Завист

  • 20 064
  • 181
# 15
Завистта няма как да не предизвикаш,ако си заобиколен от хора,които са различни от теб,нямат твоите качества,късмет и смелост.Неумението им да постигнат твоите достижения ги озлобява,за да се самозалъжат,че не са чак толкова зле,опитват се да те наранят по някакъв начин и да се порадват на болката,която евентуално биха ти причинили.

Завистливите хора, с които аз съм се срещала по една или друга причина,имат общи качества.Страдат от всякакви фобии,несамостоятелни са,не са борбени,полагат много усилия за външния си вид,дори,когато нямат особен потенциал за това,в повечето случаи са прекалено обгрижвани в детските си години и,ако съдя по безкрайните им мрънкания и оплаквания,ужасно страдат от емоционална неудовлетвореност в любовните си отношения.

Откакто живея извън Бг се научих да бъда по-прикрита и много внимателно да подбирам хората,които да допусна до себе си и семейството ми.

Много точно!

Омръзна ми всеки път като ми се обадят с провлаченото какво правииишш? Ми работя , да и в събота работя и вечер работя, когато искам работя. И се почва: еее какво ще ги правиш тези пачки?!? Е как пък на никой не му става жал , че може да съм преуморявам, но винаги са загрижени как ще си харча парите?!?!
Виж целия пост
# 16
Едва ли е точно завист при толкова близки роднини, по скоро зле изиграна закачка. Или поне така можеш да я приемаш. Те помощ не искат, за да им я даваш. Или реципрочен комплимент, или нищо. Точно както може да се отвръща на заяждане с перфектна прическа примерно - "И твоята е невероятна" или само "И аз те обичам".
Виж целия пост
# 17
Хората сме склонни доста по-често от признаваното да вменяваме и умисъл в неадекватни включвания. А завистта може да ми навреди, ако е облечена в действия. Самото чувство си е за сметка на гостоприемника му, аз за него едва ли мога да направя нещо повече от това да му го подхранвам, волно или неволно.
Виж целия пост
# 18
Не е приятно да я чувстваш от околните, но милион пъти по-неприятна е от най-близките хора.
Не мога да си обясня как хората не се усещат колко жалки изглеждат с някои коментари.

Как помагате на най-близките да си овладяват завистта?

Да не е приятно ,но изобщо не им помагам на такива хора  да се овладяват
То си е за тяхна сметка.Завистта ги разяжда отвътре и не им дава покой
Потърпевшите са самите те в крайна сметка
Виж целия пост
# 19
Завистта вреди на този, който я изпитва, а не на този, към когото е отправена. Т. че не би трябвало да е проблем за последния, даже обратното - може да си подхранва самочувствието с нея. Повечето хора се стремят да предизвикат завист, не да я неутрализират.
Виж целия пост
# 20
Вреди, вреди, и още как! като в приказките е - може завистливият да започне да говори лошо, да прави лошо. Просто при повечето хора завистта е мъничка, едва ли има човек, който да не е завиждал поне веднъж в живота си. За съжаление при други става нещо като патология и цял живот си карат така.
Виж целия пост
# 21
Аз завист не усещам към мен да има, но имам една натрапена "роднина", която цял живот само в мен гледа. Нещо като злоба усещам, но й се усмихвам тъпо и се правя, че не забелязвам, което от своя страна довежда до градация на отрицателното чувство у нея. Не знам защо така се получава, но не ми дреме. Гледам да се срещаме възможно най-рядко. От друг никога не съм усещала подобни чувства или завист.
Виж целия пост
# 22
Хората сме склонни доста по-често от признаваното да вменяваме и умисъл в неадекватни включвания.

Не е "вменяване".

Умисълът е пределно ясен когато позитивни факти се заклеймяват, опорочават, игнорират, отричат....тук е ясно като бял ден че е чиста проба завист. Не знам на човека, който се държи по подобен начин как не му е ясно колко идиотски изглежда отстрани.

Завист на мен не ми е вредила реално, дет се вика "кучетата си лаят- керванът си върви", но е неприятно когато изхожда от хора, които принципно би трябвало да са тези които се радват на успехите ти. При това, като близки хора те се опитват да се месят където не им е работа и си позволяват прекалено, така че направо понякога си просят да ги пратиш майната.
Виж целия пост
# 23
Lizet33, вменяване е. Понякога.  Без съществен принос по темата. Просто го отбелязах като опция.
Виж целия пост
# 24
Lizet33, вменяване е. Понякога.  Без съществен принос по темата. Просто го отбелязах като опция.

Не е вменяване. Може самият завистник да не осъзнава от какво са продиктувани действията му, но има само една причина за такива неадекватни реакции, и тя се нарича завист.
Виж целия пост
# 25
Аз завист от близки не съм усетила. От "приятели" обаче - да.
Виж целия пост
# 26
Аз завист от близки не съм усетила. От "приятели" обаче - да.

С приятелите е лесно. Усетя ли завист от приятел, значи не ми е никакъв приятел. Скъсвам отношения с него бързо и елементарно. Защо да го караш да се измъчва още човека?
Но с родата не може така.
Виж целия пост
# 27
Именно! За това се намират в кавички  Mr. Green
Виж целия пост
# 28
Никога не съм усещала завист от близките ми хора, нито от приятелите ми.
А може и да съм перде и да не разпознавам сигналите на завист, което ме устройва напълно.

А, всъщност имало е и има завист от страна на съседи към нас. Но това изобщо не ме бърка.  Peace
Виж целия пост
# 29
Е, защо аз трябва да помагам или да съм отговорна за чуждите усещания?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия