Родителите, купоните, алкохолът и свободата на 14-15+ годишните

  • 115 298
  • 1 172
# 495
И да е запознат с вредите върху органите и системите, какво от това? И родителите му да са против - също.
На тийн, когото не си ошлайфайл до 10-ата му година, по цял ден да говориш за вредата върху органите и системите, все тая. През едното влязло, през другото - излязло.
Тези от вас, които имат малки деца - опичайте си акъла и дръжте изкъсо, защото на 14 плюс вече е късно. Колкото са поели, толкова. И байте да не ви стигне мечка, защото и по най-добрия начин да възпитаваш, и перфектният родител да си, пак не се знае какво ще се случи.

По темата: Дъщеря на 16. Преспивания при приятелки позволявам от преди 1 година без присъствие на родител. Не е често и нищо смущаващо досега не се е случвало. Пиене и пушене не поощрявам, но това не значи, че тя не пуши. Пуши. А вкъщи никой не пуши. Пиене - не пие, поне досега не съм я усетила да е била пияна. Вкъщи понякога пие половин чаша вино с нас по празници.

Купони - не пускам и не одобрявам. Скитане навън след 21 часа - по изключение и с разрешение. Бунтува се, но засега удържам фронта. По заведения не иска да ходи, бунтът е най-вече за по-дълги гостувания при приятели, или седнали на някое кафе и не им се става.

Секс прави и знам за това. Има постоянен партньор (доколкото постоянен може да бъде на тези възраст). Говорила съм много, обявих, че не поощрявам и не одобрявам секса в тази ранна възраст, но дано да знае какво прави, защото на себе си го прави.

Като връщам годините назад, нищо не се е променило. Бях същата на нейната възраст (че и по-зле, много повече се бунтувах).
И не си правете илюзии, че децата ви са ангели небесни, правилно ви го е казал 16-годишният. Всичко, от което се боите, може да се случи и през деня, и дори докато сте си вкъщи.
Виж целия пост
# 496
И да е запознат с вредите върху органите и системите, какво от това? И родителите му да са против - също.
На тийн, когото не си ошлайфайл до 10-ата му година, по цял ден да говориш за вредата върху органите и системите, все тая. През едното влязло, през другото - излязло.
...
Така е, но един тийн тук в темата имаше претенции да е разумен и интелигентен, а се оказа най-обикновен тийн, който пиел от любов към виното, моля ти се. Та, аз на него исках да му кажа, че няма смисъл да ми обяснява как знае какво прави, защото знам, че нищо не знае. Затова родители, които позволяват това за мен са прости и не вършат никаква услуга на децата си. Напротив, те са възрастните и те са тези, които отговарят за децата си и те са тези, които им вредят. Децата са деца.
Виж целия пост
# 497
В тази възраст дори и да не позволяваш, той пак ще го направи, ако реши. И аз не позволявам да пуши, хиляди разговори съм водила, снимки на карциноми показвах, от джобни лишавах и пак пуши. Ти как би постъпила, ако разбереш, че детето ти пие въпреки твоята забрана?
Виж целия пост
# 498
Аз смятам, че домашното ограничение и категоричната позиция на родителите е важна за възпитанието и показването на детето как трябва да е.
И аз съм била на тази възраст, и аз съм си позволявала някои неща, но благодарение на ясната и категорична забрана на родителите ми и това, че не са изтървали края, не съм си позволила да се отпусна. Опитала съм няколко пъти и до там. Докато онези с безотговорните и простите родители рискуват да се отпуснат по инерция и да се стигне до много нежелани и вредни последствия.
Затова, ако разбера, че детето ми е престъпило забраната ми, той знае моята позиция и знае, че от мен няма да получи подкрепа и съответно има шанс да спре.
Виж целия пост
# 499
Разбирам я Лиляна какво иска да каже, и аз съм на тоя принцип.
 Дъщеря ми знае, че е забранено и вредно, знае, че съм против. Но въпреки това пробва. Пробвала е и да пие, и да пуши. И аз знам кога.
А какво ще стане ако аз съм толерантна? Ще затвърди навика с моето мълчаливо съгласие просто. Имам такива примери с родители. Излизат с довода - по-добре вкъщи да пуши, отколкото да се завира по кьошетата и по- добре аз да му купя пиене, че да не пие ментета.... Простотия до шия. Именно така поощряват децата си., мислейки си, че добро им правят.
Виж целия пост
# 500
..... Простотия до шия. Именно така поощряват децата си., мислейки си, че добро им правят.
Наистина си ме разбрала съвсем точно.
Това са хора, които се умиляват от възрастта на младите, спомнят си за тях колко е било велико и страхотно преживяването, може и да са били ограничавани, та съвсем без да мислят дават зелено на децата си, като им правят мечешка услуга.
Виж целия пост
# 501
Така е - куул родителите, които обичат да се хвалят колко близки приятели са с децата си.
Да си близък с пубера си е супер, да си говорите и да си споделяте, но приятел е нещо съвсеем друго.
Все още има респект моя син от мен и забраните ми, да видим колко още ще е така.
Виж целия пост
# 502
....
Моля ви не прибързвайте със заключенията си - това, че си позволявам от време на време да пия вино е от любов към виното, не от алкохолизъм. Аз не се "наливам" - напивам се лесно, съответно не пия много.
Знаеш ли до какво може да доведе любовта ти? Запознат ли си с вредата на алкохола върху деца, чиито органи и системи се развиват? А родителите ти знаят ли това?
Кое за теб е по-важно - да уважиш любовта си към алкохола или да оставиш тялото си да се развие нормално, без да му пречиш и да го рушиш приемайки алкохол?
За пушенето сигурно няма смисъл да те питам.
Секс разбрах, че не обичаш да правиш, а само да си говорите по приятелски.

Да, запознат съм, както и родителите ми, консумирам, колкото смятам, че е редно. Продължавате да си съчинявате, никъде не съм казал, че не обичам да правя секс. Ако пак решите да ми сложите думи в устата смятам да започна да ви игнорирам :/
Виж целия пост
# 503
Няма толеранс на твоята възраст. И родител, който си мисли, че може да се консумира по малко е прост.
Виж целия пост
# 504
Няма толеранс на твоята възраст. И родител, който си мисли, че може да се консумира по малко е прост.

Смея да споря - ако няма толеранс ограничавате детето си до вашите виждания, което е перверзия. Хората са различни, научете се да го уважавате.
Виж целия пост
# 505
Колко е толерансът за пушенето? 10 цигари? 15? Колко?
А тревичка няма ли да отпуснеш? малко само, за настроение?
Виж целия пост
# 506
Колко е толерансът за пушенето? 10 цигари? 15? Колко?
А тревичка няма ли да отпуснеш? малко само, за настроение?


Консумацията на тютюн от какъвто и да е характер не се толерира. Има ли смисъл да ви обяснявам защо никой не ми прави проблеми за трева?
Виж целия пост
# 507
Питам ви съвсем сериозно, тъй като хората с най-строги родители като чали най-много си патят (за пръв път се напиват навън и става мазало).

И ? Да се напием с мама и тати,че да не се излагаме навън ?  newsm78
Пила съм на твоите години, но не и с поощрението на родителите си и повече от любов към бунта, отколкото от любов към алкохола.

На мен ми е интересно къде отива красотата на тийн бунта, ако всичко е позволено ? Не води ли именно това до апатия, презадоволяване и залитане към "екзистенциални" кризи ?  Peace
Виж целия пост
# 508
Като родител, толерансът ми към алкохола на 16г е нула. Нула.
Ясно ми е, че това не значи, че синът ми няма да пие тайно на 16, но означава, че е наясно, че аз това не го толерирам и няма да се случва с мое знание и благословия.
Виж целия пост
# 509
Като стана въпрос за забрани, не знам сега как е, но много добре си спомням от моите тийнейджърски години, че точно тези, на които най-много им се забраняваше каквото и да било и които бяха следени най-строго от родителите си, първи пропушиха и пропиха - ей-така, напук. Да нарушат забраната, да се опълчат срещу ограниченията, да покажат колко са големи.
И това в онези диви соцвремена, когато можеха да те изключат от училище, ако учител те види с цигара. И може би точно затова в голямото междучасие почти цялото училище се изнасяше да пуши по мазетата и таваните на околните сгради. Точно напук на забраните.
Аз пък не пушех като ученичка, даже не бях опитвала. Родителите ми никога не са изказвали забрана, нито са ме следили. По джобове и чанти не са ми ровили. Достатъчно ми беше, че баща ми беше страстен пушач, за да се отвратя от миризмата и да знам, че пушенето е гадно.
За мой срам пропуших през последната година на гимназията. Вече пълнолетна и уж зряла, когато някои от пушещите ми съученици вече оставяха цигарите. И пропуших точно напук - на баба ми. Нещо беше превъртяла и си беше навила на пръста, че пуша, но се крия. (Предполагам, че така са се забавлявали с нейните приятелки - да клюкарят коя как си хваща внуците, че пушат. Друго обяснение за внезапното ѝ изтрещяване не можах да намеря.) Започна да ме следи, да ми рови в нещата, да души около мен (яла съм таратор, долавя миризма на чесън - веднага навързва две и две и обявява тържествено, че съм пушила и нарочно съм яла чесън след това, за да не ме хванат  Laughing).
Е, как при това положение да не пропуши човек? Не само започнах да пуша ежедневно, ами го и правех явно - да ѝ докажа, че няма нужда да се крия, ако искам да пуша. Да, натрих ѝ носа, но пък от цигара-две на ден постепенно, с годините, количеството се увеличи, докато накрая сама се ужасих от себе си - по 2 кутии на ден!  Crazy (Няма нужда да споменавам как се отразява финансово на семейния бюджет и на вида на жената - парфюми, дезодоранти и пак си миришеш като некъпана циганка.) И ги отказах. Това беше най-хубавият подарък, който си направих за един рожден ден. Жалко, че ми трябваха 20 години активно пушене, за да събера куража да го направя.
А някои изобщо не успяват.
Същото е и с алкохола, и с другите пороци. Всеки в началото вярва, че е временно, че всичко е под контрол, че само да рече, веднага оставя това, с което злоупотребява. Докато не пробва. И разбира, че не е толкова лесно. Но пък си намира удобни оправдания за пред хората и собствената си съвест.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия