Девствена след 21

Това си е вече проблем, но не всяка девственица има проблеми с общуването .

Но пък е много по-често срещано,отколкото някой ,който вече е имал връзка около 20тата си година.Eau много добре го е казала,проблемът във възприятието на мъжа от девствената жена,се задълбочава с напредването на възрастта.

не всяка девственица има проблеми с общуването

може и да знае как да си приказва с хората , но не може да задълбочи общуването , за да премине във флирт и най-вече връзка , а се дърпа и държи студено , илюзорно надявайки се , че Онегин/Гетсби/Дарси ще я преследва форевър

Понеже изпих чаша-две прекрасно вино от анадолско лозе,
ето една лекция за скъпите девственици.

Има два вида секс. Единият е модерен, лъскав и техничен секс,
за който ще прочетете в Космополитън, както и в някои секретни
наръчници по шпионаж на МОСАД.

Другият е естествено възникващ.

Първият е наглед вълнуващ, създава истории и уж работи
безпогрешно, донасяйки новост и възбуда. Но пък на моменти
действа деградиращо, засрамващо. Според наблюденията ми
доста от младите хора започват прекалено рано с този вид
сексуалност. Започват с триковете, преди да са овладяли основата.
Търсят тръпка, новост, дори известен риск.

Вторият вид секс отстрани може да изглежда като пълна скука,
но всъщност се случват доста неща. Един от начините да се преодолее
сексуална срамежливост е просто да сложиш мъж и жена голи
под чаршаф, ама ей така, без очаквания, без техники и опити.
До час гарантирано няма ни девствени жени, ни слаби мъже.
Самата близост до друг човек разпалва естествената сексуалност.
Едва ако я има тази естествена сексуалност, може да се търсят
методи, номера и джуфки.

Ако сте девствена, може би ви се струва, че нямате страст и сте
неопитна. Повярвайте ми, имате я. Но с дрехи и без човек не може
да се включи, както някои химични реакции не стават без всички
съставки. Нищо ви няма. Просто контекстът е неподходящ. Контакт
с нечия кожа, феромони, туй-онуй, ама не повече от 25 грама
ракийка за блясък в окото...това е рецептата.

Така че намерете си нещо прилично откъм социо-икономическо
ниво, карайте бавно и неочаквано ще откриете неподозирани
способности. След това може да се обучавате на 50 нюанса сиво
и 28 начина да го докарате до екстаз с копринено шалче
(по Космополитън).

Съвсем нормално е на 21 да не ти се прави секс, ако имаш активен
и пълноценен живот, със спорт, срещи, удовлетворяваща работа.

Ама пък- дайте си едни три часа и ми се обадете на сутринта да пия
блага ракия.

И кое му е точно нормалното? Във вълнуващ живот, работа и пр. се потопяват най вече жени и мъже, които нямат партньор, по някаква причина не могат да си намерят или толкова са разочаровани от предишна връзка, че смятат всички от другия пол за идиоти. Ако всичко му е е наред, сексът е последното парченце от пъзела за завършеност на момента. Дори може без вълнуваща работа, спорт и пр., стига човек да има пълноценен секс с желан партньор.

Ами човек има избор, вече не е срамота да сублимираш сексуалността си
в друг вид продуктивност. Но стига да може да се върнеш към нея евентуално,
когато потрябва. Еросът е единна движеща сила, става за много неща, но
е хубаво човек да я управлява и насочва. А връзката с друг човек, когато
е подходящо, е добър начин.

Но ако няма човек- няма лошо, постиженията от безбрачие са доста големи.
Говоря от опит, така постигам голяма продуктивност, но съм се убедила, че
не е защитен механизъм, защото като се наложи, мога да имам напълно
пълноценна сексуалност. То е като стрелка на влакова линия- може да
пренасочиш маршрута.

Аз спах за първи път с мъж след 21 и причината за това си беше в мен - бях доста затворен и срамежлив тип човек и общуването с мъже особено ми беше доста сериозен проблем. Бях задръстена, колкото и лошо да звучи, а че ми се искаше много - искаше ми се. Между другото попаднах точно на почитател на неопитни жени - така че, да, и такива ги има. Не му се сърдя - имам много яки спомени от него. После имах 2-3 бурни години на компенсиране през които навъртях доста бройки, докато накрая си седнах на д-то.
Имам една позната, която вече мина 25 и съзнателно отблъсква доста ухажори в търсене на идеалния красив заможен господин, и колкото и да и обясняват, че това е митологично същество, си стиска кълките и не се дава.
Така че от личен опит го казвам, много често проблемът на "старата" девственица е в собственият и телевизор.

Защо да я сублимирам тази сексуалност, ако имам всички условия да си я консумирам по живо по здраво? А  често пълноценният сексуален живот дава тласък на всичко останало в живота - човек иска даа постигне повече било с по-добра работа, спортуване и пр. Обичам това състояние, тогава животът е прекрасен.

Предполагам, че нямаш предвид ситуация, при която партньорът отсъства дълго и иска да е верен.

Бе за всеки случай е полезна способност. Ако има възможност- няма лошо.
Просто едно от нещата, които са в човешките способности. Нещо като
хоби. А и помага да се опознае този вид енергия, да го наречем, дори без
практика. Има моменти, в които помага.

Това с опитността вече обясних защо е надценено.

Четох някъде,че учените открили перфектната възраст за началото на полов живот,а именно 20 години.Според мен всичко зависи от самия човек.

О да - идеята е,че да чакаш за Перфектния,вместо да търсиш хубавите качества във всеки човек...намалява драстично шансовете да се намери някой за истинска връзка.

Повечето жени имат доста големи претенции за външния вид на партньора си,но за характера хич не им пука....
Не го разбирам това да чакаш принц Чаровен и да пренебрегваш по-красивите вътрешно хора. Аз от своя страна съм се влюбила в характера на съпруга ми,пренебрегвайки тогавашния му вид.

Разбира се,трябва да е съвкупност.Да се привличаме.Патология е вече,когато нямаш никакво желание за каквото и да било и самата идея за секс те ужасява.
Или пък никой да не е достоен - с такива претенции и най-свесния би избягал.

В днешно време няма истинско привличане,всичко е свързано с материалното..

Колкото и да ме радва секса, не мога да си представя да ми осмисля съществуването до такава степен, че да не се нуждая от нищо друго.
Но все забравям, че има хора, които не искат повече от задоволяване на първичните си нужди и си им е много добре- щом това е наред, нямат проблеми с посредствеността в останалите сфери на живота си.
Лично на мен ми се струва ужасно- но само на теория, при ситуация едва ли би ми било приятно да ми липсва секс за много, много дълго време. Но да ми липсва всичко останало, през целия ми живот, пък редовно да правя хубав секс- съвсем не ми допада като вариант.
Ще се хвърлям в компенсаторния вълнуващ живот, май, ако опре ножа до кокала. И пак тази мисъл ме притеснява по- малко, отколкото че винаги ще правя страхотен секс, но дотам.