"Някаква обич" като словосъчетание ми звучи зле. Обичта е нещо специално, горещо, тя не може да е някаква си там - може и да е, може и да не, абе да има нещо си...
Виж целия пост
Колко време трябва ..., за да забравиш ...
- Публикувана: 2 авг. 2013, 22:02 ч.
- Последно мнение: 30 септ. 2013, 09:20 ч.
# 92
13 авг. 2013, 11:33 ч.
Не знаех, че спорим. Мислех, че коментираме темата и всеки изказва мнеието си, пък макар в противовес на останалите...
Виж целия пост
# 93
13 авг. 2013, 11:42 ч.
Аз използвах "някаква", защото не мога да опиша точно каква.
Виж целия пост
# 94
17 авг. 2013, 17:17 ч.
Аз също съм много обичлива...
И отношението ми към мъжете съвпада с това на Real Woman донякъде, както и невъзможността ми да описвам емоциите си спрямо тях....Животът ми е дал възможност да позная любовта в голяма част от лицата й-от внезапно хлътване по някого и събуждане и лягане с мисълта за него до трайна, многогодишна по-скоро платоническа любов...
Та, по повод самата тема, има любов, която не мога да забравя вече 20 години-при положение, че го виждам случайно веднъж на 5-6 години...Но за разлика от питащата, аз успях да "залюбя" доста други мъже след него
Виж целия пост
И отношението ми към мъжете съвпада с това на Real Woman донякъде, както и невъзможността ми да описвам емоциите си спрямо тях....Животът ми е дал възможност да позная любовта в голяма част от лицата й-от внезапно хлътване по някого и събуждане и лягане с мисълта за него до трайна, многогодишна по-скоро платоническа любов...
Та, по повод самата тема, има любов, която не мога да забравя вече 20 години-при положение, че го виждам случайно веднъж на 5-6 години...Но за разлика от питащата, аз успях да "залюбя" доста други мъже след него
# 95
10 септ. 2013, 21:38 ч.
Любовта е проекция, не фиксация. Тя е наша лична нужда, която е различна в различно време от живота ни. Любовта ми на 11 не е тази на 40 и тн. Може тоест, да се проектира не само в един човек в различно време. Ако мислиш за любовта като единствеият, истинският и тн мъж, значи е фиксация, което я прави не-любов, а твой психологически проблем. Платоновата идея за любовта като '2 половинки', които ще се срещнат в звездното небе и тн е за лексиконите и хора с по-гладък мозък, които се хранят от lady channels и романтични издания.
Смятам, че не си формулирала нуждите си , объркана си и логично се фиксираш в този човек. Ще се успокоиш с времето, давай си шансове да срещаш други мъже. Ще видиш, че 'единственият' ще се появи отново.
Виж целия пост
Интересно ми е как е при останалите . Колко време минава и минава ли изобщо ? Как беше при вас с някоя лю
бов , защото при мен минаха 4 год. , случи се какво ли не - родих, развод , други ядове с друг мъж , но този , който обичах не го забравих , нищо не мина ....
Питам се възможно ли е изобщо да се забрави и да се смени голяма любов .Как беше при вас .
Не съм харесвала дори друг , все още отварям стари снимки ....макар че живота ми се промени изцяло и имам за какво друго да мисля ...
бов , защото при мен минаха 4 год. , случи се какво ли не - родих, развод , други ядове с друг мъж , но този , който обичах не го забравих , нищо не мина ....
Питам се възможно ли е изобщо да се забрави и да се смени голяма любов .Как беше при вас .
Не съм харесвала дори друг , все още отварям стари снимки ....макар че живота ми се промени изцяло и имам за какво друго да мисля ...
Любовта е проекция, не фиксация. Тя е наша лична нужда, която е различна в различно време от живота ни. Любовта ми на 11 не е тази на 40 и тн. Може тоест, да се проектира не само в един човек в различно време. Ако мислиш за любовта като единствеият, истинският и тн мъж, значи е фиксация, което я прави не-любов, а твой психологически проблем. Платоновата идея за любовта като '2 половинки', които ще се срещнат в звездното небе и тн е за лексиконите и хора с по-гладък мозък, които се хранят от lady channels и романтични издания.
Смятам, че не си формулирала нуждите си , объркана си и логично се фиксираш в този човек. Ще се успокоиш с времето, давай си шансове да срещаш други мъже. Ще видиш, че 'единственият' ще се появи отново.
# 96
10 септ. 2013, 21:41 ч.
Лени, това твои лични разсъждения ли са или е прочетено някъде? Въпросът не е с уловка, наистина ми е интересно да знам.
Виж целия пост
Цитат
Любовта е проекция, не фиксация. Тя е наша лична нужда, която е различна в различно време от живота ни. Може тоест, да се проектира не само в един човек в различно време. Ако мислиш за любовта като единствеият, истинският и тн мъж, значи е фиксация, което я прави не-любов, а твой психологически проблем.
Лени, това твои лични разсъждения ли са или е прочетено някъде? Въпросът не е с уловка, наистина ми е интересно да знам.
# 97
10 септ. 2013, 22:46 ч.
Ами това до голяма степен НЕ са мои разсъждения,а синтез на разни разговори водени с годините. По-скоро обяснението си е мое, но не е дословно определение на нещо прочетено. Има много обяснения какво е любовта и много са си блъскали главите, на мен ми се струва това най-зряло и достоверно. Любовта е наша готовност и очаквания, проектиране по пътя към търсене на щастието, тя се мени с годините и ако на 11 си искал и могъл да дадеш х/у/з на 22 историята е съвсем друга, на 40 да не говорим. Тя е като духовен товар, който пълним, жизнен опит - и го подаваме в един момент на някого. Може толкова да ни е натежал, че да го подадем на тоя дето ни е продупчил билета в трамвая и той да стане Единствения. Всичко зависи от нас, в крайна сметка от решението ни на кого ще го предадем и кога, не от обекта на нашите чувства. Аз съм срещала единственият 2-3 пъти преди да намеря съпруга си. И всеки път интензитета е бил адски силен, смущаващо еднакъв, с един повтарящ се мотив - те, Единствените не искаха да приемат моят товар любов, това което бях приготвила за тях и това което очаквах от тях да получа го нямаше.
Истинското облекчение, щастие и единственост идва не когато решиш, че това е човека ( това е фиксация), а когато и той реши, че си неговия човек . Това е любовта, и тя е лишена от драми и съмнения. Малко напушено обяснение дадох, но дано ме разбра
Виж целия пост
Истинското облекчение, щастие и единственост идва не когато решиш, че това е човека ( това е фиксация), а когато и той реши, че си неговия човек . Това е любовта, и тя е лишена от драми и съмнения. Малко напушено обяснение дадох, но дано ме разбра
# 98
10 септ. 2013, 23:04 ч.
Разбрах те, да. Попитах, защото в частта за фиксацията и аз мисля по същия начин и ми беше интересно дали е формулирано някъде в дебели книги или просто още някой мисли като мен. 
Виж целия пост
# 99
10 септ. 2013, 23:09 ч.
А, със сигурност си имат и понятия тези разсъждения, но аз не го знам.
Истината е, че 'минава', когато се пуснеш да пробваш с друг човек/хора. Не говоря за разврат, а за лична готовност да продължиш напред и не се фиксираш в Обекта, който по дифолт е преувеличен в главата ти с качества и количества, които не притежава реално. Затова се казва "внимавай какво си пожелаваш', защото тези образи на Единственият, Истинският са всъщност нашите очаквания фиксирани в конкретен образ, което ни блокира а това не истинно, и се разминава ако изобщо се докосва, до това, което той е готов да подаде обратно ( и изобщо дали)
Не случайно несподелената любов е най-тежка, просто там има зацикляне, фиксиране, което прави нещата непоносими, мъчителни и бавни. И трябва да се работи да се преодоляват тези фиксации.
ПС: Извинявай, но едва гледам и правя някакви ужасни грешки дано ми разбираш:))
Виж целия пост
Истината е, че 'минава', когато се пуснеш да пробваш с друг човек/хора. Не говоря за разврат, а за лична готовност да продължиш напред и не се фиксираш в Обекта, който по дифолт е преувеличен в главата ти с качества и количества, които не притежава реално. Затова се казва "внимавай какво си пожелаваш', защото тези образи на Единственият, Истинският са всъщност нашите очаквания фиксирани в конкретен образ, което ни блокира а това не истинно, и се разминава ако изобщо се докосва, до това, което той е готов да подаде обратно ( и изобщо дали)
Не случайно несподелената любов е най-тежка, просто там има зацикляне, фиксиране, което прави нещата непоносими, мъчителни и бавни. И трябва да се работи да се преодоляват тези фиксации.
ПС: Извинявай, но едва гледам и правя някакви ужасни грешки дано ми разбираш:))
# 100
11 септ. 2013, 08:30 ч.
И аз мисля, че в любовта не трябва да има драми и болка. Че тя трябва да дава спокойствие и сигурност.
Виж целия пост
# 101
11 септ. 2013, 09:05 ч.
И радост !
Виж целия пост
И аз мисля, че в любовта не трябва да има драми и болка. Че тя трябва да дава спокойствие и сигурност.
И радост !
# 102
12 септ. 2013, 15:08 ч.
100% съм съгласна с това.
И когато обекта на любовта, вече не иска да е част от нея, то е редно да го "пуснем".
Чудно ми е как един човек не би допуснал, че отлетялата половинка най - вероятно е усещала любовта им по друг начин? Ако един човек си тръгне от нас, то е защото няма нужда и желание да е с нас.
Какво значи любовта не е свършила? Тръгне ли си половинката, любовта е свършила. Тя е взаимно чувство. И най - нормалното е като се наревеш, да се изправиш и да продължиш. А не да чакаш да дойде твоят ден, защото един ден ще се събудиш и ще видиш как половината ти живот е заминал.
Виж целия пост
Любовта е проекция, не фиксация. Тя е наша лична нужда, която е различна в различно време от живота ни. Любовта ми на 11 не е тази на 40 и тн. Може тоест, да се проектира не само в един човек в различно време. Ако мислиш за любовта като единствеият, истинският и тн мъж, значи е фиксация, което я прави не-любов, а твой психологически проблем.
И когато обекта на любовта, вече не иска да е част от нея, то е редно да го "пуснем".
Чудно ми е как един човек не би допуснал, че отлетялата половинка най - вероятно е усещала любовта им по друг начин? Ако един човек си тръгне от нас, то е защото няма нужда и желание да е с нас.
Какво значи любовта не е свършила? Тръгне ли си половинката, любовта е свършила. Тя е взаимно чувство. И най - нормалното е като се наревеш, да се изправиш и да продължиш. А не да чакаш да дойде твоят ден, защото един ден ще се събудиш и ще видиш как половината ти живот е заминал.
# 103
12 септ. 2013, 17:13 ч.
Според мен в любовта нещата са много прости и се свеждат наистина до взаимността.
Един човек, ако иска да бъде с теб ще е с теб. Да, трудно и мъчително е да приемем, че някой може да не иска да е с нас. Минали сто години, всеки си поел пътя, но е 'незабравен'. Не не е незабравен, просто неслучването на очакванията ни днес ни карат да се връщаме все назад и да дълбаем в някакви илюзии, вместо да гледаме напред, което е къде къде по-логично и реално. Това е страх.
Виж целия пост
Един човек, ако иска да бъде с теб ще е с теб. Да, трудно и мъчително е да приемем, че някой може да не иска да е с нас. Минали сто години, всеки си поел пътя, но е 'незабравен'. Не не е незабравен, просто неслучването на очакванията ни днес ни карат да се връщаме все назад и да дълбаем в някакви илюзии, вместо да гледаме напред, което е къде къде по-логично и реално. Това е страх.
# 104
12 септ. 2013, 19:50 ч.
Нищо не е просто в любовта защото тук няма правила. Днес може да няма взаимност, а след половин година да е луд по теб. Никой не може да каже как ще се стекат обстоятелствата и кой как ще се промени. Едно знам със сигурност- за хубавите неща в живота трябва да имаш МНОГО търпение. И да действаш така, както подсказва интуицията и сърцето.
Виж целия пост
Препоръчани теми