Къде му е мястото на таткото по време на раждане?

  • 28 977
  • 817
# 270
Не е нещо драматично, но все пак... Второ раждане ми беше,имах известен опит, знаех какво искам  и какво не. Бях го говорила с лекарката ми, при която трябваше да раждам и при която родих и първият път. Имам база за сравнение между раждане с избор на екип в Шейново и такова  във Вита. Част от исканията ми - без упойка, без окситоцин, без пукане на води, без предизвикване.Разбира се, при положение, че тоновете на бебето са ок и няма причина да се бърза.

За мое щастие, както се оказа,не си бях преценила добре времето кога да тръгна към болницата, или по-скоро контракциите доста време бяха на 10 мин и после за половин-един час се сгъстиха до минута-две. Като отидох в болницата, мойта лекарка я нямаше, а таткото трябваше да отиде да остави баткото.
За половин час никой от останалия персонал в болницата, поне 5-6 човека,не успя да прецени на какъв етап от раждането съм, а аз вече не бях и в състояние да кажа. Искаха хапчета да ми слагат, въпросници ме питаха,кръв ми взимаха, ей добре ченакраяотказах да легна за тонове,та една се сети да ме провери за разкритие...и като ококори едни очи - имаш пълно разкритие и ме задърпаха към магарето. Настана едно суетене,едно чудо, аз вече напъни усещам -мояталекарка още я няма, дойде една друга, която  взе да ми се кара, че съм викала, че имало и други хора там. ooooh! В Шейново никой не си позволи такова отношение на времето.
После се засили някой окситоцин да ми слага- то бебето вече почти се родило, контракции по-чести и ефективни - няма накъде. Само хвърлих един поглед към мъжа ми, който вече беше дошъл, аз не можех да говоря или дасе разправям в този момент. Като видяха, че тойе там и че снима, веднага се респектираха и почнаха по-внимателно да действат. Горе-долу тогава дойде и мойта лекарка, а бебето се роди след има-няма 10 мин. Там пък другата щуротия, 2-3мин преди да родя, докарахаедно друго бебе в легълцето до мен, а после моето го метнаха в другия край на коридора.Такаинеразбрах що за решение беше това,но после два часа докато аз лежах и се "оттичах" мъжът ми ходеше до него да го види, а докато беше при мен периодично завивахме чуждото бебче...

Та, както казах, при мен драма нямаше, защото нещата се развиха от самосебе си, но при този вихрещ се професионализъм и мило отношение, дори когато си плащаш като поп...
Виж целия пост
# 271
Сърдечно ти благодаря ,че сподели този момент! Hug Hug Цялата настръхнах! Hug
Виж целия пост
# 272
Леле, Лулу, какво си преживяла!  ooooh!
Наистина в случая добре е било, че мъцът ти е бил там навреме.
Аз също раждах в частна болница и моят доктор по това време се оказа в операция, та не беше на раждането, но за сметка на това беше събрал най-добрия екип за моето раждане и не усетих и за миг липсата му. Всички от екипа бяха на ниво и по всякакъв начин се стараеха да ме предразположат към по-леко и бързо раждане.
Виж целия пост
# 273
Надявам се, че таткото ще седи навън и ще ме чака. Предпочитам да не е с мен в родилното. Не знам как ще се държа там.
Виж целия пост
# 274
Съгласна съм с момичетата – най-добре е таткото да е навън. Може да чака и вкъщи. За предпочитане да не се напива или нещо такова, защото на много мои познати мъжете добре са се почерпили, радостни от новината за бебето. Нашият татко иска да е с мен в родилното, но още не сме го обсъдили цялото това нещо.
Виж целия пост
# 275
Отговор на въпроса: далеч от раждащата - на безопасно разстояние  Mr. Green
Виж целия пост
# 276
Лулу, добре, че мъжът ти е бил наблизо. Понакога мъжовете могат да изпълняват тази роля много успешно. Радвам се, че всичко е приключило без никакви проблеми   bouquet
Виж целия пост
# 277
Лулу през доста перипети си преминала , докато си гушнеш свидната рожба . Но само като видиш това малко и толкова дългоочаквано бебче , всичко се забравя .
По темата нашия татко категорично е решил , че ще присъства на раждането нанашето бебче  . Той и сега идва и влиза с мен при всеки един преглед . Беше до мен и когато ми правиха аминоцинтез .
Знач , че ще съм по спокойна когато той е там , той ми дава увереност и спокойствие . А в този момент това ще ми е нужно . Аз ще раждам секцио в частна клиника , така че присъствието на таткото няма да е проблем .
Виж целия пост
# 278
Надявам се, че таткото ще седи навън и ще ме чака. Предпочитам да не е с мен в родилното. Не знам как ще се държа там.
И аз съм на това мнение. Peace
Все още не планирам бременност и е далече моментът, но сме си говорили с ММ и в началото позицията му беше, че мястото му е до мен, но аз казах, че не съм съгласна. А не съм съгласна, защото си мисля, че неговото присъствие допълнително ще ме стресира, вместо да ме успокои. А и като го гледам как се тревожи за мен дори като се порежа леко, не си представям какво ще му е ако ме види да раждам. И така след няколко разговора на тази тема той вече е на моето мнение. Laughing
Виж целия пост
# 279
Лале, мислим в една и съща насока. Просто, колкото и да съм сигурна в себе си, по-добре да нямам допълнителни притеснения. Все едно твоето мнение аз съм го писала  Laughing
Виж целия пост
# 280
Всяка двойка трябва да реши за себе си, къде да е таткото. Ние бяхме решили още преди да забременея, че ще бъде до мен в този момент.

По време на бременността ходихме заедно на курс за раждането, гледахме и няколко филмчета с раждане, от които май аз се стресирах даже повече от него Simple Smile Бяхме се разбрали да е откъм главата ми и да не гледа какво точно се случва, но по стечение на обстоятелствата видя цялото раждане. Не бих променила нищо, ако можех, той също. Според него, най-много се е притеснявал у дома, преди да тръгнем за болницата, защото ме болеше доста, а той не можеше да ми помогне. В болницата обаче като разбрах колко е прогресирало раждането(оказа се, че бях вече на 8-9см), доста се успокоих и оттам нататък бях даже усмихната между контракциите, а после и между напъните. За него беше много успокоително това, и споделя, че ако се е било наложило да остане отвън, е щяло да му бъде много по-притеснително. За мен беше чудесно, че е там - чувствах се много спокойна. Беше много красив момент, посрещането на бебо... След като таткото преряза пъпната връв, премериха малкия и му го връчиха, тъй като имах малко разкъсвания и се наложиха няколко шевчета. Никога не съм виждала мъжа си толкова щастлив и греещ, колкото тогава, държейки малкото вързопче Simple Smile

За второто (което още е само планирано) и двамата искаме отново да присъства, единствено което трябва да решим е, кой ще гледа баткото Simple Smile

Единственото, което се промени след раждането е, че сме си още по-близки.
Виж целия пост
# 281
ada_smiles, страхотен разказ. Ей това го разбирам аз като истинска близост между съпруг и съпруга.
Виж целия пост
# 282
ada_smiles, много се радвам, че са ви останали такива прекрасни емоции от раждането. Heart Eyes
Аз още си държа на мнението, че не искам бащата да е до мен. Ама да видим дали няма да размисля докато стане време. Laughing
Виж целия пост
# 283
ada_smiles, много мило ми стана от прочетеното, макар аз да съм от жените, които не искат таткото до себе си при раждането. Просто ММ е такъв, че няма да приеме случващото се със сърцето си, а с ума си, което не е добре.  Mr. Green
Виж целия пост
# 284
И аз бях в чуденка, но сега след разказа на ada_smiles, вече нямам съмнения.  Party

Гледам на предната страничка сте коментирали майките по време на раждане - това никога няма да си го причиня, нито на мен, нито на майка си...ако един ден детето ми ме помоли, разбира се няма да откажа.
Аз като влезнах да раждам писах смс на майка ми, че са ме приели, че всичко е ОК в предродилна съм и т.н. - още бях с 4см., нямах болки кой знае какви, разхождах се по коридорите и майка ми, понеже работи в друга болница, но е работила и в тази, се познаваше с д-ра и помоли да я пуснат в предродилна с престилка и както си му е реда. Като дойде аз ухилена  Mr. Green  по коридора разхождам се, нито система имах, нито нищо, водите не ми бяха пукнали още..абе 6-точки си бях и наистина много позитивна... майка ми с едни насълзени очи....ще кажеш, че ще колят, направо физиономията й беше все едно аха-аха ще ме оплаква след малко  Rolling Eyes   Добре, че не стоя много и си тръгна, че ако ме беше видяла накрая  Laughing
Та като си тръгна ми сложиха системата, пукнаха ми мехура и се почна истинския цирк..не знам на кой какъв му е прага на болка, но това майка ми или мъжа ми не искам да го виждат...
Та ако бях пак нормално, нямаше да взема мъжа си, в никакъв случай да ме гледа как се гърча и да стои без да може да ми помогне...
Да, обаче сега ще съм секцио и той на няколко пъти ми подхвърля, че искал да присъства. Питах го аз сериозно ли говори - сериозен е човека. И така... този път ще раждаме заедно  Mr. Green 

Много се надявам да мога после и аз да разкажа нещо толкова позитивно като ada_smiles  Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия