам  домашно ядене приготвено от друга жена,все му намирам кусури.На вън почти не се храня,ако все пак се случи то е картофки или пица.
Имам  крайно негативно мнение за жени,особено пък майки,които не могат една манджа да направят като хората,и не само че не могат,ами се опитват да изкарат тази си неумятност едва ли не като префиненост някаква.Приготвянето на храна са отношение,любов и грижа към най-близките.
Виж целия пост
# 5
Нито едното, нито другото. Не е любов, защото не обичам да готвя, нито е задължение, защото не готвя.
Виж целия пост
# 6
Много обичам да готвя! (Особено сладкиши.) Проблемът ми е, че по принцип съм доста непостоянна в разни хобита, интереси и т.н., поради което се определям като всъщност мързелива личност. От там следва и мързелът ми за готвене. Идва ми муза от време на време, получава ми се, но в повечето пъти го определям като задължение. (Изключвам текущия момент, в който баба ми е за около месец у нас и готвенето от моя страна отпада абсолютно Heart Eyes). Принципно, тъй като живеем и с майка ми, понякога и тя готви, а пък аз сякаш се дразня - искам това да си е моя работа, така се чувствам жена в къщата си, не на мама детенцето. Тъй че, да, обичам да готвя и мисля, че го правя от любов.
Виж целия пост
# 7
Като малка порядките в семействата около мен ме отвратиха от готвенето. Жените вечно бяха завряни в кухнята, докато мъжете седяха на масата и им се принасяше. Та тогава си реших, че ще това за себе си няма да го допусна. Категорично отказах да ме учат да готвя и си живеех свободна като мъж  Crossing Arms

Мъжът ми промени тотално представите ми за готвенето. На него му е хоби и човек само като гледа с какъв кеф го прави му иде да хване черпака. Въпреки това започнах да готвя чак като се роди детето, преди това 7 г. само той (аз пък чистех, да не го ожалите сега Simple Smile). Сега готвим горе долу по равно, той малко повече.
Правя го с любов, но ако трябва да е всеки ден, ще е без.

Не обичаме хапването навън, слагат подобрители на вкуса, които не одобряваме.
Виж целия пост
# 8
Задължение пред повечето време. Но има моменти, когато от мен струи любов, докато готвя. Примерно така е, когато в студен зимен ден приготвям пилешка супа.
Виж целия пост
# 9
Преди обичах... сега ме дразни в повечето случаи.
Виж целия пост
# 10
Чак с любов, едва ли, но ми е приятно, стига да ми дават идеи какво да се сготви - това ми е най-трудната част, идеята....Да, и да не е нещо с яйчице от птеродактил, стръкче от билка в Хималаите и т.н.

Няма начин да не е и задължение - имам три деца и мъж, който блъска от сутрин до вечер...Понякога изпитвам досада, защото ме домързява...
Вероятно и на съпруга ми не му се ходи всеки ден на работа, но го прави и никога не се оплаква....
Приятно ми е да съм  му приятел и половинка.....Няма начин всичко да е само кеф и велика любов....Някои неща трябва да се правят и с воля... Laughing
Виж целия пост
# 11
Понякога любов. Понякога досадно задължение. Във втория случай обикновено действията са съпроводени с едно желание - да си имам домашна помощница. Joy
Виж целия пост
# 12
Не съм готвила от... 9 дни. Обикновено готвя веднъж, максимум два пъти седмично. И въпреки това мога да си заложа главата, че нашето семейство е в много по-добра форма и се храни в пъти по-здравословно от тези на активните готвачки  Peace

Понякога влизам в темата "Ти какво сготви, снимай, покажи!" в готварския подфорум  ooooh!
70% от показаните неща няма да приготвя на семейството си, защото са нездравословни.
25% са претенциозни дивотии, които нито са полезни, нито можеш да се нахраниш с тях, но пък звучат завъртяно и извисено, някак аррррристократично и по фрррренски, особено като ги аранжираш и заснемеш с по-така филтри и обективи, че да наподоби произведение на изкуството  Joy
Останалите 5% стават за ядене.

Ядем, за да живеем, не живеем, за да ядем. Поне в нашето семейство. И си доказваме чувствата и грижата един за друг не с мъфини и торти.
Виж целия пост
# 13
Готвя всяка вечер. Рутина е.

Интересно ми е тези, които готвят много рядко или хич с какво се хранят вечер? Имам колежка, която е много горда с неготвенето си и се оказа, че мама ѝ носи тенджери с храна. Simple Smile

Виж целия пост
# 14
Полезно си е жената да има идея как да готви, използвайки
малка част от вниманието си. Познаването на продукти, свойства
и процедури улеснява задачата.

Случвало ми се е да кажа на някого- защо не направиш телешко
варено, и да ме питат за рецепта. След като това би трябвало да е
ясно и на дете, какво следва да се направи.

Според мен жените, на които им е неприятно, са тези, които
всеки път откриват топлата вода. И не са се научили да следват
процедури и базови техники, ами мислят за всичко като за рецепта.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия