Къде му е мястото на таткото по време на раждане?

  • 28 977
  • 817
# 30
Аз предпочитам мъжа ми да не е с мен по време на раждането. Обаче съм сигурна, че ще е в болницата и ще чака да му съобщят новината.
Виж целия пост
# 31
В моя случай от паркирането на колата пред болницата до изплакването на бебето нямаше и 15 минути и той си седеше в фоайето. В никакъв случай не бих искала да е при мен в родилната зала - виж в предродилна и след това може би нямаше да е излишен (като аз в предродилна не съм стояла, нямаше време). От негова гледна точка е доста стресиращо чакането навън в неведение. Както той го разказва: "Тя (аз) избяга в отделението, изкрещя 3 пъти на умряло (макар да не си спомням да съм крещяла newsm78) и стана тихо и аз реших, че е родила." Не смятам и, че ако процесът наближава, той трябва да си е вкъщи, всичко се случва и е добре да е наблизо, за да може да се реагира навреме, а и да види жена си и детето най- малкото. 
Виж целия пост
# 32
Пред родилна зала- вътре да ми държи ръката няма да издържи, а в къщи ми се вижда много откъснат.
Виж целия пост
# 33
Мъжът трябва да е около жена си, ако не може в самата болница, то поне около нея.
Моят мъж вися 12 часа пред болницата, насред зима, докато аз чаках да родя.
Като се видя, че ще е секцио го пуснаха в болницата, да чака в коридора.
Той беше първият човек, който видях като излязох от упойка, заведе ме със сестрата до стаята и си разменихме по 2 думи.
Виж целия пост
# 34
Мястото на моя мъж е до мен, не пред вратата или у дома. Какво ще прави у дома? А това с черпенето в мъжка компания хич не го разбирам, ама явно е някаква балканска "традиция".

В чужбина те гледат странно, ако отидеш да раждаш сама, и те питат дали всичко е ок между теб и бащата Simple Smile После ти пращат социален работник. Честно, случило се е на една приятелка, на която мъжът й беше в друга държава по време на раждането.
Виж целия пост
# 35
До мен , разбира се !  Peace
Не раждах в БГ... Раждането ми продължи 18 часа адски болки и мъки...
Моят мъж е моята половинка, част от мен (така го чувствам) и с него бих споделила и най-милото си !
Нито за момент не съм се замисляла да е далеч от мен, не знам как щях да се справя, той ми беше страшна упора и подкрепа... Simple Smile
Имаме страхотни спомени от тогава Simple Smile
Виж целия пост
# 36
До мен! Въпреки че с бившия се разделихме впоследствие, пазя хубави спомени от раждането. Беше ми подкрепа и някак си чувстваш, че има на кого да разчиташ (а не както в много разкази родилката крещи, че бебето излиза, а няма кой да й помогне). Друг момент, който ми е непонятен - защо си мислите, че толкоз ще се травмират тез и ти мъже? Знаят какво представлява едно раждане, надали си мислят, че е само цветя и рози...  Аз лично смятам, че те имат същите права като нас да присъстват на първите моменти след явяването на бял свят на децата им.

Между другото, бившият е голям каприз и паника, че и гнуслив на всичкото отгоре. Държа се мъжки и само в момента на епизиотомията леко призеленя  и поприседна на едно кресло Mr. Green Но се съвзе и с такъв ентусиазъм взе да помага, че ме прегъна на две и не можех въздух да си поема  Joy
Виж целия пост
# 37
Аз дадох възможност на мъжът ми да избира, въпреки че не го исках при мен докато раждам. Имам лоши спомени от първия път. Той беше категоричен - ... не можеш да ми отнемаш този момент, вътре съм -. Въпреки че имах резерви относно "гледката",  реших че с епидуралната упойка няма да има проблеми ще мине и ще си замине без да усетя нищо, а той ще ми прави компания да не ми е скучно. Нищо подобно, упойката престана да ми действа точно след три часа и от болката изобщо не ми пукаше какво точно вижда той и как му се отразява. Видя дъщеря си преди мен, преряза и пъпната връв, разчувствал се, пуснал сълзичка - това нито го видях нито го разбрах. Разказа ми колко бързо и умело ме зашили. Две седмици по късно дойде с мен на преглед и ме обяви за голяма лигла слушайки как преговарям с акушерката да не ми маха конците, а тя ме убеждаваше че ще съм и благодарна след това.
Та се оказа, че раждането не носи стрес за повечето мъже дори напротив, по скоро жените се срамуваме, все още не мога да си обесня от какво.   
Виж целия пост
# 38
Не само, че не носи стрес, ами и им създава уникална емоция. Всички мъже, с които съм говорила, до един, които са присъствали на раждането на децата си, не биха заменили усещането за нищо друго. Heart Eyes
Моето мнение също е, че не е редно жените да ги лишаваме от това на собствена глава. Peace Вярно, и моят призна, че не е очаквал да е чаааак толкова кърваво едно раждане, ама хайде сега, мъже са, освен това са там, защото синът им/дъщеря им се ражда, няма какво чак толкова да ги жалим.
Виж целия пост
# 39
Първия път раждах сама, уж нямаше да родя още поне 12часа пък след 3 бях родила. Втория път мъжът ми беше с мен в стаята докато чаках разкритие, докато ми правиха клизма, проверяваха ме за разкритие или ми пукаха водите, излизаше в коридора. Чакаше ме пред залата като ми слагаха епидурала и ме заведе обратно в стаята, помагаше ми да се разхождам и като дойде време да влизам в родилна ме изчака отвън. Тези 15мин отвън не му прекъснаха връзката с бебето, не направиха момента по-малко емоционален за нас двамата и не намалиха важността на събитието. Аз се чувствах по-комфортно така, той нямаше нищо против, както нямаше и да има ако го бях помолила да присъства и на всичко останало.
Виж целия пост
# 40
Аз дадох възможност на мъжът ми да избира, въпреки че не го исках при мен докато раждам. ......
Та се оказа, че раждането не носи стрес за повечето мъже дори напротив, по скоро жените се срамуваме, все още не мога да си обесня от какво.   

Точно така, много добре обяснено   bouquet Аз също съм малко под впечатлението че много от БГ мамите имат задръжки от това как ще изглеждат и не поставят изобщо въпроса пред мъжете от суета. Все пак присъствието на раждането на детето е също толкова тяхно право колкото и за нас и незабравимо изживяване - решенията трябва да се вземат от двамата. Според мен в цялата история на човечеството бащите сигурно са присъствали по дълго отколкото не. Аз очаквам ММ до мен като подкрепа и участник в събитието. Той се точи и да реже пъпната връв, ама ще видим  Wink
Виж целия пост
# 41
Бях секцио нямаше и как да присъства,но и  моя не е и искал,мисли,че това е лудост.Аз като се сетя колко беше пребледнял след като ме видя след първото секцио и как се уплаши за мен и не ми се мисли какво щеше да е ако раждах нормално и беше до мен,сто на сто щеше да припадне.
И не е само суета,не държа да ме гледа как се гърча от болка,викам,псувам или каквото там ме избие да правя докато боли.Човек никога не знае как ще изглежда в тази ситуация.
Виж целия пост
# 42
Аз раждах секцио и двата пъти и не беше разрешено съпругът да присъства. Иначе той искаше, а аз нямах нищо против. В смисъл, че не съм се страхувала или притеснявала от операцията, нямах нужда някой да ми държи ръката. Но знаех, че ще е много вълнуващо и мило, ако и той присъства. За съжаление нямаше начин.
Чакаше отвън и му занесоха да види бебето веднага, щом се роди. Всъщност той е успял и двете деца да ги види за повече време мен и да им се порадва. Аз ги зърнах буквално за секунди. После ме изкараха и мен да ме види преди да ме заточат в реанимация за 24 часа.
Мястото на мъжа е до жената, ако е по взаимно желание.
Виж целия пост
# 43
Беше ми напълно безразлично къде е  Laughing Laughing Laughing

А сега по въпроса... няма особено значение според мен.   Имах нужда от него в предродилна, за да минава времето по-бързо. Умрях си от скука, щеше да е хубаво ако имаше начин да е до мен и да ме развлича, но болницата в която раждах не предлага подобна услуга.  Wink    В случая докторът ми го е изпратил да си ходи вкъщи и му е казал най-рано кога да дойде, ако има желание да е в района по време на самото раждане.

Плюсът да е в района беше, че  2 часа след раждането, когато ни сваляха в стаята ни, успя да ни види и да ме  прегърне  Heart Eyes . Малко нелегално, но да бяхте видели с какво страхопочитание оглеждаше малкия вързоп в ръцете ми...  Heart Eyes

По време на самото раждане -определено не, поне не моят мъж. Той припада при вида на кръв, мен ли ще гледат и обгрижват или него?? Не , мерси!  Joy    Представям си как подритват в ъгъла припадналия ми съпруг, за да не им се пречка в краката  Joy Joy
Виж целия пост
# 44
В болницата където ще раждам има безплатна опция таткото да присъства.Говорили сме за това,но той категорично отказва.Не че аз горя от желание.Напротив-и аз  неискам.Каза ,че ще стой ако трябва и 2 дена в коридора докато родя,но не би влязъл.За мен не е редно -не че няма да издържи гледката-напротив-сигурна съм,че ще се справи ,но го приемам все едно-извинявам се-да влезне с мен в тоалетната.На в другите страни е нормално-имам приятелки раждали навън и таткото е присъствал-даже било и задължително едва ли не.Но си мисля ,че ние българите още не сме дорасли за това.Слагам и себе си в това число!!!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия