Частното образование - коментари, плюсове, минуси, разсъждения, гледни точки

  • 84 642
  • 1 308
# 255
Andariel, ядро винаги има. Нима след 7 клас, когато децата са по-осъзнати и изборът е повече техен, описаното от теб не е същото? Пак едни и същи имена се срещат по челните позиции в състезания, тези на състезателите. Другите деца дали се мъчат, дали се психират, дали се невротизират,  как мислиш? Състезателите не са само изявени математици, трябва им и  темперамент, и хъс, и специална нагласа... Много от другите не са въобще слаби математици, просто не са състезатели и толкова. Нито ги блазни да участват, нито ги дразнят успехите на съучениците им. Защо да не приемем, че има деца, на които математиката им харесва, учат я с кеф, разбират я, но не са настроени позитивно към състезателното? Такива има и сред малките, и сред големите.

Нима ядро няма и по езиковите? Нали и там са влезли след сериозен подбор? Много скоро след 8 клас се получават обаче сериозни разслоявания въпреки факта, че всички са влезли с максимално близки балове. Дай сега да кажем, че по-слабите и трудно справящите се с езика се травмират от това, че едно повтарящо се ядро от деца стига все до 3 кръг  през годините.. Или да кажем, че няма деца, за които олимпиадите не представляват  никакъв интерес и не се явяват, но въпреки това са сред тези, които си се справят отлично. Точно такива деца има и сред  малките в СМГ. Не е идея фикс състезателният елемент. И не следва да се визраме само в описаното от теб ядро. То не е представителната  извадка на което и да е училище.
Виж целия пост
# 256
Колко родители могат с ръка на сърцето да кажат, че децата им по природа са състезатели, че искат ии горят в състезанието? Децата, оставени сами на себе си, ще тръгнат ли да се състезават и в какво? Колко деца, които са в СМГ, оставани в свободно състояние, ще залягат самостоятелно над сборниците и сън няма да спят, за да се запишат на математическо състезание? Помисли, ама честно! Ето, за това говоря аз като имам предвид състезателни коне. Много родители правят от децата си състезателни коне. Вече сто пъти уточних, че кандидатстването след седми клас е за всички деца, така че се налага да се мине през него, ако детето иска да отиде в по-добра гимназия. Ако не беше това кандидатстване и един час нямаше да ги пратя на уроци, а щях да ги оставя да си живеят така, както преди кандидатстването - да си учат спокойно уроците за училище, да си ходят на извънкласните занимания, да играят, да клюкарстват с приятели и дори да мързелуват. Който от тях иска да се доказва и състезава - има го, и то извън кандидатската кампания. Ако не живеехме в София, всичко щеше да стане още по-лесно, защото конкуренцията щеше да е слаба. На всичко отгоре не съм ги "подложила" на уроци и пробни изпити, а съвсем частно и рационално им разказах що е то кандидатстване, какви са правилата на играта и какво се прави, за да се стигне до най-желаните гимназии. Все пак, става въпрос за 13-годишни деца, които вече включват логиката и могат да си поставят цел и да се стремят към нея, а не за 9-годишни, на които основната мисъл е топката на двора или новото колело, или новите карти на Наруто.

Русалке, в гимназиите вече са големи деца, които могат да преценят, да планират и да постигат свои цели, включително това, че няма да са първенци. Но малките деца много искат да бъдат от най-добрите, ако мама и тати държат на това. Ако на детето място 20 нищо не му говори в общото класиране, обаче види по физиономията на майка си, че това не е добре, то вече не му става кеф. Децата правят това, което искат и очакват от тях родителите, защото искат да им се харесат. Това са три години между пети и седми клас, и още поне година-две подготовка още от трети клас. Детето просто няма време да разбере дали му харесва или не, защото го емват.
Виж целия пост
# 257
Без да го "емнат", понякога няма как да разберат става ли или не..

Искаш честно ли? Детето ми безумно харесва математиката, не го бутам и никога не съм го бутала да се състезава, само се занимава допълнително със задачи извън училищния минимум (дори и през лятото Mr. Green), но никога не е било и няма да бъде  състезателен тип. Просто характер.. И точно такива деца има много. Само с разликата, че едни учат в МГ, а други другаде. Тези състезатели, които толкова бистрим,  са единици на фона на цялото. Това е истината.  И наистина вярвам, че рядко човек тях ги бута.. Иначе как ще си обясниш писането през лятото в математически форуми на деца  5-6-7 клас?  И обсъждането на задачи? Просто има такива деца. Малко са, но то и ядрото , описано от теб , включва малко деца.. Другите са обикновени, определено не психирани и травмирани според мен деца, само защото учат в МГ. Изкарахте го все едно учат там кой знае колко страшна, непосилна  математика. По-специфичното, по-трудното се учи на школите.

Спирам с  темата МГ, че ще стане пак в даден момент разпра. Още повече, че аз нямам причина да защитавам СМГ. Нямам дете там, нямам и дете, ходило  на който и да е етап на курсове там. Peace
Виж целия пост
# 258
Стига с това музикално, бе Андариел, че било престижно. Бил съм в музикално училище в 5 и 6 клас, изобщо не е както казваш. Пък след 8 изобщо даже не беше престижно, аз се махнах от музикалното, за да отида в математическа гимназия. В музикалното бяхме все деца, които обичаха да свирят, никой не е тикан насила заради родителски амбиции. При мен дори напротив, родителите искаха да ме откажат, защото не искаха да ми купуват пиано, което струваше космическите за тогавашното време 1200лв и те ги нямаха, да не говорим школите колко струваха, че ги и нямаше и трябваше да се търсят от чужбина или по втория начин.
Виж целия пост
# 259
тъй де, в математическите форуми лятно и нелятно време пишат децата, които се интересуват, а не бутаните!
Виж целия пост
# 260
Русалке, в гимназиите вече са големи деца, които могат да преценят, да планират и да постигат свои цели, включително това, че няма да са първенци. Но малките деца много искат да бъдат от най-добрите, ако мама и тати държат на това. Ако на детето място 20 нищо не му говори в общото класиране, обаче види по физиономията на майка си, че това не е добре, то вече не му става кеф. Децата правят това, което искат и очакват от тях родителите, защото искат да им се харесат. Това са три години между пети и седми клас, и още поне година-две подготовка още от трети клас. Детето просто няма време да разбере дали му харесва или не, защото го емват.
Синът ми беше изумен, че него ученик се разплакал, защото имал 5 (не знам по какво) и баща му щял да е недоволен (трети клас). Моя пък му е кофти (реве, беснее) като вижда, че не се справя, но това по никакъв начин не го стимулира да положи усилия....та моето нервно, като го напъна, другото нервно, пак заради родителите  Mr. Green
Виж целия пост
# 261
Подкрепям Мецан. Не знам колко модерно и атрактивно е било музикалното.. Thinking
Майка ми е музикант, баба ми беше също, чичо ми също. Баба ми готвеше редовно деца за музикалното и за прием в радиохора. Чисто по детски  изявих желание  и аз да се пробвам, свирех на пиано за обща култура. Определено ме спряха с довода, че е в пъти по-добре да си остана в обикновеното квартално училище и след 7 клас да се пробвам в езикова или МГ. Peace
Виж целия пост
# 262
Има ли състезателно начало в частните училища и ако има, как се изразява? Ако няма, това добре или зле е?

Вероятно пак ще ме обвинят, че АК не е редно да се дискутира, но отношенията там са били едно от нещата, които силно са ме впечатлявали. Високо поставената летва обединяваше децата да си помагат и никой не се е скатавал да помогне на другия. Едни са добри по математика и ще помогнат на тези, които имат нужда. Друг е добър по история и ще направи Сбито ръководство за учене на определен материал и ще го постне до всички. Трети по друг предмет. Имат общ чат на класа или по-голяма група от хора, който е предназначен предимно за взаимопомощ, питаници по всякакви въпроси и отговор винаги има.Ако има пропуски, се наваксват. Някой може да каже „Пропуснах на консултацията или в час да питам едикво си” – до секунди отговор ще има.

Била съм свидетел и на състезателна система в ЧУ, която не мисля, че се отразяваше благоприятно на всички деца. Децата се преразпределяха всяка седмица в групи в зависимост от нивото на показани знания. Говоря за училище, в което например се процедираше по м-ка така: единия час се предава материала, втория час се прави контролно на новопредаден материал. На следващия ден /може и да е в същия, но следобяд/ учителят е проверил работите от контролното и се обсъждат допуснатите грешки и слабости, в следващия час се прави контролно върху задачи тип Б на първото контролно. Не остава неразяснен материал нито на първите, нито на последните групи, но естествено, че този метод не може да се отрази благоприятно на всички деца. И пак стигаме до извода , направен от много родители, че универсално училище няма. Но в ЧУ ще ти разяснят и ще си наясно с точните изисквания по всички предмети и системата и съответно детето /родител ще прецени подходящо или не е това за детето.

И във всяко ЧУ си имат тяхна система и подход, който може да е съвсем различен!

Пиша за тези, които познавам от вътре, а за другите, за които имам сведения от близки и приятели, не си позволявам да пиша, а само казвам, че навсякъде подходът е различен и ми харесват ЧУ /няма да ги цитирам/, които насърчават деца с проявени заложби в дадена област, а не създават състезатела среда между самите деца! Има и начални училища, в които когато има деца със заложби, умения или просто по-добре се развиват в дадена област , у-щето прави клуб /или подобно/, в който се занимават допълнително с тези деца
Виж целия пост
# 263
Има ли състезателно начало в частните училища и ако има, как се изразява? Ако няма, това добре или зле е?

Вероятно пак ще ме обвинят, че АК не е редно да се дискутира, но отношенията там са били едно от нещата, които силно са ме впечатлявали. Високо поставената летва обединяваше децата да си помагат и никой не се е скатавал да помогне на другия. Едни са добри по математика и ще помогнат на тези, които имат нужда. Друг е добър по история и ще направи Сбито ръководство за учене на определен материал и ще го постне до всички. Трети по друг предмет. Имат общ чат на класа или по-голяма група от хора, който е предназначен предимно за взаимопомощ, питаници по всякакви въпроси и отговор винаги има.Ако има пропуски, се наваксват. Някой може да каже „Пропуснах на консултацията или в час да питам едикво си” – до секунди отговор ще има.




Отношенията не ги формира училището, самите деца си ги  правят. Описаното от теб е факт и в много ДУ, включая и децата от класа на дъщеря ми си имат чат  и поща.  Преди време се развиках посред нощ, че е отдавна време за лягане.  Беше ми обяснено, че решават дружно задачи за  класното по математика и че исканото от мен  ще стане, когато приключат. И не беше лъжа, минути след това девойката снима с телефона си направен на хвърчащ лист чертеж, обяснението по който явно описа в чата. При team работи си разпределят задачите. Но попадне ли някой на добър материал, който е от полза  за друг, споделят си го, не го крият. Физиката на моята гимназистка не й е стихия. Учи старателно и се справя благодарение на положения труд, а не на някакви заложби. Дойде в края на  тази учебна година да ме пита за някаква задача. Отпратих я  с опасението, че мога да я подведа. Само след броени минути задачата беше решена и обяснена от момче, което е на ТИ с физиката.  В 8 клас, когато годината е много интензивна откъм език, на дъщеря ми й се наложи да отсъства заради участието в един фестивал в чужбина. Познай при идването какво я чакаше - грижливо направен списък на минатите в учебника и учебната терадка страници, както и сканирани листове с писаното в клас като думи и граматика. Та приносът  за подобни отношения не е  на училището. На именно коментираната по-горе среда от що годе еднакви като амбиции и потенциал  деца е.
Виж целия пост
# 264
Описах го, защото ми е изгелждал уникален с това, че е бил ежедневен /без час или ден да е изключен този чат и касае подготовката за всеки ден/, как се е правел при всички класове и випуски и как винаги всички са били активни, без спотайващи се, което рядко се вижда дори в нормалното ни ежедневие
И, Да, естествено, че не го е създало училището, а изискванията му и средата там. Някой някога го е въвел като практика и идеята е приветствана от всичките 600 ученици

Много хубаво , че се проявява такава практика и в другите училища.
Виж целия пост
# 265
В 8 клас, когато годината е много интензивна откъм език, на дъщеря ми й се наложи да отсъства заради участието в един фестивал в чужбина. Познай при идването какво я чакаше - грижливо направен списък на минатите в учебника и учебната терадка страници, както и сканирани листове с писаното в клас като думи и граматика.

Това се прави за всяко дете, независимо дали е отсъствало час или ден, или повече. Защото то трябва на следващия час да се яви подготвено и на пропуснатия материал /за всеки предмет без изключение/, както и да направи пропуснатиите контролни. Което без помощта на другите няма как да стане, а няма дете, на което да не се е налагало да отсъства.

Колкото до задачите /и като каза физика ме подсети/, една нощ по семейни причини й се наложи да се подготвя доста късно през нощта. Нещо запъна на някаква задача, но ми каза "Спокойно на сутринта ще ми я обяснят". Не се наложи, видя, че е на линия дете от АК от преден випуск /вече студент/, който й обясни задачата
Виж целия пост
# 266
...досега никога не съм чела пост, в който Andariel да признае, че е възможно нечии други деца също да са конкурентноспособни, без значение дали са или не са математици!

Аз съм чела Grinning

СМГ 5-7-ми клас наистина е най-доброто място за отличнци. Само малко заблуждава като реклама, при която човек остава с впечатлението, че е място само за надарени математици и поради тази причина ощетяващо децата откъм други предмети. Един вид, децата са обречени вече на математиката и перспективата след седми клас е единствено СМГ. Ако знаех, че това не е така, щях да насоча детето натам и така да си спестя собствените усилия като помощник по математика Simple Smile Но, минало-заминало - целта е постигната и без СМГ. Така че съм съгласна с Кодбг - там е най-добрата среда в периода 5-7-ми клас и това няма връзка с математиката, а с факта, че са събрани деца, склонни да се товарят с учене  Sunglasses  

Иначе за състезанията - всеки родител си е маниак на дадена тема и "тормози" детето още преди то да е осъзнало влеченията си. Нормално е. Аз например гледам под лупа материала по език, литература и история и държа да се усвоява в дълбочина. Други са пристрастени към математиката и гледат да дадат на детето си максималното от тази наука. Родителството е една голяма игра - образоването на детето е част от тази игра, при това - една от най-приятните Simple Smile
Виж целия пост
# 267

СМГ 5-7-ми клас наистина е най-доброто място за отличнци. Само малко заблуждава като реклама, при която човек остава с впечатлението, че е място само за надарени математици и поради тази причина ощетяващо децата откъм други предмети. Един вид, децата са обречени вече на математиката и перспективата след седми клас е единствено СМГ. Ако знаех, че това не е така, щях да насоча детето натам и така да си спестя собствените усилия като помощник по математика Simple Smile Но, минало-заминало - целта е постигната и без СМГ. Така че съм съгласна с Кодбг - там е най-добрата среда в периода 5-7-ми клас и това няма връзка с математиката, а с факта, че са събрани деца, склонни да се товарят с учене  Sunglasses 



+1 Peace

Рос, нещата я чакаха готови,  не тепърва тя да ги иска. Момиче от класа й , живеещо близо до нас ги донесе в папка  още преди моята осмокласничка да се е прибрала. И не, не се прави за всяко дете и навсякъде, за жалост. Когато децата отсъстват, често  научават за пропуснатото САМО ако  се обадят самите те да питат. Чакат ли или разчитат ли на друго , може и да не дочакат. Peace Тоест при единия случай информирането е по неволя, звънват да те питат и ти искаш, не искаш казваш какво е правено в час и какви са домашните. При другия съвсем целенасочено помагаш, тогава говорим за отношение.. И то не се формира от училището, това имам предвид, зависи си от децата.
Виж целия пост
# 268

 Чакат ли или разчитат ли на друго , може и да не дочакат. Peace Тоест при единия случай информирането е по неволя, звънват да те питат и ти искаш, не искаш казваш какво е правено в час и какви са домашните. При другия съвсем целенасочено помагаш, тогава говорим за отношение.. И то не се формира от училището, това има предвид, зависи си от децата.

Русалке, аз продължавам да мисля, че не е само до детето. В АК по една или друга причина се научават, че всички трябва да помагат, когато могат. Не се молят на някого "Направи ти Study guide, защото си добър", а детето само си знае, че е добро в тази област и го прави по собствена инициатива. Понякога се постват по няколко Study guide, ако не са се уговорили предварително кой ще го прави. Говоря за масово явление, което едва ли е било в характера на всички деца и затова ми е направило впечатление. Не, че преди това не е помагала или не са й помагали.
Виж целия пост
# 269
С въпроса си за наличието на състезателно начало в ЧО имах предвид не толкова наличието или не на взаимопомощ между учениците, а това дали има някакъв стремеж да бъдеш най-добрия в училището в дадена област. Това стимулира ли се от самото училище, как става изборът на отбор/състав/група и как процесът се възприема от учениците и от техните родители?

Например АК - известни са с ученическите си мюзикъли. Знам, че имат няколко състава, миналата година май са спечелили награда и ще представят мюзикъла си в Единбург. Кой и как определя A, B, C, D, .. съставите там? Има ли вътрешна конкуренция? Същите въпроси могат да се зададат и за ПЧМГ - какъв е процесът по определяне на отборите за участие в различните математически (аман  Mr. Green) състезания и как родителите приемат евентуалното невключване на детето им в отбора? 

(Горните въпроси ги задавам от любопитство, за да мога да сравня нещата с познатите ми практики от ДУ и с цел дискусията да се върне малко към темата)
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия