Приготвянето на храна-любов или задължение?

  • 17 558
  • 362
# 15
Ядем, за да живеем, не живеем, за да ядем.

 Аз съм от този тип хора. За съжаление, мъжът ми не е. Не готвя с любов, определено.
Виж целия пост
# 16
За мен е задължение.
Виж целия пост
# 17
Не готвя. Или поне не в класическия смисъл на думата.
Имам си уред за готвене на пара и грил - зеленчуци на грил, зеленчуци на пара, месо - филенца, наденички,шишчета, пържоли от тиквички, моркови на скара, картофки.
Единственото, за което понякога заставам до печката, е тенджера със спагети.
Обичам и правя с удоволствие салати.
Виж целия пост
# 18
Готвя с любов, когато имам нужното време и продукти за това.
Особено напоследък трудно съчетавам работното си време с домашните нужди и текущи събития. Нерядко попадам в ситуация просто да опека месо във фурната и да резна салата.

По принцип обичам да готвя, но не и когато съм на зор.
Виж целия пост
# 19
Полезно си е жената да има идея как да готви...

И защо само тя? В крайна сметка семейството се състои от двама.
Виж целия пост
# 20
Мъжът ми започна да готви от около година и половина.
Аз лично оценявам това като любов.

Аз го правя с любов, когато имам време и спокойствие, а това е много рядко вече.
Иначе - направя нещо набързо по задължение и това е.
Виж целия пост
# 21
Полезно си е жената да има идея как да готви...

И защо само тя? В крайна сметка семейството се състои от двама.

Разбира се, но някак жената като че ли може да допринесе с по-подходяща
чувствителност. В нашия климат ми се струва, че мъжкият стил на готвене
не е много подходящ. На север или на юг, където продуктите са по-малко, може.
Но някак в костите си усещам, че България е терен за женско готвене.

Иначе смятам, че всеки човек трябва да може да направи 5-6 базови
и ядивни неща от всеки вид готвене, но си има и специализация. Смятам,
че мъжът трябва да може да готви, но в кухнята е по-добре да се подвизава
само един, не за друго, ами човек убивам, ако ми размеси подредбата на
базовите подправки и елементи.

А колкото до жената...при нея способността да готви е и индикатор за
способността й да се включи адекватно в изграждане на семейство. Щото
и то си изисква способности. Не че ще е задължително да готви, но някак
е добър индикатор. По-добър, отколкото докторска степен, пет западни езика, маниакално
чистофайничество и примерно естетизирана женственост.
Виж целия пост
# 22
Готвя не повече от веднъж на седмица.Не обичам, а и не мога да правя много неща.
Мъжът ми има афинитет към манджите-обича да разучава нови, а в дните, когато е свободен, задължително приготвя по нещо.Днес очаквам вкусно пиле с ориз. Simple Smile

В дните, когато няма сготвено, правим по някой аламинут или си поръчваме.
Събота и неделя гледаме да има, защото малката си е вкъщи.През седмицата е по цял ден на детска, а аз държа вечерята да е нещо леко, затова не е проблем.
Виж целия пост
# 23
Чревоугодник съм и обичам вкусната храна. Отделно обичам да опитвам и съм готова да ям и "френски експерименти".
Готвя с любов и понякога го правя и за успокоение, но ако някой седне да ми прави анализ на храните и технологиите мога да му захлюпя чиния боб на главата.
В къщи готвим и двамата - заедно и поотделно.
Ядем и навън, но с все по-голям скепсис към предлаганото. Разгевезили сме се.
Виж целия пост
# 24
Обичам да готвя, обичам да правя десерти, а бе изобщо обичам да експериментирам в кухнята и не само там Laughing
Виж целия пост
# 25
Храната може да бъде израз на любов, а може и - на адска досада.

Рядко готвя, но когато го правя, го правя с размах. И ползвам мъжа ми за тестер. Горкото лабораторно създание.
В чужбина винаги посещаваме ресторанти с Мишлен.
Виж целия пост
# 26
За мен мъж, който не може да готви е глупак!
Елементарни човешки нужди са ходенето до тоалетна, личната хигиена, осигуряването на енергия за организма. Ако мъж чака аз и само аз да му осигуря дневната дажба храна- абсолютно едно и също ми е с това да чака да го изкъпя например.  Crazy
Виж целия пост
# 27
Представете си цял живот да правите нещо по задължение, като готвенето или секса
Човек трябва да е приспособим, щом нещо се налага в ежедневието, не е нужно чак да го заобичаш, но поне да се постараеш да извличаш удоволствие от това
Виж целия пост
# 28
Разбира се, но някак жената като че ли може да допринесе с по-подходяща
чувствителност. В нашия климат ми се струва, че мъжкият стил на готвене
не е много подходящ. На север или на юг, където продуктите са по-малко, може.
Но някак в костите си усещам, че България е терен за женско готвене...

Е, то докато има жени, които така усещат нещата, теренът няма да се промени  Simple Smile

Добре че мен не са ме избирали по този индикатор  Laughing
Виж целия пост
# 29
Ако седя по цял ден вкъщи и нямам друго за вършене, предполагам, че и на чудеса ще съм способна в кухнята.

При положение, че ходя на работа, а след това гледам да отделям достатъчно време на детето, готвенето не ми е първа страст и удоволствие.

Хубавото е, че има кой да ме отменя в домакинската работа и готвенето, та когато се хвана да врътна нещо в кухнята, го правя напълно доброволно и с желание.  Grinning

П.П. Не мога да си кривя душата - много обичам да ям навън.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия