Тайна, която пазя само за себе си

  • 17 090
  • 138
# 30
Какво е мнението ви за хора, които не могат за замълчат когато е нужно. На мен ми е непонятно как е възможно човек да говори без да мисли за поредицата от нещата, които думите предизвикват.
Това е доста по-конкретно.
Ами, траеш си.Тежко, трудно, но това не е твоя тайна.
Ако тайната касае теб, т.е. нещо, което досега не си знаела за себе си, тогава е по-лесно.
Ако ти е толкова трудно да пазиш тайни, има начин да "споделиш" все пак-със свещеник.
Виж целия пост
# 31
Със свещеник само не се бях сещала  Joy Joy Joy
Виж целия пост
# 32
Да споделя със свещеник е добра идея. Той е длъжен да забрави веднага след като му кажа, нали? Вилико, що се търкаляш? Не разибрам.

След малко ставам, съжалявам. Благодаря ви, че ме изслушахте! Hug
Виж целия пост
# 33
Да споделя със свещеник е добра идея. Той е длъжен да забрави веднага след като му кажа, нали?
Да, метафорично казано, трябва да "забрави" какво си му споделила.
Т.е., няма право да казва тайната ти на никого.
Виж целия пост
# 34
Добре, опитай със свещенник, просто за мен тази иде4я е абсурдна и последното на света, което бих направила.
Виж целия пост
# 35
Защо? Той ще е непознат, не знае коя съм, не знае нищо за мен. Е, мъж е, наистина, но те нали не разглеждат пола от тази гледна точка.
Виж целия пост
# 36
А това в България може ли да се направи? Споделянето със свещеник? В нашата традиция я няма изповедта... май... Къде е оная "стаичка" дето ти си отвън и си изливаш душата, а вътре свещеника те слуша, но не те вижда... newsm78 А и вярата, че думите му са едва ли не това, което Бог говори не ни е много присърце май...Т.е., как би ни успокоил свещеник? Как думите му ще имат по-голяма сила от думите на който и да било непознат човек? При положение, че и църквата ни и вярата ни не са на такова ниво? Да не говорим самите ни свещеници с каква репутация са ...
Просто разсъждавам...
Виж целия пост
# 37
Защо? Той ще е непознат, не знае коя съм, не знае нищо за мен. Е, мъж е, наистина, но те нали не разглеждат пола от тази гледна точка.

Доколкото схващам - това е нещо, което не би споделила с близките си или с приятели. С хора, на които имаш доверие и познаваш.
Тогава защо ти е да споделиш с непознат? Ако е свързано с някакъв грях, които си извършила - има логика.
Но да отидеш да разправяш тайните си на свещенник, щото няма на кого друг - е тъпо.
Виж целия пост
# 38
Можеш да отидеш при терапевт, психолог.Дори на едно посещение.Да си поговориш с него, да те изслуша, да ти даде съвет. 
 
Любовта не е единственият вариант, има стотици, в много различни аспекти. Не само тайна на един човек, а и разни семейни тайни, между двама.

Може би го пречупвам през собственото си съзнание, но настроението, за което говори авторката, и което усещам от поста и, напомня на нещо мое. Надявам се да не е това. По-скоро страданието и напрежението се изпитват по-подобен начин.
 Друг начин човек да сподели и да потърси съвет е в интернет. Намираш форум на такава тематика, има различни за психологическа подкрепа, според определени интереси или влечение, неизвестни, не излизат на първите резултати ...Регистрираш се и споделяш, често там пишат хора, които са преодоляли нещата или пък други, които могат да помогнат.
Наистина много зависи за какво става въпрос. В някои случаи, е обезателно да не се пренебрегва и да се таи в душата. 
Ако е любов, неосъществима мечта или нещо друго-минава като човек се почувства щастлив, заради нещо друго или животът му тръгне в по-конкретна посока.
Или просто се предадеш на изкушението, мечтата. Често ни се струяа неизпълнимо, нередно, че ще нарани близките ни.Но като тръгнат работите, животът се нарежда и после си по-щастлив.
Виж целия пост
# 39
Можеш да отидеш при терапевт, психолог.Дори на едно посещение.Да си поговориш с него, да те изслуша, да ти даде съвет. 
 
Любовта не е единственият вариант, има стотици, в много различни аспекти. Не само тайна на един човек, а и разни семейни тайни, между двама.

Може би го пречупвам през собственото си съзнание, но настроението, за което говори авторката, и което усещам от поста и, напомня на нещо мое. Надявам се да не е това. По-скоро страданието и напрежението се изпитват по-подобен начин.
 Друг начин човек да сподели и да потърси съвет е в интернет. Намираш форум на такава тематика, има различни за психологическа подкрепа, според определени интереси или влечение, неизвестни, не излизат на първите резултати ...Регистрираш се и споделяш, често там пишат хора, които са преодоляли нещата или пък други, които могат да помогнат.
Наистина много зависи за какво става въпрос. В някои случаи, е обезателно да не се пренебрегва и да се таи в душата. 
Ако е любов, неосъществима мечта или нещо друго-минава като човек се почувства щастлив, заради нещо друго или животът му тръгне в по-конкретна посока.
Или просто се предадеш на изкушението, мечтата. Често ни се струяа неизпълнимо, нередно, че ще нарани близките ни.Но като тръгнат работите, животът се нарежда и после си по-щастлив.
+ 1   bouquet
Виж целия пост
# 40
И от мен +1 глас за терапевт, психолог и въобще подобен тип специалист  Peace
По-уместно ми се струва от свещеник  Joy
Виж целия пост
# 41
Аз не съм вярваща и ще ми е непривично да се обърна към свещеник.
Но го има момента, че някои тайни и душевни състояния, изискват отсреща да има човек, който е подготвен, който знае какво да каже и да не каже, какъв съвет да не дава и какъв да даде. Трябва човек, който работи с хора. Сред свещениците има и много добри хора, но и те не са за всеки човек, тайна, болка.
Ако човек е вярващ, може би ще му помогне разговор с негов духовен водач. Но ми се струва, че поне в нашата църква(не знам за цялата Православна религия и църква) не са толкова изповедници, колкото хора, които извършват различни обреди. Ако отидеш просто при някой свещенник, без да го познаваш,току виж попаднеш на някой, който ще ти каже, че няма време за глупости.
Виж целия пост
# 42
Аз лично избрах варианта непознат. Разказах на хора, които никога не съм виждала и едва ли ще срещна. Избрах добронамерени, толерантни и ненатрапващи се личности. Доволна съм от това си решение.
Това е най-подходящият вариант,имайки предвид,че авторката желае да се освободи от товара на тайната,без да споделя дори с най-близкото си обкръжение.
Споделих нещо много съкровено с човек,на който имах/и продължавам да имам/ безкрайно доверие.
Реакцията му не ми хареса и съжалих ужасно,че не съм запазила това само за себе си.На мен дори не ми тежеше...Съжалявам,че го споделих.
Виж целия пост
# 43
Ако е нещо, което така или иначе не бива, не може и няма да бъде казано и дори човек не може цял живот да се примири с него, му остава просто да се надява времето да свърши своето. На приливи и отливи, но като цяло човек свиква с мисълта да живее със случилото или неслучилото се. Има неща, които въпреки пожара в душата, трябва да си останат там и човек интуитивно усеща, че трябва да си мълчи.
Виж целия пост
# 44
Изповедта я има в православната религия, но е без стаичка. Просто говориш с отеца.  Peace Наистина, ако човек е вярващ, ще му помогне много.
Малко спам, но много ми е интересно колко силно се толерира ходене по врачки, но изповедта пред свещеник се оказа най-смешното от форума за деня.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия