Къде му е мястото на таткото по време на раждане?

  • 28 977
  • 817
# 390
ако жената няма против присъствието му, мисля, че мъжът трябва сам да си реши. ако раждането е със секцио и мъжът не е лекар, честно казано, не знам дали би издържал вътре в залата да гледа хирургически интервенции. аз бях в такава ситуация, таткото изчака пред родилна зала, показах му бебето (но не и червата ми) веднага след раждането и после го донесоха при мен в залата (шиеха ме).
ако раждането е естествено може присъствието и подкрепата на мъжа да са хубаво нещо, но не бих могла да го твърдя със сигурност.
Виж целия пост
# 391
Има тема по въпроса - http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=730511.0
Виж целия пост
# 392
За.

Който не иска - да си седи вкъщи или там пред Родилното.

Мъжа ми е присъствал и на двете ми раждания.
Нито има травми от това, нито е припадал или му е ставало лошо.
Виж целия пост
# 393
Против.
Виж целия пост
# 394
Но моята конструкция за изкъпаната майка, облеченото бебе и таткото
с букет е също толкова реална, колкото и конструкцията, в която всички
се напъват заедно.
Това са и моите разбирания. Другото ми е неприемливо.
Виж целия пост
# 395
За.

Освен ако не е тотално лабилен психически Simple Smile
Виж целия пост
# 396
За!

Заедно сме го правили, заедно ще го и посрещнем.  Peace
Виж целия пост
# 397
Задължително трябва да са там,няма да обяснявам защо...
Знам за раждането в Бг ,и за същото извън Бг.
Няма да ги стигнем въобще...
Виж целия пост
# 398
За!

Заедно сме го правили, заедно ще го и посрещнем.  Peace
Точно това е и моето мнение. Нищо не му стана, много си е добре.
Виж целия пост
# 399
За мамите, които не живеят в Бг, този въпрос си е излишен, там нещата са си така, съвсем естествено, нормално и никой не го обсъжда, просто бащата е там. Бащата се включва в неща като първото къпане на бебето примерно, на него му обясняват как се прави и какво му предстои. От самото начало, бащата е равен с майката. Мисля, че и в Бг ще стане така, но трябва време...И без това после майката така се обсебва от бебето, че той може да се почувства дори изолиран, пропуска и тази близост която майката създава с бебето докато кърми...И ако не включваме татковците във всичко това (няма работа в това, няма работа в онова), т.е. не ги направим съпричастни още от появата на бебето, после не бива да се сърдим, ама той не му обръща внимание, бебето иска само при мен, той не ми помага и всякакви подобни...
Дори и човек да е отишъл в родилна зала на "туризъм",  каквото и да разправя след това, сигурна съм , че се е вълнувал безкрайно.
Никой не казва, че да присъства таткото означава да ти се вре между краката. Общо взето си е като концерт по желание, каквото е приятно и желано от двамата си е ОК.
Може и да се повтарям, че щом двамата се чувстват добре таткото да е вън, пак си е ОК.
Единствено съжалявам за това, че може би има мами, на които им се иска, но си мислят, че мъжете им са против и изключват категорично тази опция. А имат шанс да обработят мъжа докато дойде време. Ако има мами които са раждали децата си със и без таткото, разкажете.
Подкрепям Mamacita Bandida, ако ще имате такива мераци в Бг.
Но сигурна съм, че Maсana говори за нещо което се подготвя с месеци, заедно с обучени специалисти.

  202uu

Мненията тук се делят основно на раждали в чужбина и разждали в България. Радвам се, че и от раждалите в България мами има вече такива, които излизат от комунистическата сегрегация в родилните зали. Намирам го за сексистко майката да решава самосиндикално дали таткото да присъства или не, все едно са майки и на мъжете се и се грижат за тяхното благоразположение и спокойствие. Понякога се чудя как изобщо ги създавате тези деца, като имате проблем с присъствието на мъжете си в родилните зали и може би мисленето на българската жена в България е твърде ограничено, за да допусне, че случващото се в родилна зала не е касапница, а най-висшето проявление на това да сме жени и че татковците по-скоро ще се прехласнат пред случващото се чудо, отколкото да се отвратят или погнусят. Липсващите мъже в родилните зали в БГ са причинени от все още затворените към споделяне, на този така естествен физиологичен процес, български жени. Тук раждането все още е обвито в някаква тайнственост, принадлежаща само за жената, както е било и преди 100 години. Таткото крачи нервено навън или спи вкъщи (да, има и такива), докато жената му се мъчи сама, обградена от непознати, които доста често си позволяват да подвикват и обиди. Спестяват му се всички неприятности от процеса и това, което вижда е една усмихната, щастлива негова жена, превърнала се в майка - почистена и измита, и това е неговият опит от появата на детето му. Това обаче е илюзия. Аз съм почитателка на истинските неща и нещата, които започваме заедно с ММ, ги завършваме заедно.
Виж целия пост
# 400
За.
Не знам дали някога ще родя пак, но няма да го направя пак без него. Ако иска бебе, ще е там.

Татковците много се шашкат и изобщо мястото им не е там... по-добре да си се паникьосват обикаляйки болницата, а ние заедно с лекарите да си свършим работата.... ахах Simple Smile

Кои са тия татковци? В цял свят нищо им няма и посрещат децата си, само българите са много нежни души. Айде бе. То пък бива бива преиграване, ама това вече...

ако раждането е със секцио и мъжът не е лекар, честно казано, не знам дали би издържал вътре в залата да гледа хирургически интервенции...

Той няма да стои при докторите все пак, зад паравана е, колкото вижда майката, толкова и той.
Виж целия пост
# 401
За мамите, които не живеят в Бг, този въпрос си е излишен, там нещата са си така, съвсем естествено, нормално и никой не го обсъжда, просто бащата е там. Бащата се включва в неща като първото къпане на бебето примерно, на него му обясняват как се прави и какво му предстои. От самото начало, бащата е равен с майката. Мисля, че и в Бг ще стане така, но трябва време...И без това после майката така се обсебва от бебето, че той може да се почувства дори изолиран, пропуска и тази близост която майката създава с бебето докато кърми...И ако не включваме татковците във всичко това (няма работа в това, няма работа в онова), т.е. не ги направим съпричастни още от появата на бебето, после не бива да се сърдим, ама той не му обръща внимание, бебето иска само при мен, той не ми помага и всякакви подобни...
Дори и човек да е отишъл в родилна зала на "туризъм",  каквото и да разправя след това, сигурна съм , че се е вълнувал безкрайно.
Никой не казва, че да присъства таткото означава да ти се вре между краката. Общо взето си е като концерт по желание, каквото е приятно и желано от двамата си е ОК.
Може и да се повтарям, че щом двамата се чувстват добре таткото да е вън, пак си е ОК.
Единствено съжалявам за това, че може би има мами, на които им се иска, но си мислят, че мъжете им са против и изключват категорично тази опция. А имат шанс да обработят мъжа докато дойде време. Ако има мами които са раждали децата си със и без таткото, разкажете.
Подкрепям Mamacita Bandida, ако ще имате такива мераци в Бг.
Но сигурна съм, че Maсana говори за нещо което се подготвя с месеци, заедно с обучени специалисти.

  202uu

Мненията тук се делят основно на раждали в чужбина и разждали в България. Радвам се, че и от раждалите в България мами има вече такива, които излизат от комунистическата сегрегация в родилните зали. Намирам го за сексистко майката да решава самосиндикално дали таткото да присъства или не, все едно са майки и на мъжете се и се грижат за тяхното благоразположение и спокойствие. Понякога се чудя как изобщо ги създавате тези деца, като имате проблем с присъствието на мъжете си в родилните зали и може би мисленето на българската жена в България е твърде ограничено, за да допусне, че случващото се в родилна зала не е касапница, а най-висшето проявление на това да сме жени и че татковците по-скоро ще се прехласнат пред случващото се чудо, отколкото да се отвратят или погнусят. Липсващите мъже в родилните зали в БГ са причинени от все още затворените към споделяне, на този така естествен физиологичен процес, български жени. Тук раждането все още е обвито в някаква тайнственост, принадлежаща само за жената, както е било и преди 100 години. Таткото крачи нервено навън или спи вкъщи (да, има и такива), докато жената му се мъчи сама, обградена от непознати, които доста често си позволяват да подвикват и обиди. Спестяват му се всички неприятности от процеса и това, което вижда е една усмихната, щастлива негова жена, превърнала се в майка - почистена и измита, и това е неговият опит от появата на детето му. Това обаче е илюзия. Аз съм почитателка на истинските неща и нещата, които започваме заедно с ММ, ги завършваме заедно.

 smile3501

Нямам какво да добавя  Wink Още не е дошъл този момент, но от сега и двамата сме сигурни, че той ще е точно там, където му е мястото за целия живот на това дете - точно до мен  Peace
Виж целия пост
# 402
Аз се сещам за още няколко напълно физиологични събития,
които не държа да споделям с никого...

Така де, това че сме яли на една маса, не значи, че после трябва
заедно да посещаваме тоалетната.

О, я стига с тая прогресивност и равенство!

Не ми е ограничено мисленето- това е някакъв инстинкт, че
бащата няма роля в процеса на раждане. И да, искам да ме види
усмихната, измита и щастлива. Така и моята травма намалява.
Виж целия пост
# 403
Само лабилно психически жени
настояват мъжете им да са там.
Виж целия пост
# 404
Като се храня с някого на една маса,
после не държа да посещаваме заедно
тоалетната.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия