Девствена след 21

Хаха Пак същия случай - жената чака на мъжа да дойде,той се срамува...или пък е грозноватичък.
Но те не се замислят много много инаистина е ''която пусне'' и е страхотен повод за гордост да си загубиш девствеността.Моят приятел ужасно се е подигравал на брат си,че е бил девствен до 18 годишен...
Жените са тези,които чакат принца и всичко.А и друго - жената без опит директно на сериозна връзка има два лоши развоя - единият:не и харесва секса,не се държи добре мъжът с нея,но тя го приема ,защото би трябвало да е така пък и е''дала съм му се,вече,кой би ме искал''.Вторият случай - влюбват се уж,обаче тя все не се и решава към акта,накрая се съгласява,нещата не се случват както рябва и тя отказва въобще да я докосва..

да, това е другият лош момент - тя се надява на сериозна връзка ( едва ли не женитба ) и това предварително натоварване с очаквания малко плаши мъжете ,
все пак етапите на развитие на връзката са други , а така малко прекалено идва ,
мъжете на теория много обичат девственици , на практика - не ,
страхуват се да не им се залепят здраво и гледат да се откачат ...

А може и да си е много сексуално момичето!
Но да има кофти комбинация в живота си:

1. възпитание тип "сексът е табу" -> 2. стеснителност;
3. тесен социален кръг с преобладаващо недодялано мъжко животновъдство (докато тя държи на по-духовни трепети);
4. следва по-зряла нещастна любов -  тук имаме 3 типа:
а) женен;
б) женен високомерен егоист (държи псевдо-морална-елитарна дистанция);
в) страхливец, който се бои от отговорност, и не му пречи да е същевременно предните две.

След изтрезнителната катастрофа по-горе тя е вече много по-земна и реалистична. Но и за жалост, самодостатъчна.

Плах извод: всичко е комбинация, сплав от съдбовни решения, няма шаблон, който да ни сочи дали обектът е "в норма"

Даа, такова момиче се надява на женитба, верно е, и тва плаши мъжете, обаче може и да се навие, нема правила, както казва Кехлибаровка. А такова момиче мое да открие и, че е сексуално, мдам.

Темата е доста сложна, аз като цяло се чудя каква позиция да заема. По принцип не осъждам момичета девствени на тази възраст, аз не съм от тях, даже може да вляза в другите класации за твърде ранното правене на секс. Не съжалявам, натрупала съм опит и едно 90% съм била влюбена преди секса и връзките ми са били дълги. С някои съм чакала, с един от тях спях на първа среща, получи се сериозна връзка, но аз се влюбих и от пръв поглед и това ми се случва  , бяхме сгодени даже. С мъжът ми изчакахме 2 месеца и двамата не бяхме девствени, изчакахме, вече се обичахме, когато правихме секс, вече не мога да си представя да съм с друг  . Имам приятелки на моята възраст -27 г. девствени, имам и такива, които на 21 правиха секс за първи път, при повечето не беше личен избор, бяха по-срамежливи и твърдяха, че никой не ги харесва, докато не срещнаха подходящ човек. Имам и една по религиозни причини -туркиня е, техните искаха да я оженят, но тя не иска уреден брак и така си стои девствена, но тя ми е признавала, че не я привличат тези неща, т.е е един вид асексуална. Дано ме разбрахте с една дума смятам, че при всеки е различно, всеки си има съдба и няма значение кога, просто човек да се чувства добре  

Евентуално би могла да е щастливо женена за страхотен мъж, а приятелките й до една разведени и изчерпани? Или не може и такъв сценарий да се случи?  Всичко може. Нагледах се на толкова различни сценарии, че ми се струва глупаво да пророкувам.
И все пак си мисля, че това нещо, разбирай "онова нещо", се случва много бързо и лесно, когато му дойде времето. Когато момичето е емоционално готово. Ако има някакъв проблем и емоционалната подготовка куца, трябва да се вземат мерки да се решат проблемите и да се излезе отново на права писта.

Ох, любимата ми теза - ако някоя жена не легне веднага с един мъж, то тя непременно е асексуална и фригидна. Мили мои хиперсексуални форумки (знам, че всички тук сте такива, според една неотдавнашна тема ССФ е имала не повече от седмица период без секс в живота си) - как постъпвате вие? Лягате веднага с първия, който прояви някакъв интерес към вас, за да не изпуснете нещо? Лягате веднага с някой, който ви харесва, щото ако не му пуснете, той ще отиде при друга (за 16-годишни това мислене е нормално и разбираемо)? Лягате веднага с някой, понеже не можете да се влюбите без да сте правили секс, а после пускате теми "Помощ, супер любовник с малко мозък" и се опитвате да му припишете някакви качества извън леглото, за да си намерите оправдание да сте с него? Свеждате секса до един неконтролируем сърбеж, който трябва да бъде начесан с цената на всичко? Така ли действа нефригидната жена, кажете да знам.
П.П. Достатъчно one-night stands съм имала, това спасява ли ме поне малко от позорното клеймо на фригидността? 

Ха-ха, Дона.  
Впрочем, непреодолим сърбеж съм имала само към един мъж, в когото бях безумно влюбена. По щастливо стечение на обстоятелствата - той вмен също. По още по-щастливо, сега сме женени с дете. Всички останали преди него можеха и да чакат, дремеше и на шапката. Секс съм правила, когато аз съм намирала за добре и съм отказвала с чиста съвест (не от морални подбуди, а защото явно не е имало нужното привличане, а  да се мъча с някого, който не ме възбужда  ).

Бих казала и когато намери човека, който да я провокира. Не е задължително да е любов.

Ама какво значи да легне веднага? Тя жената си ляга с мъж, когото тя иска, а не щото някой я харесал, нали така. Ако тя не го иска не след 3 месеца, ами и след година няма никакво значение. Въпросът е защо ако една жена харесва и желае един мъж, тенденциозно ще отлага нещо, което и самата тя желае. За мен не е разбираемо, освен когато съм била на 15 - 16, когато все пак все още не си жена, а момиче и нямаш опит и не знаеш къде се намираш и кое е твоето желание точно.

Когато харесваш някого - това само заради възможността да правиш секс с него ли е
За мен връзката с мъж е многопосочна - интелектуална, духовна, физическа. Искам първо да почувствам първите два пласта, а след това последния. Затова не си лягам веднага с някого - само физическото изживяване в секса не ми е достатъчно. А ако някой не иска да чака, да си върви - не е моят човек явно.
Досега винаги са ме "чакали", та значи разбиранията ми не са толкова консервативни и фригидни 

Защо само - ако се прави секс значи е само секс, а ако се чака е много извисено ли?   Все едно за три месеца ще опозная всичко, което искам в един мъж, пък после ще залягаме само на секса.  

п.п. Как точно чакате, осъзнавате че искате да правите и секс с даден мъж, харесва ви , излизате, но си давате някакъв срок, който смятате за уместен, въпреки желанието си ли? Когато не си убеден, че искаш да правиш секс с даден мъж, то никакво чакане не е, просто в дадения момент ти не го желаеш. Но да го желаеш и да се възпираш, интересна ми е причината поради която бих си го причинила.

Ditto.

Преживяла съм всичко от хипер моногамия до поне 87 нюанса на сивото.
И бързото, и бавното, и хипер търпеливи, и нетърпеливи.

Смятам, че 3-4 месеца са съвсем нормално време за чакане, а през това време
има други начини за осъществяване на връзка. Даже хората се спояват повече от
несексуални съвместни занимания. Две седмици? Такъв човек нищо не знае за
човешката сексуалност. Отлагането на секса заздравява връзката. Проверено е
от много проучвания. И от опита на доста хора.

На 21 жената може да е девствена, да е била без връзка. Но е хубаво
все пак да знае какво се прави.

Не че не ме привлича сексуално, но основно един мъж ме привлича с качествата си /характера и излъчването като цяло/, затова първоначално изучавам тях. Така при другите начини на общуване /извън секса/ изграждам по-голяма близост с въпросния мъж. А колкото по-близък чувствам мъжа, толкова по-хубав е и секса. Затова не бързам 
И това чакане не е осъзнато, а явно съм си така устроена. И мъжете, на които попадам явно са такива, защото не съм забелязала това изчакване /забавяне/ да им е пречило.

От моя гледна точка, е изключиътелно странно в началото на едни отношения, точно когато получаваш направо халюцинации от любов, привличане и страст, да не искаш да си легнеш с мъжа и да търсиш някакви други, вътрешни, душевни качества.  Разбирам да се стискаш, но вътре в себе си би трябвало да примираш за него и да сънуваш мокри сънища.
Ако го няма това,  а всичко е супер спокойно и лежерно, не търсиш секс, няма непреодолимо привличане...ми то за тази цел някои си имат най-добри приятели, братя, братовчеди. Аз и с баща ми мога да си говоря, да имаме топли чувства и да откриваме дебрите на мозъчните си гънки.
Любовните връзки с това са различни-със страстта и физическото привличане. Някои са изсимулирани естествено още от началото, по една или друга причина.
Момичето може да се стиска, но пак би трябвало да и се иска, да и се подкосяват коленете и всяка вечер с любимия едва да се озаптява.
С моя мъж спах...и аз не знам кога се води, че съм спала с него. Започнахме се около 6-7 месеца преди това, преследвах го 3 месеца, целунахме се и след 3 дни спахме заедно. Сънувала съм сексът ни месеци преди да бъдем заедно и да го направим. Когато беше около мен и говореше сякаш ми изтръпваше цялото тяло и имах иглички навсякъде.
Не съм сексуална всъщност, доста ме мързи и за мен би било изтезание да правя всеки ден секс. Но в началото всеки би трябвало да е сексуален. Нали точно тогава е "слепият" период, лудостта, хормоните. Ако всичко е спокойно, си представям колко по-спокойно става кати мине слепотата и хормоните престанат да бушуват.

Винаги съм била влюбена в тези, с които съм правила секс и съм ги познавала от минимум няколко месеца. Няма как да се запозная с някой и да скочим в леглото. Но за да си кажем"Ние сме заедно, имаме връзка" трябва да сме правили секс.
Не е като на 17 да ме пита той дали искам да бъдем гаджета и после да чакаме 5 месеца, за да е специално.

 
Драма!
Та е хубаво да се поизчака със секса. Никой не е умрял 3 месеца без секс. Все пак си има ръце, нали?