Колко време трябва ..., за да забравиш ...

  • 16 172
  • 122
# 60
И тука се радвам, че не се е стигнало дотам  Simple Smile

Сега се омъжваш, предстоят ти дай Боже дечица, но сигурна ли си че никога съпругът няма да стане бивш? И тогава? Ще го загърбиш никога вече да не напомня за себе си? Laughing

Милата....след много щастливи години заедно, да загърбиш по този начин означава да загърбиш и част от себе си. Родният мъж си е роден и не е възможно така да загърбваш.
Виж целия пост
# 61
Родния мъж ?! Crazy

Никога не бих мислила , че БНД е рОден мъж ! Wink
Виж целия пост
# 62
Родния мъж ?! Crazy

Никога не бих мислила , че БНД е рОден мъж ! Wink

Човекът който си обичал и си прекарал години щастлив живот с него, който е дал живот на детето ти, може ли да не бъде роден? Той Е,  и си остава роднина, ако ще петнайсе пъти да ти става бивш.
Виж целия пост
# 63
Детето свързва двама души завинаги, факт е това. Дори и по родните ширини, където разводът в повечето случаи е кошмарен и често бащата забравя, че има дете и иди го търси. Пак цял живот малко или много сянката на бащата стои, дори и да си е бил камшика. Особено ако детето е малко и все ще попита. А ако се окаже свестен родител, дълго време ще се виждате, все ще знаете един за друг.
При раздяла при положение, че има дете, длъжни са хората да опитат да направят всичко възможно да съхранят нормални, че дори приятелски отношения. Аз харесвам западния модел, при който дори се и събират нови семейства на срещи, празници. Кога и нашето общество ще се разчупи и приеме тези неща нормално не знам. Тук все още хората се развеждат само ако вече едва ли не са пред стъпката да се застрелят един друг по една или друга причина, пък какво остава след развода да се поддържат приятелски отношения, пък и само заради децата поне.
Виж целия пост
# 64
Да , така е .
Чрез детето наистина ми е косвен роднина . Wink
Виж целия пост
# 65
...НО ме учуди, че никой не си призна - не съм, а така съжалявам и ме боли.

Сериозно? Пропуснала съм я тази тема, затова...
Аз си признавам - не съм с най-голямата си любов!
Вече дали съжалявам и дали ме боли...  newsm78 Не съм се замисляла чак толкова задълбочено.
Но както писах и преди това, за мен по-скоро проблема е в незавършеноста на нещата, а не в Големината на любовта. Предполагам, че ако беше с логичен и трезв край, като всички останали връзки, нямаше да е чак толкова драматична и "незабравима"...
Виж целия пост
# 66
Аз също си признах,че не съм и да, боли определено.
Виж целия пост
# 67
Зависи от силата на чувствата, както и от характера. От трезвата преценка също. Зависи и от това дали човекът ти е пред очите, както и от това как е приключила връзката, има ли яснота. Ако решиш да продължиш и да оставиш всичко в миналото, няма да ти отнеме много време. Но ако изкуствено подклаждаш огъня на емоциите (търсиш го, въобразяваш си, мечтаеш си, мислиш си и т.н. все за него), може да продължи дълго, че и до лудост да докара. Взимайте пример от мъжете - изобщо не си го слагат, следващата и така.

Има такива, които си го слагат. Много си го слагат. Два конкретни примера пред очите ми в момента.

По всичко останало от поста съм напълно съгласна.


А що се о тнася до дискутирания въпрос - айде, кажете всички вие сега - че сте обичали всички до един, с които сте си лягали - и моля, не бъркайте привличане с любов обаче!

Аз съм. Но предполагам, ще бъда обвинена в сесефейство.  Mr. Green

Виж целия пост
# 68

Не е нужно да мислиш непрекъснато за него и да го търсиш за да продължаваш да го обичаш.
Не е нужно и да ти е пред очите за да го обичаш.
Peace
Виж целия пост
# 69
Звучите като в сърцераздирателна поп-фолк балада. Wink

Скрит текст:
Ако ще обичаш някой, нека да съм аз!
Ако ще раняваш някой, нека да съм аз!
Знам добре с кого се хващам, знам, че полудях,
но по-малко да обичам аз не зная как..

Защо да ми е лесно,
щом може да е трудно?
Така било е цял живот,
така ще е и с теб, любов.
Защо да ми е лесно?
Боли ме, но добре съм!
Не ме е страх от болката,
обичам те, и толкова!

Сърцето ми на части е,
отказва се от щастие!
Отказва се от мен дори,
но не от тебе, разбери!

Знам какво ще стане с мене,
ако ни разделят..
Вместо кръв в моите вени,
сълзи ще потекат..
Всеки удар на сърцето
ще крещи без звук..
По-добре с тебе в ада,
вместо в рая с друг!


Защо да ми е лесно,
щом може да е трудно?
Така било е цял живот,
така ще е и с теб, любов.
Защо да ми е лесно?
Боли ме, но добре съм!
Не ме е страх от болката,
обичам те, и толкова!

Сърцето ми на части е,
отказва се от щастие!
Отказва се от мен дори,
но не от тебе, разбери!

Защо да ми е лесно..
Боли ме, но добре съм..
Обичам те, и толкова!
Виж целия пост
# 70
Вилико, всички съм обичала аз, аз съм много обичлива.  Laughing
Виж целия пост
# 71
 Joy Ужас...след кат осте толкоз обичливи и обичате всеки - как се решихте на семейство? Аз се реших точно, когато разбрах, че обичам и прецених. Имала съм доста гаджета, но въобще не ми е идвало на идея да се женя за тях, защото съмбила наясно, че нито чувствата са достатъчни, нито подходящи. Както и да е.
Виж целия пост
# 72
Joy Ужас...след кат осте толкоз обичливи и обичате всеки - как се решихте на семейство?
Аз се реших, когато усетих че искам дете. А тя иначе обичта е различни типове.
Виж целия пост
# 73
Различни са и чувствата и усещанията. Затова казвам, че аз не съм обичала всичките си гаджета, имало е влюбване, имало е понякога повече тръпка и привличане, но пък да кажа, че първо заобичвам и после си лягаме - не. Баба ми така се е омъжила. За първия си мъж.И си легнали след сватбата, разбира се.
Виж целия пост
# 74
То си зависи кой на какво вика обич.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия