Италия в разгара на лятото, 140

  • 33 754
  • 740
# 510
Много готино, бе! И аз искам на турло!

Тралала, аз нещо исках да те попитам - как са близнаците?
Звучиш така сякаш си се излегнала блажено да четеш книжки и правиш палачинки, а според всички майки на близнаци , които познавам лудницата е невъобразима, не стигат 3 души ( поне) и тн и тн голям зор. Преувеличават ли, или просто ти си много дзен-  Grinning
Виж целия пост
# 511
Готино изглежда, знам. И аз искам, но засега съм доволна и на палачинки  Laughing.

Лени, не си далеч от истината - лежа си на леглото, кошарката е в мое дясно, а компютърът - в мое ляво  Mr. Green. Тъй че на практика съм си организирала света около леглото.
Защо съм такъв непукист и аз не знам. Отчасти вероятно е въпрос на перспектива - като имам обикновено още 2 деца и мъж, който вкарва какви ли не ансие Simple Smile, сега ми е доста по-спокойно само с бебетата; или като бях бременна и пишех дисертация  ooooh!. Така че това сравнение доста ми помага да се радвам на сегашния момент. То е като в онзи виц, дето едно семейство се оплакало на арменския поп, че живеят с 5-те си деца в една стаичка. Попът ги посъветвал да вкарат и куче. Взели си куче, но пак му пишат - че още им е тясно. Посъветвал ги да си вземат кокошки, после коза, и накрая магаре. По-широко обаче не им ставало. Накрая арменския поп ги посъветвал да изкарат магарето - и изведнъж им се сторило, че се отворило много място.
Другата причина е, че с 90-95% вероятност това са ми последните бебета (изпълнихме си детеродния план за петилетката, и то буквално за 5 г., близнаците се родиха преди 5-ия рожден ден на Матео), тъй че ми се иска да се нарадвам на всеки бебешки момент, защото във всеки следващ са вече различни.
И вероятно също опитът си казва думата - знам, че плачат, и че ще плачат още година-две, нищо не мога да направя, ерго няма смисъл много да се напрягам.

А може би просто са добри бебетата засега и нямам никаква заслуга hahaha.
Виж целия пост
# 512
Ах, как ме радваш:)) Hug
М/у другото за 1в път ( извън семейството ми) някой знае тази приказка. Дори бях тръгнала да питам дали е като в нея, вадиш овцата и всичко ти изглежда по-широко, но реших че никой не я знае Simple Smile


Аз работих , после се прибрах,  пих кафе, четох книжка, правих зеленчукова супа, обядвах и сега май ще легна. За довечера ми се изстудява едно фридзанте и амабиле, и Хенгоувър 3, йе. Възможно ли е да съм такъв фен аз на тоя филм. ахаха
Виж целия пост
# 513
аз не знам как го прави Тралала този номер, сигурно са много спокойни бебетата. моите, по единично гледани девойки, бяха ... хм, как да кажа, взискателни бебета. всеобсебващи. през деня не спяха, освен на ръце, или в марсупио на разходка. в количка не седяха, легнали-не, никога не са си гледали с часове ръцете и играчките. направо нямах търпение да се прибере мъж ми да му ги тръсна в ръцете поне за час. ах, освен това, първите 2 месеца кльопаха много начесто. макар че се смятам за относително спокойна майка, с 2 такива накуп сигурно щях да изперкулясам.
положителното беше, че спяха през нощта, макар че втората спеше върху мене  Laughing докъм 6-7 месеца (докато я кърмех, демек)
Виж целия пост
# 514
ако си беше взела и магаре, после го махаш и ти е гот Wink
Виж целия пост
# 515
сигурно са много спокойни бебетата.

според мен спокойните бебета са мит, градска легенда   Laughing.

аз самата очаквах да ми е по-трудно, изхождайки от опита си (Матео до 6-месечен не спеше по повече от 1 час накуп, нито денем, нито нощем; Мила не заспиваше до 2 през нощта, после се будеше и плачеше по 1 час посред нощ). Има време още да ми разкажат играта, потърпете и ще се заоплаквам Wink Twisted Evil.
Виж целия пост
# 516
ако си беше взела и магаре, после го махаш и ти е гот Wink


не съм по притчите аз, пък и тази не я разбрах добре отнесена към случая  newsm78
събота е, все пак  Laughing

звучи ми малко като "сложи едно огледало", или "боядисай в светло", за да ти изглежда по-голямо пространството. оптическа измама, поп, или архитект да дава съветите  Wink
Виж целия пост
# 517
ох, малко на гърба на тралала шега, но си помислих, че магарето всъщност е извадено,... заедно с децата е в турло! Mr. Green гледайки моето какво друго да си помисля.

Тралала, а  вярваш ли в 'спокойна майка - спокойно бебе".
Виж целия пост
# 518

според мен спокойните бебета са мит, градска легенда   Laughing.

ще ти се  Laughing
с очите си съм виждала деца, будещи се само за кльопане, като по книга, на 4 часа  Rolling Eyes
гледащи си с часове висящите над главата играчки, или собствените си крайници  Rolling Eyes

но аз съм нервак човек, нямаше как да очаквам медитиращи бебета (с което отговорих на Лени, макар и да не ме питаше мене  Joy)

Има време още да ми разкажат играта, потърпете и ще се заоплаквам Wink Twisted Evil.

ок  Mr. Green

Виж целия пост
# 519
Не знам, Лени, то и ние не сме особено спокойни хора с мъжа ми  Whistling... Едно знам обаче - малките бебета имат нужда да стоят на едно място - тогава са по-спокойни. Разстройват се от излизане и местене (а с Матео колко местения и пътувания, горкото дете...).

Редактирам се, според мен спокойната майка/татко все пак успокояват топката, и не е речено, че бебето им ще спи ии че няма да пищи безпричинно всеки ден от 14 до 16, но че въпросните родители ще имат повече ресурс да понесат хаоса (защото при малките бебета това е целият майсторлък - да издържиш Simple Smile).
Виж целия пост
# 520
аз мисля, че и най-големите нерваци-параноици, с малко бебе успокояват топката. природа, хормони и подобни, инак щеше да е драматично.

лично, споделям теорията за спокойствие и режим на бебето. аз не мога да си направя кефа, ако знам, че ще го платя с безсънна нощ. по същата причина не се навивам на екскурзии с дете в раницата.  сега, ако иде реч за ваканция, в която има един ден разбиване на режима, последван от дълъг престой - но проблем. но ваканция с постоянно местене и дете под 10 години (ама бих и вдигнала на 12), не е за мен.
Виж целия пост
# 521
Моят син не е лежал да си гледа ръцете чак, но беше много лесно бебе. Спеше си по 7-8 часа нощем от ден десети и не се будеше за нощно ядене. Приема много лесно всякакви промени, със спокойствие и позитивизъм, още от малък. С пътуванията също не сме имали проблеми. Най-ангажиращото сякаш беше 15 дни в Сицилия с кола под наем, обикаляне на възможно най-много места, качване пеша на Стромболи... тогова още нямаше 5 години. Беше много хубава ваканция и за него, и за нас. Разбира се, едно дете винаги е ангажиращо за родителите си по един или друг начин. Нашият в момента ни тормози с постоянни въпроси "защо" и изисква все по-подробни обяснения. Twisted Evil Ако си в настроение, е забавно, но ако ти се спи/мълчи/говори за нещо друго, си е досада. Нямам търпение да се научи да чете. Laughing
Виж целия пост
# 522
..... Нямам търпение да се научи да чете. Laughing

и да си търси в гугъл кое, защо, как  Joy
Виж целия пост
# 523
аз мисля, че и най-големите нерваци-параноици, с малко бебе успокояват топката. природа, хормони и подобни, инак щеше да е драматично.

Историята познава и други примери, и, да, драматично е  Laughing  Crazy

Барба, Матео обича промените и пътуванията, но докъм 2-3 годишен му се отразяваха много и не спеше няколко дни или седмици наред по цели нощи.
Мила май по-малко.
Виж целия пост
# 524
Ох, моите бяха много различни. Големия спеше почти без проблеми, изключая епизоди с колики, нощем винаги съм кърмила, не ми е представлявало проблем, тая работа я свършвахме спейки и двамата, не е стоял да си гледа ръцете или играчките, но рядко ревеше без основателна причина. От 18 месечна възраст спеше сам в стаята си, на по-малко от две махнахме нощния памперс, единствено с яденето имахме вечни проблеми. Чак сега се разяде.
Малкия се будеше и ревеше постоянно, на две го сложих да спи с брат си и баба си в стаята, и още две години се будеше всяка нощ, ревеше, или идваше при мен в леглото, едва го отучих. Вече спи доста по-спокойно, почти няма нощно будене, а ако все пак се събуди, отива в леглото на брат си (който спи като пън и нищо не усеща). С яденето поне не ми е създавал особени проблеми.
И двамата са родени с куфар, най-лесно се пътува с бебета до 6месеца, само памперси ти трябват в чантата, и дрешки. По-трудно е между 6м и година, докато не започнат да ядат обща храна. Ясно е, че пътуването трябва да е съобразено с евентуален режим и физически възможност, но капризи никога не са се толерирали, така че трудности не сме имали особени. Не бих се спряла да пътувам, само защото децата са малки, нито пък заради това ще тръгна без тях, част от семейството са и почивка/пътуване без тях не е опция, не е същото. Пресен пример е трите седмици в Щатите, почти 24-часов полет (с чакането из летищата), смяната на климати в рамките на един ден, от студения СФ до Дед валей... Вдигнаха температура и двамата последователно, която мина за ден и половина, без да промени плановете ни или да навреди по някакъв начин на децата. Не ни бяха спънка, а прекрасно преживяване да ги видиш как се впечатляват. За Бобо беше чудесна възможност да си упражни английския (колкото и да е беден, щото в училище нищо не учат), но питаше кое колко струва, и даже с едни деца се запозна, представи им брат си.... Wink. А Уилям научи и повтаряше непрекъснато "скюз мий" и "хау мач"  Joy. Някои неща нямат цена (за другото има Мастеркарт  hahaha)
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия