Автоимунен тиреоидит на Хашимото (30)

Merelenda, аз се бях запалила покрай темата за протоелитичните ензими и  ги пих по дадената там схема /на гладно/. За съжаление нямах подобрение, даже доста ми дразнеха стомаха и получих парене и киселини /а имам здрав стомах по принцип/. Не мога да ги препоръчам. Но това е моят опит, нали знаеш, че всеки организъм реагира различно.

Тиреоидитът на Хашимото е автоимунно заболяване на щитовидната жлеза с хронично протичане, при което е налице лимфоцитна инфилтрация на щитовидната жлеза с пролиферация на съединителната тъкан. Това е едно от най-честите заболявания на щитовидната жлеза с пик около 30-50 години и преимуществено засягане на женския пол (до 20:1 спрямо мъжете). В последните години честотата нараства значително във връзка с повишения прием на йод (в т.ч. самолечението!), вирусните инфекции и променената имунологична реактивност в резултат на въздействие на редица външни фактори. Клиничната картина е свързана с плътна, налобена и увеличена при палпация щитовидна жлеза. Функционалното състояние може да бъде различно със съответната  клинична картина. Около 30% от пациентите имат субклиничен хипотиреоидизъм, като в някои случаи той е преходен, а в други остава траен. При 5% има Хашитоксикоза, при която тиреостатичното лечение е с по-ниски от обичайните при Базедова болест дози. Диагнозата се поставя на базата на клиничната картина, наличие на тироидните антитела в серума (повишени значително в 90% от случаите), специфичния ехографски образ  на жлезата, понякога ТАБ. Сцинтиграфията не е показателна. В диференциално диагностичен план трябва да се обсъдят всички струми. Лечението на автоимунния тиреоидит с Левотироксин е показано във всички случаи на субклиничен и изявен хипотиреоидизъм. При еутироидните форми преценката е индивидуална според възрастта на пациента, големината на струмата, предстояща бременност, други заболявания. Хирургично лечение е показано в редки случаи на голяма жлеза с компресивни прояви или суспектен злокачествен процес. При болни с автоимунен процес не бива да се прилагат йод-съдържащи препарати поради активиране на автоимунните нарушения. По тази причина самолечението и билколечението най-често са опасни. Пациентите трябва да се следят на 6 месеца след стабилизиране на състоянието поради еволютивния характер на заболяването.