Приготвянето на храна-любов или задължение?

  • 17 558
  • 362
# 150
Готвя много рядко. Ето например от два месеца не съм.
За да направя нещо за ядене, трябва да съм абсолютно отпочинала и даже да не съм на работа. За да вложа и любов. Laughing
Виж целия пост
# 151
Обичам да готвя, но не винаги имам време. Даже се базикам, че ако стана домакиня, ще ошишкавеем всички, защото само ще готвя.
Забелязала съм, че ако нямам желание да готвя или съм ядосана, или изморена, яденето не се получава. Не знам как се получават ястията, които са готвени по задължение и с нежелание.

Повечето рецепти са прости, има и ястия дето "сами се готвят". Вчера сготвих такова - месо с картофи на фурна.
В готвенето трябва да се вложи мерак и любов, иначе не става.

П.П. Аз познавам една добра сладкарка - баба ми. Лошото е, че не е предала на никой от семейството този "занаят".
Виж целия пост
# 152
Задължение. Единствено и само мое. Всеки ден приготвям отдално храна за всеки вкъщи-ние сме трима. Един веге-сина, един всеяден-мъжа и аз-на строга принудителна диета. голяма част от времето ми отива за тази дейност, добре, че съм вкъщи. Обичам да приготвям храна само, която аз ще ям, но обстоятелствата са по-различни.
Виж целия пост
# 153

Една позната казва, че готвенето е средството, с което жената държи в подчинение и зависимост мъжа и семейството. Има нещо вярно, за това някои жени така стръвно си пазят кухненската територия, то на един мъж като му кажеш 10 пъти, че не може да готви, ще се откаже. И като знае, че не може ще цени повече тази, която може. Аз моя го хваля, вярва ми, но все пак основно аз приготвям  Laughing

Няма да ми мине номера, трябваше да се сетя много по-рано.
Мога да пробвам да видя след коя манджа ме обича повече и да му я приготвям честичко. Joy
Виж целия пост
# 154
Аз знам, след пържолки. Много лесен мъж  Laughing
Виж целия пост
# 155
С любов,дори когато съм била преди това  на работа цял ден в кухнята и съм приготвяла до втръсване едни и същи неща.Готвенето ми е любимото домашно задължение.

Виж целия пост
# 156
Чак любов не мисля.По-скоро се старая.
Не мога да готвя и никога не съм се сещала"Трябва да сготвя нещо" ей така...защото мис е иска. Даже като задължение не го приемам, безразлично ми е, често ме мързи.
Докато живеех с родителите си не съм готвила.Е пържила съм си яйца и съм правила сандвичи, но до там.
В началото ми беше интересно да готвя з амоя мъж, но ми мина мерака.Той много обича как готвя, но е пристрастен към заведенията(не самата храна, а това да излезе, да яде навън и да си говори). Готвех по едно време постоянно, хем да ядем по-здравословно, хем да пестим пари. Омиташе всичко, но пак ядеше по заведения и допълнително се тъпчеше.
Сега готвя чат пат, защото знам, че така или иначе ще отиде на някой обяд или вечеря в ресторант.
Виж целия пост
# 157
Нито го правя с любов, нито ми е задължение. Като готвя, готвя защото искам и го правя добре, защото го мога. Като не искам не готвя.
Виж целия пост
# 158
Определено любов. Интересувам се от вкуса и ми е занимателно да купя бутилка вино или някаква ароматна подправка и около това да приготвя някакво интересно меню. И жената, и мъжът трябва да имат поне една своя рецепта, с която да впечатляват и с която да ги помнят.   Peace

Виж целия пост
# 159
Ако напиша, че готвя с огромна любов направо ще излъжа.След 20 г готвене всеки ден, че понякога и по два пъти за ква любов говорим?Simple Smile Ама готвя нямам избор:-)
Виж целия пост
# 160
И двамата готвим, по често аз сякаш. Понякога по задължение, защото все пак трябва да се яде, понякога с рутина ( мятам ей тея спагети в тенджерата, бъркам един сос и айде ), понякога с изследователски хъс. Обичам хубавата храна, обичам да знам кое от къде идва и защо е там, и аз като БърдсФлу се пуля понякога на достиженията на Готварския подфорум.
Не смятам готвенето за типично женска работа, за щастие мъжът ми също, имало е периоди, когато той изцяло е поемал изхранването на семейството ( че и чистене, пране, гладене, и изобщо всичко). 
Четох наскоро някаква статия по какъв начин домашното готвене спомага за общуването в семейството- с взаимната помощ, с комуникацията, с намирането и  избирането на неща, които да са приятни на всички.
Същото ..
Виж целия пост
# 161
Специално ще се похваля на Краси, че тази вечер ще метна на скарата кренвирши с кашкавал.  Mr. Green Като за капак ще гарнирам с пържени картофи и по едно пържено яйце.
Всеки може да яде каквото си ще.    Grinning
Само не проумявам, как човек може да е доволен, че и горд от факта,  че яде, а и най-вече  храни детето си с боклуци.
Иначе изборът на храна не ме изненадва ни най-малко.Сигурно 90 % от хората се хранят така и смятат това за правилно.....нищо ново под Слънцето.     Laughing

Виж целия пост
# 162
Здравословното хранене стана модерно или по-скоро осъзнато преди няколко години.
Сякаш пък навремето не сме се хранили със салами или не са готвили с мас?
Нищо не ни е станало.
Някой да не ме разбере погрешно, стараем се да се храним здравословно и ние.
Виж целия пост
# 163
Готвенето с мас НЕ е вредно.
А саламите сега нямат нищо общо  с тези отпреди 20-30 години.
Кренвиршите специално са тъпкани с талашит, рога, копита, пера, клюнове и т.н.    Mr. Green
Добавят и някакви химически съставки, също така и трансглутаминаза,  за слепване, за добра консистенция.
Не знам дали има и 5 % месо в тях.....
Същата работа са и саламите, в маааалко по-добра "форма".
Кг уж "качествени " кренвирши са 6-7 лв.За толкова може да се купи пилешко месо.Не че то не е отровено и обработено, но поне е месо.За разлика от саламите...

Виж целия пост
# 164
Това, което наричаш копита, пера и н`ам кви си отвари още, се нарича прат и се е използвало в обработката на кренвирши и тогава.
Не знаех, че готвенето с мас не е вредно, но излизаме от основната тема. Wink
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия