Их бе, значи...
Хич не ги тачите класиците...
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=16&WorkID=4333&Level=1
Виж целия пост
Хич не ги тачите класиците...
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=16&WorkID=4333&Level=1
Тайна, която пазя само за себе си
- Публикувана: 23 юли 2013, 14:30 ч.
- Последно мнение: 21 авг. 2013, 14:40 ч.
# 45
23 юли 2013, 20:27 ч.
# 46
23 юли 2013, 21:20 ч.
Любителите на врачки са в алтернативния. Според мен като цяло свещениците са много компрометирани и неподготвени, и аз много, много трудно бих се обърнала към свещеник с някоя тежка тайна или нещо, което се смята за грях. Навремето свещеникът е бил важна фигура, но не и изповедник, а по-скоро посредник, защото е познавал цялото село и е насочвал едни или други семейни процеси, защото са го търсели.
Виж целия пост
# 47
23 юли 2013, 21:21 ч.
И аз приказката за магарешките ущи се сетих, докато четях.
запис
Добре, някоя от вас изповядвала ли се е пред свещеник? Това помага ли? Щото ако опитам и ми каже "моли се на Бог", нищо няма да стане?
Виж целия пост
запис
Добре, някоя от вас изповядвала ли се е пред свещеник? Това помага ли? Щото ако опитам и ми каже "моли се на Бог", нищо няма да стане?
# 48
23 юли 2013, 21:26 ч.
Това е най-подходящият вариант,имайки предвид,че авторката желае да се освободи от товара на тайната,без да споделя дори с най-близкото си обкръжение.
Споделих нещо много съкровено с човек,на който имах/и продължавам да имам/ безкрайно доверие.
Реакцията му не ми хареса и съжалих ужасно,че не съм запазила това само за себе си.На мен дори не ми тежеше...Съжалявам,че го споделих.
Къде ги намери тези хора - непознати и като са непознати - как прецени, че са толерантни и тн???
Егати мистиката настана...
Виж целия пост
Аз лично избрах варианта непознат. Разказах на хора, които никога не съм виждала и едва ли ще срещна. Избрах добронамерени, толерантни и ненатрапващи се личности. Доволна съм от това си решение.
Споделих нещо много съкровено с човек,на който имах/и продължавам да имам/ безкрайно доверие.
Реакцията му не ми хареса и съжалих ужасно,че не съм запазила това само за себе си.На мен дори не ми тежеше...Съжалявам,че го споделих.
Къде ги намери тези хора - непознати и като са непознати - как прецени, че са толерантни и тн???
Егати мистиката настана...
# 49
23 юли 2013, 21:36 ч.
Сигурно във влака или на някоя екскурзия. Макар че това е едно от най-тъпите неща - да споделяш тайни с хора, с които се надяваш никога да не се видиш. Обаче светът е малък. Аз дори не съм сигурна дали всеки терапевт "заслужава" да му се споделят тайни и да се търси помощ, защото на практика в България няма контрол, няма нищо - знайни и незнайни могат да опънат диванчето и да си пишат на табелката Психотерапевт, че и дори Психолог, макар да е много лесно да се провери, аджеба той дали има бакалавърска или магистърска диплома от валиден университет.
Виж целия пост
# 50
23 юли 2013, 21:43 ч.
Да, единствен овремето лекува, колкото и изтъркано да звучи.
Чак пък лекува
не , прави ни безразлични 
Виж целия пост
Темата ми е провокирана от нещо, което преживявам. То, обаче е несподелимо. Много ми е трудно да живея с този пожар в себе си, но трябва, абсолютно трябва.
Просто търся подкрепа, може би не на най-подходящото място, но все пак е място, в което съм преживяла много и вече осем години е част от ежедневието ми.
Вие преживявали ли сте подобно нещо? Как се справяте? Времето отразява ли се на интензивността на емоцията?
На мен ми е за първи път. Досега, вече доста над тридесеттака, за първи път ми случва.
Просто търся подкрепа, може би не на най-подходящото място, но все пак е място, в което съм преживяла много и вече осем години е част от ежедневието ми.
Вие преживявали ли сте подобно нещо? Как се справяте? Времето отразява ли се на интензивността на емоцията?
На мен ми е за първи път. Досега, вече доста над тридесеттака, за първи път ми случва.
Да, единствен овремето лекува, колкото и изтъркано да звучи.
Чак пък лекува
не , прави ни безразлични 
# 51
23 юли 2013, 22:00 ч.
Тежки и грандиозни тайни не мисля, че имам..По-скоро случки или ситуации, в които съм реагирала "срамно" или неприемливо според "обществените" норми. Тези ги пазя само за себе си. Добре, че не са много, защото не обичам да не си се харесвам. Но се случва, дори и на най-добрите..))
Иначе - ако ми тежи нещо, задължително го изговарям. За предпочитане с любимия, но отдавна вече е невъзможно. След това са наистина близките приятели, а ако не са на разположение - с напълно непознати в нета - много е ..освобождаващо.. Горещо препоръчвам..
Виж целия пост
Иначе - ако ми тежи нещо, задължително го изговарям. За предпочитане с любимия, но отдавна вече е невъзможно. След това са наистина близките приятели, а ако не са на разположение - с напълно непознати в нета - много е ..освобождаващо.. Горещо препоръчвам..
# 52
23 юли 2013, 22:06 ч.
Не те харесвам, Мишона, дразниш ме, и си ми от неприятните потребители. (Не че ти пука, де ).
Но не мога да понеса живо човешко същество да страда в пожара на тайна, невъзможна за споделяне, затова ще ти кажа какъв е моя начин за справяне с проблема.
Пиша всичко, което не мога да кажа - изписвам 1, 2, 5, 10 листа... Изписвала съм и цял тефтер.
После ги изгарям. Огънят е търпелив слушател и разбиращ приятел. Можеш да му се довериш много по-сигурно, отколкото на непознати във форум, влак, или ексурзионно летуване, с които иронията на съдбата може да те срещне пак във възможно най-неподходящ момент...
Виж целия пост
).Но не мога да понеса живо човешко същество да страда в пожара на тайна, невъзможна за споделяне, затова ще ти кажа какъв е моя начин за справяне с проблема.
Пиша всичко, което не мога да кажа - изписвам 1, 2, 5, 10 листа... Изписвала съм и цял тефтер.
После ги изгарям. Огънят е търпелив слушател и разбиращ приятел. Можеш да му се довериш много по-сигурно, отколкото на непознати във форум, влак, или ексурзионно летуване, с които иронията на съдбата може да те срещне пак във възможно най-неподходящ момент...
# 53
23 юли 2013, 22:14 ч.
Добре де, наистина ли има чак толкова ужасно нещо, че да не може да го изречете??
Дори и да си убила някога - все е имало причина, която е била достатъчно силна към момента..
Виж целия пост
Дори и да си убила някога - все е имало причина, която е била достатъчно силна към момента..
# 54
23 юли 2013, 22:18 ч.
И мен такива хора на моменти ме карат да си представям някакви чудовищни тайни, дълбоко пазени, като по филмите, както казах. Че еди кой си е дете на баба си и чичо си примерно или че в мазето живее психично болен роднина, окован във вериги... 
А то се оказва нещо, което е тайна само в техните глави. Измислили са си нещо и са решили, че имат страшна тайна.
Виж целия пост
А то се оказва нещо, което е тайна само в техните глави. Измислили са си нещо и са решили, че имат страшна тайна.
# 55
23 юли 2013, 22:20 ч.
А то се оказва нещо, което е тайна само в техните глави.
99 %..))
Виж целия пост
А то се оказва нещо, което е тайна само в техните глави.
99 %..))
# 56
23 юли 2013, 22:32 ч.
Добре де щом толкова те мъчи сподели я с някой...не си представям да се гърча заради едната тайна ...пък какво си мислиш , че ще се промени като я кажеш , ще изчезне ли , ще се пречистиш ли....всичко е психология и щом искаш самоизмъчвай се 
Виж целия пост
# 58
23 юли 2013, 23:58 ч.
Аз не разбирам как споделянето на някакъв факт, който знам примерно само аз ( и това го прави моя тайна) ще се промени, ако го научи и още един или двама или пет. Факта си остава факт. От къде е тази любов към непременното споделяне и смятането,че така си сваляш товара ( ако нещото ти тежи). Съвсем различно е, когато може да има промяна и се търси съвет или пък става дума за нещо щастливо, което блика и искаме да го споделим и да не го държим в себе си, сякаш да заразим и другите. Но в случая до колкото схващам става дума за нещо неприятно и авторката смята, че ако го каже, няма да и гори. Едва ли обаче така ще стане. Дори ако не го сподели с правилния човек, може и да стане по зле от сега.
Ако толкова искаш и вярваш, че споделянето на въпросната тайна ще те накара да се чувстваш по малко зле, напиши писмо до себе си и си го прати на мейла, все едно го пращаш на някой друг. Може и да си отговориш.
Виж целия пост
Ако толкова искаш и вярваш, че споделянето на въпросната тайна ще те накара да се чувстваш по малко зле, напиши писмо до себе си и си го прати на мейла, все едно го пращаш на някой друг. Може и да си отговориш.
# 59
24 юли 2013, 00:45 ч.
Въобразените тайни, обикновено не са и особено интересни, а изсмукани от пръстите.
Но казването, ако ще и на никой, ако ще на гола поляна да го изречеш на глас-лекува. Може да е моментно и мъничко, но дава леко облекчение.
Аз имам неща, които не мога да споделя, има такива, които не знае никой и такива, които знаят само родителите ми, дори от сестра ми е пазено. Мъжът ми знае отбрани факти, но не ме пита.Както аз не дълбая в неговите болки.
Съвсем нормално, понякога мозъкът ми ме кара да намеквам, завоалирано да отвеждам темата натам, но не бих споделила и разсъждавала над въпроса наистина.
Но честно казано не съм от онези, които изведнъж, изцепват"Пък аз колко тайни имаааам"
Дори в тийнейджърска възраст, когато често съм го чувала от връстници. Сега темата си е такава...
Аз лично не ходя по врачки, всякакви такива неща са ми в един кюп с религиите.Не виждам разлика в това да вярваш на някого, че ти вижда бъдещето или говори с духове, и да вярваш, че някъде има същество, което ти чува молитвите. Аз вярвам в природата и нейните закони, процеси.Неща, които виждам или поне са проучени. Евентуално в зодии, защото са ми интересни Врачките и религията не са ми интересни, не ме привличат с нищо, затова и не ми грабват вниманието, пък чак и вярата 
.
А иначе имам и няколко срамОтни тайни, които обаче си ги споделям чат пат с подходящите хора.Даже тази вечер си споделяхме на чашка разни гнусни моменти Моят мъж е цар на спомените за излагации.
Виж целия пост
Но казването, ако ще и на никой, ако ще на гола поляна да го изречеш на глас-лекува. Може да е моментно и мъничко, но дава леко облекчение.
Аз имам неща, които не мога да споделя, има такива, които не знае никой и такива, които знаят само родителите ми, дори от сестра ми е пазено. Мъжът ми знае отбрани факти, но не ме пита.Както аз не дълбая в неговите болки.
Съвсем нормално, понякога мозъкът ми ме кара да намеквам, завоалирано да отвеждам темата натам, но не бих споделила и разсъждавала над въпроса наистина.
Но честно казано не съм от онези, които изведнъж, изцепват"Пък аз колко тайни имаааам"
Дори в тийнейджърска възраст, когато често съм го чувала от връстници. Сега темата си е такава... Аз лично не ходя по врачки, всякакви такива неща са ми в един кюп с религиите.Не виждам разлика в това да вярваш на някого, че ти вижда бъдещето или говори с духове, и да вярваш, че някъде има същество, което ти чува молитвите. Аз вярвам в природата и нейните закони, процеси.Неща, които виждам или поне са проучени. Евентуално в зодии, защото са ми интересни
Врачките и религията не са ми интересни, не ме привличат с нищо, затова и не ми грабват вниманието, пък чак и вярата . А иначе имам и няколко срамОтни тайни, които обаче си ги споделям чат пат с подходящите хора.Даже тази вечер си споделяхме на чашка разни гнусни моменти
Моят мъж е цар на спомените за излагации. Препоръчани теми