Един мъж обича една жена ,когато....

Почувствах се обиден. Това е достатъчно. Няма никакво значение дали Хепи мисли, че е обидила Нофелет. Важен е резултатът. Няма да комуникирам с теб, докато не получа извинение. Просто говорим, спорим, обсъждаме някакви неща. Не разбирам защо по някое време ти казваш нещо като "чудя се кво е харесала жена ти в теб".... Какво лично имаш срещу мен? Защо искаш да ме обидиш? Какво съм ти направил?

Хепи, прав е.
Нофелет, благодаря за мнението.

Хех,nofelet, HAPPY_QUEEN  как си спорите, а всъщност говорите за едно и също нещо. Повечето интересни хора имат повече от едно лице и не в смисълът, който се влага  в  двуличието, а в смисълът на многоликостта и точно в този смисъл никой никого не е обидил,както и точно в този смисъл, любовта, вади или изгражда най-добрия лик , който дори можеш да не подозираш , че имаш. За това казват, че любовта е сляпа - огледалото, в което се взираш може да не е най-качественото,но показва най-красивата част у теб и това е прекрасно....поне за мен.

По въпроса за думите на Хепи не съм съгласен. Заядливо и с ясна и целенасочена обидна цел бяха. Не съм съгласен и че с нея казваме едно и също. Аз казвам, че единственото важно е Минка да се чувства обичана и да й е хубаво с Пенчо. Оттам нататък какво точно прави Пенчо, за да е постигнат този резултат, няма значение. Важното е, че Минка се чувства обичана. Тезата на Хепи е доста различна. И аз нямам проблем с тезите на Хепи. Изобщо не смятам, че трябва да мисли като мен. Но без обиди само да е.

 Аз не обиждам, аз констатирам. Мнението на ЗАНДАЛИ е интересно.
А нофелет много се обижда от човек, който смята за жалък.  (Да припомням ли темата?)   На мен, когато някой ми е жалък, ми е все едно какво плещи за мен. НЕ си спомням да съм се обиждала, когато пишеше тези неща по мой адрес в една друга тема, но от тогава си съставих едно такова не особено приятно мнение за теб, затова ми е чудно жена ти, ако е наистина такава артистична натура, творец, как се е хванала с човек като теб - умът ми не го побира.  Но както и да е. Да не обръщаме eстеството на темата. Просто изразих мнение.

Може да е спам, но ми стана забавно - и в други теми се хващате за косите,много сте сладки понякога,  обаче nofelet, с тази поза на ощипана госпожица за нищо, ако ти бях гадже, щях да изревнувам, честно

Една теория на мой приятел, с която съм склонна да се съглася:
Един мъж обича една жена, когато изпитва желание да я направи щастлива, да бъде негова, да я задържи.
Мъжете искат да завоюват нови територии. Жената е една нова територия. Завоювана жена значи влюбена жена. Една жена се познава дали е влюбена по компромисите, които прави със себе си. В момента, в който мъжът усети, че е завоювал жената до себе си, той губи интерес към нея и започва да се оглежда за нови територии. Затова жената трябвало да бъде много добра актриса и никога да не показва, че е влюбена, т.е. да не прави компромиси със себе си. И да иска, да мрънка. Но не за всяка дреболия, за която се сети, а само за важните неща . Когато жената иска, мъжът се чувства желан и нужен.  Мъжът трябвало да усеща, че винаги има още какво да направи , за да завоюва напълно жената. Правилната стратегия на жената: „Много хубаво беше, но можеше и по-добре”. Това карало мъжът да се старае повече.

Чувал съм я тази теория. Наистина много връзки са така Аз обаче обичам да боготворя жената до мен и тя задължително да ме боготвори. „Много хубаво беше, но можеше и по-добре” - определено няма как да съществувам около такава жена. Всъщност наистина има два начина да стимулираш един мъж - единият е описания от теб... Другия начин е да го боготвори. Определено второто много повече ми харесва... Много по-позитивно и приятно е. Много по-топло. Безкомпромисен съм към всякакъв вид мрънкане и недоволстване.

Не мога да се впускам в защита на теорията, защото не ми е свойствена. Като жена аз нямам нужда от известна доза несигурност, а точно обратното. В този смисъл ми е малко странна и неразбираема. Но и твоята теория ми е също малко странна и неразбираема.  Какво разбираш под  „боготвори”? А и за да те боготвори една жена, ти нали правиш разни неща за нея, опитваш се да я направиш щастлива? А ако спреш да ги правиш, дали пак ще те боготвори, дали ще продължи да иска да е с теб или ще бъде с теб, независимо как се държиш с нея? Дали ще направи компромисът да е с теб, ако спреш да се държиш добре с нея?
Струва ми се, че двете теории лекинко се припокриват...
А що се отнася до недоволстването, със зъби и нокти се боря за правото си да недоволствам. Нормално е понякога да съм недоволна и в това няма нищо страшно и ненормално. Това означава, че сме различни и че мъжът ми нямам как да знае винаги какво ще ме направи доволна, а и не е нужно вечно да ми угажда.

Аз боготворя нея, тя мен. Не знам какво разбирам. Просто се кефя на нещата, които прави за мен и тя се кефи на нещата, които правя за нея... Неща от рода  на "можеше по-добре" и "чакай да не й показвам колко съм доволен от нея, щото да не спре да ме обича" са отчаяна работа. Вечни игри и театри...
А иначе за твоето недоволстване - щом на твоя мъж не му пречи, всичко си е наред. Аз мрънкане и недоволстване, капризи, прищевки, циврене и т.н. не мога да търпя. И не ми казвай само, че няма мрънкащи жени Има, има... Наистина!

Схванах.  В идеалният случай двама души се познават дотолкова, че знаят какво би зарадвало другия.
Теорията се отнася само за мъжете, за жените е съвсем друга и такива изрази отнесени към жената биха имали наистина обратен ефект. Съгласна съм обаче, че става един театър и не ми харесва тази част...
Моето тълкуване е, че ако моят мъж не прави нищо за мен, а аз продължавам да го обичам, то той моментално ще загуби интерес към мен. Аз ще съм негова, завоювана без да си мърда и малкия пръст за това. Ще му е скучно и ще загубя уважението му. Съответно и любовта му. Значи, за да ме обича трябва да се старае да заслужи любовта ми.
А изразът „много хубаво беше, но можеше и по-добре” е за по-недосетливите мъже
Признавам, признавам, че има мрънкащи жени. И аз съм от мрънкащите. Но само за наистина важни неща! Предполагам затова минава момера

Всъщност, правилният израз би бил:
"Много хубаво беше, но ....може да  ти бъде още по-хубаво следващия път!" - като не се отнася само
за секс или подобни...    
Преди доста години, когато бях на 19-20 години, още млада и зелена, включително и в отношенията си с мъжете, прочетох нещо в една доста стара книга, която хем ме впечатли, хем ме разсмя тогава.Ще цитирам по памет и смисъл най-вече:
"За да е обичана една жена и да задържи един мъж цял живот, или поне дълго време, е необходимо тя да е забулена със стотици, с хиляди воала.И всеки ден мъжът до нея да маха по едно було, за да види какво има под него.....и винаги да открива нещо ново и непознато за него.
В края на деня той трябва да остане с впечатлението, че е премахнал последното було, че е "видял/научил" последната "тайна" на жена си....До следващата сутрин.Когато отново е "изненадан" от ново було, под което има нова "тайна".....      и той отново трябва да намери начин да махне този нов воал и да види какво се крие под него.Вечерта пак трябва да е щастлив, че е "разбрал" и последната "тайна".....
До следващата сутрин, когато отново е "изненадан" от нов воал.....    
И така , ден след ден."
Както писах, тогава тази теория ме разсмя....стори ми се глупава и детинска.
Но, впоследствие, опознавайки мъжете, схванах какво е искала да каже авторката.
За да обича мъжът една жена цял живот, или поне дълго-дълго време, тя трябва да е винаги "нова " за него.Никога да не се разкрива на 100 % още първия ден/месец/година.Винаги да е малко загадъчна, леко потайна (в добрия смисъл), постоянно провокираща.....Е, не е задължително да е всеки ден, но е важно през определени периоди от време мъжът да "вижда" нещо ново в жена си.    
Иначе, за съжаление е вярно, че когато една жена е прочетена книга за мъжа си, тя бързо става част от интериора и той престава да я забелязва.
В такива случаи е само въпрос на време той да намери нов обект за изучаване...

1. Ако жената маха тези воали неусетно, несъзнателно, спонтанно, без план... ако всичко това е просто естественото опознаване на новото и новото у някого, напълно съм съгласен. Прекрасно е. Т.е. като казваш "трябва" то е по-скоро нещо, което си й идва отвътре, нещо напълно естествено. Знам за какво говориш, тъй като жената до мен е именно такава и определено с това силно ме "задържа".
2. Ако махането на воалите обаче е целенасочен и обмислен план, по който жената действа и всичко това е част от рационална стратегия как да "задържи" даден мъж, мисля, че е обречено. Тя е обречена на вечен театър, който рано или късно ще я измори до краен предел. То бива, бива игри, за да задържиш един мъж, ама чак пък цял живот махане на воали по разписание.... Нали в крайна сметка се събираме заедно за да бъдем истинки и искрени един с друг...

Дори не мисля, че вариант 2 е възможен.     
Трудно е човек да бъде дори 1 година артист и да прикрива същността си, какво остава за цял живот.....
Да, определено става дума за напълно несъзнателни действия.
Съзнателността може би е в това, да не бързаш да разкриваш абсолютно себе си още първите месеци....Имах такова гадже.Имах чувството, че стремежът му е да ми разкаже целия си живот, абсолютно всичко случило му се за неговите 26 години, само за една седмица.   

И аз мисля, че мъжът никога не трябва да бъде напълно наясно, че е спечелил една жена. Винаги тя трябва да показва, че не е напълно спечелена. И аз точно така поддържам интереса на мъжа ми. Ако го оставя да спи на лаврите си, много бързо ще му омръзна. Живот на ръба - ето в това е тръпката.   Друг вариант е тя никога да не се влюбва напълно в него, за да го кара да я печели отново и отново...