куп психични проблеми - как да се справя...

Здравей! От начина, по който пишеш и по който си подредила поста си и аз стигам до извода, че не си достатъчно тежък случай!  Шегувам се, разбира се! Кажи ми сега защо пиеш?

От мъка, от безизходица, искам да забравя вероятно... И забравям. За малко. След което става по-лошо. Всичко отново се стоварва върху мен и пак ми се иска да го забравя. Омагьосан кръг.

Здравей и от мен!
Аз не мога да помогна със съвет, но ми стана мъчно, като прочетох поста ти.
От това, което си написала аз виждам, че си един нормален и чувствителен човек. Търси всички начини, за да се справиш със състоянието си! Най-много разчитай на себе си! Вярвай в себе си, защото сама можеш да си помогнеш най-много. Всичко е в твоите ръце! Не се оставяй на течението, като си повтаряш, че си болна! Това с алкохола... Нали знаеш, че това само ще влоши нещата? Преодолей го! Мисли за себе си и бъди егоист! Не мисля, че е добра идея да съчетаваш лекарства с алкохол. Поставяй си цели всеки ден! Започни от там да спреш първо алкохола. Желая ти успех в борбата! Стискам ти палци!

Благодаря, че се намериха мили хора, които толкова късно вечерта да ми отговорят. Бях много разстроена, сега съм по-спокойна. Ще се опитам да мисля позитивно, както ми казахте. Знам, че това влече след себе си добри събития.

Ако някой има подобни проблеми, лоши мисли и всичко, което влекат със себе си психичните заболявания, пишете ми. Знам какво е да таиш нещата в себе си, знам какво е да те е срам, обаче е грешно да се мълчи. Сигурно много хора имат някакъв вид психична болест, или близък с подобна болест. Ще се радвам, ако си дадем подкрепа.

Всеки е добре дошъл в тази тема, с всякаква гледна точка. Добра нощ!

Хелоуинке, биполярно разстройство, паническо разстройство, социална фобия - това са тревожни разстройства, нервно-психически, повече сякаш на биохимична основа, но не са налудничави - така че осъзнаваш нещата, какви програми да очакваш, просто се вземаш в ръце, описваш всичко смущаващо на психиатрите, и пиеш съответните лекарства.

Има си лекарства и не е срамно да се пият - както диабетиците приемат инсулин, така хората с психически проблеми, дължащи се на еди-кой си химикал в мозъка - пият съответните медикаменти.

Успех!

Прочети темите за ПР. Може би там някой знае нещо, някаква организация, които биха ти помогнали с безплатна психологическа помощ.
Виж и тук: http://www.animusassociation.org/?page_id=67

Светле, така е, проблемите ми са в био-химията в мозъка ми, макар да имам налудности в маниакалната фаза на биполярното разстройство, което ми е най-големия проблем от изброените по-горе заболявания. Имам обаче най-различни травмиращи случки до 18 годишната ми възраст, които си мисля, че са повлияли да развия тези разстройства. Искам да се преборя точно с това. Искам да престана да се чувствам жертва и постоянно да преживявам нещата, които са ми се случвали. Малко или много живея в миналото, а това не ми помага да се справям с настоящето. Та затова ми се иска да посещавам психотерапия. А психиатрите малко те претупват - попълни този тест, спиш ли, не спиш ли, земи това хапче, айде чао. Не ги интересува причината, а лекуват само симптомите.

Лекарствата ги бях спряла за една седмица, може би затова се почувствах зле и се стигна до тази тема. От днес пак си ги взимам. И ще направя всичко възможно да не пия алкохол.

Чувствам се добре, че най-накрая мога да споделя с някого какво ми се случва. Знам, че Бг-мама не е чак толкова анонимен форум, но е достатъчно дискретен, за да може човек да си поговори открито с някого.

L'Agent, честно казано нарочно не четях темите за ПР, защото когато чета за това, започвам да изпитвам усещането, че получавам пристъп. Но ще ги прочета, може би наистина ще има полезна информация.

Освен паническите атаки получавам и нервни кризи, които също много ме притесняват. Затова ви обяснявам, момичета, че ми е много трудно да балансирам ежедневието си. Естествено, тези състояния не са всеки ден, но са доволно често, за да отблъсквам хората около мен. Дори имам чувството, че ако продължа да пиша и да ви се оплаквам, ще отблъсна и вас.

Засега спирам да хленча, ще пиша, когато съм малко по-добре, за да мога да комуникирам нормално.

Благодаря на отзовалите се мацки, дадохте ми известен стимул.   

Здравей, и аз се зачетох в темата. Може би, чак такива диагнози не са ми поставяли, обикновено казват тревожност, депресия и ми предписват хапчета, които са горе долу в средно положение-нито най-сериозните, нито валерианче и билкив чай. Пия ги рядко, защото ме успиват, не съм себе си, а и ме е страх от привикване.
Аз също имам преживявания в пубертета, които ме карат да мисля, да се тревожа от неща, за които обикновено хората не се сещат, не ги е страх, дори идея не би се промъкнала в съзнанието им.
Не знам какво точно да те посъветвам. Хвани се в ръце, не посягай към алкохола. Ти си с разсъдъка си, знам, че осъзнаваш, че с един опиат става по-зле, че проблема не се оправя.Не само, че забравата е за няколко минути, ами после ти е още по-зле.
Родители на моят мъж са алкохолици, много е тежко положението  и само като се сетя за тях и ми минава желанието и за една бира.
Защо не потърсиш помощ от някоя организация? Аз съм ходила по друг повод в ЦОП на SOS детски селища в София. Та доколкото ми обясниха дамите там, хората ходят заради всякакви проблеми. Струва ми се, че биха могли да ти помогнат с осигуряване на терапевт, с помощ за намиране на работа, на група хора с подобни проблеми. Не съм напълно сигурна, но не ти коства нищо, а те могат да те насочат. Със сигурност има и други такива центрове и организации.
Не търси отдушник в такива деградивни и разрушителни неща. Аз също съм си го повтаряла, при мен е по-различно, аз прибягвах до саминараняване, два пъти имах доста крайни мисли и моменти.
Сега съм по-добре, не знам от какво зависи всъщност. Лошите моменти са ежедневни, но много по-леки и успявам да ги преодолявам самичка, със собствени сили.
Надявам се да се справиш, да премахнеш лошите навици и отдушници, да намерил своя начин.
Но трябва наистина да поемеш всичко в свои ръце, докато е време.
На мен също не ми е комфортно да говоря за това, защото първо не мога да обясня добре какво ми е, второ все си мисля, че хората ме осъждат.

Здравей, Helloweenka!
За съжаление ценен съвет не мога да ти дам, мога да споделя някои мои неща и да ти предложа морална подкрепа, ако ти върши работа .

Аз нямам поставена от специалист диагноза, но от всичко изчетено на подобни теми си знам, че съм най-близо по симптоми с биполярното разстройство.
Живея в моето чистилище от близо 10-ина години. При мен всичко започна с проява на фобии, по-късно ме убиваха натрапливи мисли, които едва успявах да спирам, още по-късно развих хипохондрия за себе си и близките. А сега вече и това - БР.
 
Това, което ме спасява мен (поне до момента) е, че точно, както и ти, съм осъзнавала прекрасно проблемите си. Това осъзнаване ми даде възможност да се самонаблюдавам и "озаптявам". Приемам тези прояви като нещо, което съществува успоредно,..заедно с мен и се научих да им "държа юздите", така да се каже.

Предполагам всеки си спомня прекрасния филм "Красив ум". Кое помогна на професора да се върне към нормалния си живот? На първо място огромната обич и подкрепа на жена му (аз затова все напомням на моя мъж, че той ми е най-всемогъщият терапевт и лекарство). И на второ място това, че той престана да се съпротивлява на съпътстващите го призраци, а ги прие точно като нещо, успоредно на самия него и си ги водеше навсякъде   ... Когато започнеха много да пречат, какво правеше, спомняш ли си? Обръщаше се към студентите: "Вие тези тримата виждате ли ги?" "Не?"
"ОК тогава..."