Някакси само сексът показва,че наистина се интересуваш от този човек
Някакси само сексът показва,че наистина се интересуваш от този човек 
Някакси само сексът показва,че наистина се интересуваш от този човек 
Мислиш, че не личи ли? Имам кофти усещането, че порното прецака адски много отношенията между мъжете и жените (освен че показва кофти модел за секс). Затри най-сладките неща като флуиди, електричество, погледи, въздишки, недоизказани думи, копнеж, несигурност и очакване... всичко онова, заради което си струва да си влюбен. Най-лесното нещо на тоя свят е да правиш секс. По-лесно е от това да спиш до някого. По-лесно и от това да говориш с някого до сутринта.
Някакси само сексът показва,че наистина се интересуваш от този човек 
Мислиш, че не личи ли? Имам кофти усещането, че порното прецака адски много отношенията между мъжете и жените (освен че показва кофти модел за секс). Затри най-сладките неща като флуиди, електричество, погледи, въздишки, недоизказани думи, копнеж, несигурност и очакване... всичко онова, заради което си струва да си влюбен. Най-лесното нещо на тоя свят е да правиш секс. По-лесно е от това да спиш до някого. По-лесно и от това да говориш с някого до сутринта.
Говорим си,правим секс,говорим си...и така до сутринта
А вие сама го казвате,несигурност...Никой не може да ти каже дали наистина те харесва като повече от приятел,независимо какво си го мислим ние..
Говорим си,правим секс,говорим си...и така до сутринта 
Говорим си,правим секс,говорим си...и така до сутринта
А вие сама го казвате,несигурност...Никой не може да ти каже дали наистина те харесва като повече от приятел,независимо какво си го мислим ние..
Първо само ме извеждаше на срещи и прочие поне 2-3 седмици,докато накрая не ме попита в прав текст дали го искам.Просто възрастта си играе голяма роля в начина на възприятие на света.
Говорим си,правим секс,говорим си...и така до сутринта
А вие сама го казвате,несигурност...Никой не може да ти каже дали наистина те харесва като повече от приятел,независимо какво си го мислим ние..
За последен път беше, когато и аз бях на подобна възраст. Не зная какво означава това "цел среща", ако ще е като по американските филми - не, не ми се е слувало така. Всичко беше толкова спонтанно - или заедно на купон, или "да пием по едно кафе", а то покрай веселбата и кафето, се случваше всичко останало. Дори телефони нямахме, защото хазяите разрешаваха обаждания само от родителите, та всяка следваща среща или се уговаряше още със свършването на настоящата, или се разчиташе "да се засечем на купона". И не чуденето "дали", а "кога" беше най-важното, защото намирането на терен беше почти мисията невъзможна. Сега като го пиша ми изглежда съвсем романтично в архаичността си, все едно е било в друг свят. Препоръчани теми