Ами ето един съвсем уместен, с оглед на форума, пример за освобождаване - ражда ти се бебе, ти, като една съвестна майка си се подготвила с четене предварително, отделно пък следварително свекърви, приятелки и който още се сети те залива със съвети. И всичко това за твое и на бебето добро, разбира се. В този информационен шум (и логично настъпващата след него паника) забравяш най-важното - че в тази комуникация сте ти, бебето и никой друг. То си показва всичко - и кога е гладно, и кога му се спи, и кога е уморено, и кога иска просто гушкане. Ама си го показва съвсем ясно. Стига да имаш очи и уши да го видиш и да го чуеш, а не да са ти заети с книги, форуми и баби. Говоря за нормалната, ежедневна комуникация, разбира се, не за екстремни ситуации.
Та... не съм особен привърженик на трупането на информация. Не казвам да не се чете, напротив, добре е да се чете, да се видят всички гледни точки, но след това в един момент да забравиш всичко, което си чел и да караш на вътрешен усет. Иначе информацията замърсява средата и действа като заглушител.
Та... не съм особен привърженик на трупането на информация. Не казвам да не се чете, напротив, добре е да се чете, да се видят всички гледни точки, но след това в един момент да забравиш всичко, което си чел и да караш на вътрешен усет. Иначе информацията замърсява средата и действа като заглушител.
Това, което знам е, че никакви вродени качества не гарантират успех
в мисията. Даже може да се окаже, че са противопоказани.
в мисията. Даже може да се окаже, че са противопоказани.
И с това съм съгласна - неразвитието на вродените качества и неспособността да ги използваш практически може да доведе само до "закърняването" им и превръщането им в нещо ненужно и дори пречещо.
Но така или иначе е добре човек да се научи да си сваля отвреме навреме раницата с информационния багаж, натъпкана с представи за света и за самия него. Дори само за да усети колко е хубаво да плува гол 
