Енгин Акюрек - преди и след „Каква е вината на Фатмагюл?” - Тема 218

Здравейте, момичета!
Първо се върнах да ви изчета: приятно ми стана, че в темата е така спокойно…Не знам дали се дължи на новите момичета, но забелязвам известна доза уравновесеност и тематична насоченост – радвам се, че повдигате въпроси относно ПБН. И до ден днешен не мога да си обясня лицеизразът на Берен: ако изразяваше смут – добре, обяснимо. Но аз не видях неудобство, почуда и плахост. Когато усети сълзата на рамото си, в очите й като че ли пламна гняв, граничещ с омраза. В цялостното й поведение не разчетох жена, която възнамерява да прекара целия си живот с този мъж, нито състрадание към неговата бездънна болка. Тук тя повтори мимиките, с които всъщност ще я запомним – свити, станали на черта устни, скованост, липса на любов, която да даде криле на Енгин. Да, по сценарий тя го окуражи, но някак вяло, повърхностно. Тя вече се бе целувала с него на плажа в Бодрум, тъй че в сегашното изживяване логично трябваше да има ако не страст, то милувка, ласка, близост, подкрепа. Да се надгради върху вече преживяното. Но…уви, такова надграждане липсваше.
Колкото до ръцете на Керим/Енгин – те , като очите, са запазена негова марка. Красиви, изящни, пластични, подкрепящи действието в момента – в случая разпадът на едно човешко същество, което трябва да излее насъбрания товар /до този момент никой не му разреши/, защото душата му повече не можеше да го понесе. Това е повратният момент, когато той се освободи от задръжките, които го спряха в Бодрум.  Тези ръце изразяваха самообвинението, болката от това, което е направил, те се свиваха безпомощно или пък го удряха през устата – жестове първични, истински, взети от реалния живот. За мен това не е преиграване, а истинност, която лъха от всеки жест и мимика на героите на Енгин. И ако на някого му се привижда „преиграване”, то е защото не сме свикнали с такова кино или по-скоро сме отвикнали. И ни връща към вечния въпрос: вживяване или дистанциране от героя, който актьорът играе? Съществува т.нар. „психологически жест”: Спомняйки си лично преживени ситуации, актьорът не представя измислени емоции, а ги преживява и се идентифицира с тях. По този начин изпълнението въздейства по-достоверно и разтърсващо. Като прибавим емоционалната и сетивна памет, отпускането и концентрацията, които повишават способността на актьорите за импровизация до степен на спонтанност на екрана оживява желаният образ. В този смисъл Енгин Акюрек следва по-скоро „Метода” на Станиславски и Лий Страсбърг, отколкото на Брехт.
За жалост аз не разбирам кой метод следва Берен…Но това вече е друга тема…
Желая на всички хубав ден!