Справедливи ли сте?

 Всеки случай липсата на справедливост води до крайно неположително усещане, независимо дали си я проявил ти или си я почувствал към себе си.

 Така че я смятам за ценност, да.

Интересна тема. Поздрав вместо запис   

Мисля че съм справедлива,но най-вероятно не по логиката на другите!

И аз я смятам за ценност. Почти винаги към другите съм справедлива, но не се бях замисляла към себе си дали съм

Не мога да бъда мерило за справедливост. Да бъдеш справедлив понякога означава да бъдеш жесток, по - скоро се опитвам да не оствям гадости след себе си, или поне се оптитвам да ги поправям, колкото мога.

Да, справедлива съм, поне се опитвам

И при мен е така, но понякога отнасям упреци, че съм жестока. Не мога да преценя дали е строго положително качество, предполагам за близките не е много комфортно.

Рядко хората като цяло обичаме справедливостта, освен ако не е в наша полза и галеща самолюбието си. Далеч по-безопасно е да чуваме това, което искаме, и затова в приказките лошите, завистливи герои говорят това, което иска да чуе жертвата.

Винаги има известна доза субективност, но понякога има очеизвадни случаи, където няма две мнения по въпроса кое е справедливо и кое - не. В такива случаи съм скачал и за приятели и колеги, когато са ставали жертва на несправедливост. Не винаги е ставало въпрос за собствения ми гръб. Но вече все по-често ми се въртят едни мисли, че не си струва да се прави, особено когато не касае теб лично, защото хората много бързо забравят какво си направил за тях. Нещо не съм много в ред аз откъм тази част, знам си. То бива, бива, ама само да надуша, че някой се опитва да ме работи или да работи някой друг и аз го видя това, значи всичко ми завира. Напоследък обаче гледам да се правя на ударен, т.е. старая се да си заравям главата в пясъка. Не знам кое от двете е по-лошо.

Справедлива съм , да. А дори не съм строга

Не само, че забравят, а дори по лошо - помнят, но по по негативен начин, че си се наврял в живота им. Демек, никой не те е молил да ги защитаваш, колкото и да са били жертви на несправедливост. Явно е защитна реакция за защита на самоуважението - кой иска да вижда и да се знае, че е жертва, пък дори с цената на това, че е бил защитен?

В един толкова хаотичен и объркан свят като нашия и справедливостта като понятие е хаотична и сбъркана. Справедлив означава да се придържаш към установеното правило на което се подчинява действието. Справедливостта  е като истината, някъде там са... Медала винаги има две страни....Справедливостта във всичките и форми, означава ли, че ако някой не е получил справедливост, но след време възмездието свърши своята част от работата, значи все пак има справедливост на този свят, макар да не зависи от човешките закони. Да си справедлив означава да си обективен, да си обективен означава да си безпристрастен, да си безпристрастен означава да си лишен от емоции(т.е. да ги задгърбиш). Да си справедлив означава и да имаш нужните знания и умения, за да бъдеш такъв. Да си справедлив означава да си универсално такъв, не според своите виждания и разбирания за справедливост, нито според своите виждания за добро и зло, а според общоприетия критерий за справедливост. Т.е. въпреки, че в себе си усещаш, че нещо не е според твоя критерий има закони(писани/установени/, неписани, морални, етични), които повеляват, че справедливост не винаги е равно на познаване на кое е добро и кое лошо. Да си справедлив не винаги е лек товар, даже напротив...справедлив не е равно на добър...равно е на безпристрастен и водещ се от норми нямащи нищо общо с добрината... Доколко обаче справедливостта е справедлива...Вероятно няма как да узнаем, ако не надникнем в бъдещето...още повече, че и критерия за справедливост се мени ... с оглед развитието на цивилизацията ни...
В този ред на мисли изобщо не претендирам да съм справедлива..Опитвам се, доколкото ми е възможно...според критериите за добро и лошо и според критериите за справедливост, но доколко успявам...не знам....

 старая се ,но често излизам неразбрана

По-често съм справедлива от колкото обратното.

Приемам справедливостта за положителна, без съмнение, доколкото може да се изгради самото понятие и да се разграничат ясни критерии, както казва Тумбето.
Намирам я за отрицателна, когато ме обземе натрапчивото чувство, понякога и в не пряко засягащо мен положение. Може би е субективна и не толкова справедлива за другите, може и да не я търсят, както споменахте.