ЯНУАРСКАТА дружина в 5-ти месец вече влиза :-) Тема 8

Абе, как не ги е срам да слагат бебешкия отдел толкова далеч от входа на магазина?! Така де, какъв смисъл има от всичките тези етажи с дрехи, гримове и чанти, от които никой не се интересува?! След спринтиране нагоре-надолу по около шест ескалатора най-сетне откривам бебешкия отдел и се заковавам за секунда, неспособна да си поема дъх.
   Озъртаам се наоколо, омаяна от всичките тези имена на неща, за които никога не съм и чувала.
   Одеялца за изписването?
   Капки против колики?
   Мътните го взели! Просто ще взема да купя всичко. Запътвам се бързо към най-близките рафтове и започвам да грабя безразборно каквото ми попадне: тениски с вързанки, чорапчета, шапчица… плюшено мече, одеялце за люлката… какво още? Ах, да, Мойсеева кошничка… гащички… малки куклички във вид на ръкавички, в случай че на бебето му доскучае… едно много сладуранчесто сакенце на „Кристиан Диор“ (питам се дали изработват тези чудесии и в нормални размери?)…
   Струпвам всичко това на касата и вадя със замах кредитната си карта „Виза“.
   — Това е за приятелката ми — изричам задъхано. — Раждането започна. Смятате ли, че това ще стигне или има нужда от още нещо?
   — Не бих могла да зная такива неща, скъпа — отвръща касиерката, като сканира баркода на един термометър за ванички.
   — Аз имам един списък — обажда се жена с облекло за бременни и подобаващ корем. — Ето какво искат по болниците.
   — Много ви благодаря!
   Тя ми подава списъка и когато зървам безкрайната поредица от разни неща, ужасът ми нараства, Мислех, че съм се справила успешно със задачата, обаче се оказва, че не съм взела и половината неща, които се изискват! А ако пропусна каквото и да било и точно то се окаже от жизненоважно значение, цялото раждане на Сузи ще се провали и аз никога няма да мога да си простя!
   Широка тениска… Ароматизирани свещи… Спрей за стайни цветя!
   Ама какъв е този списък, за Бога?!
   — Спрей за стайни цветя ли?! — обръщам се объркано към жената с корема.
   — За напръскване лицето на родилката — обяснява тя. — В болничните стаи става много топло.
   — За тази цел ще ви трябва отделът за домашни потреби — вметва касиерката.
   — Ясно. Благодаря.
   Касетофон… успокояващи касети… надуваема топка…
   — Надуваема топка ли? Не мислите ли, че бебето ще е прекалено младо, за да реши веднага да си играе с топка?!
   — Това е за майката — за да се подпира на нея — обяснява мило жената. — За облекчаване на родилните болки. Ако иска, може да да ползва и торбичка с боб.
   Родилни болки ли?! Божичко! Мисълта за страдащата ми приятелка окончателно ме разбива.
   — Ще взема и топка, и торбичка с боб! — отсичам категорично. — И може би малко аспирин. От най-силния!

   * * *
   Накрая успявам да се завлека обратно на партера — със зачервено като домат лице, едва поемаща си дъх. Надявам се, че съм взела всичко необходимо. В целия тъп магазин не се откри нито една надуваема топка, така че вместо нея взех едно надуваемо кану и накарах човека да ми го надуе, за да бъде в готовност. И сега го нося под мишница заедно с торбичка боб тип „Телетъбис“ и Мойсеевата кошничка, която виси от другата ми ръка. Междувременно от пръстите ми висят около шест торбички, пълни догоре с разни неща.
   Поглеждам часовника си и за мой невъобразим ужас установявам, че са изминали цели двадесет и пет минути! И се подготвям да зърна Сузи, седнала на стола и друсаща в скута си своето бебе.
   Обаче тя си е все още там, където я оставих, примижаваща от време на време.
   — Беки, ето те най-сетне! Мисля, че контракциите ми вече започнаха!
   — Извинявай, че се забавих толкова! — изричам, едва поемайки си дъх. — Просто исках да ти взема всичко, от което се нуждаеш. — Кутия скрабъл изпада от една от торбичките и аз се навеждам да я взема, като обяснявам: — Това е, докато ти подейства епидуралната упойка.
   — Таксито е тук — намесва се жената със златистите очила. — Имате ли нужда от помощ, за да пренесете тези неща?
   Докато се носим към чакащото отпред такси, Сузи се вторачва озадачено в ръцете ми.
   — Беки, защо си купила надуваемо кану?
   — За да лежиш върху него. Или нещо такова. Не знам.
   — Ами лейката?
   — Не можах да намеря спрей за стайни цветя — отговарям и започвам да напъхвам торбите в таксито.
   — Но защо ще ми трябва спрей за стайни цветя?
   — Виж какво, тази работа не съм я измислила аз, ясно ли е?! — изричам отбранително. — Хайде, влизай в таксито!
   Успяваме някак си да напъхаме всичко в таксито. Докато затваряме вратата, едно от греблата на кануто изпада, но не си правя труда да го взема. Така де, Сузи да не би да ражда във вода, я?!
   — Бизнес мениджърът на Тарки се опитва да се свърже с него — казва Сузи, докато се носим по Кингс Роуд. — Но дори и да успее веднага да се качи на самолета, пак ще пропусне събитието!
   — Може и да не го пропусне! — окуражавам я аз. — Човек никога не знае!
   — Напротив, ще го пропусне! — И за мой най-голям ужас установявям, че гласът й вече потреперва. — Той ще пропусне раждането на първото си дете! След всичкото това чакане и… и след като е бил на всички упражнения по безболезнено раждане… Много беше добър в дишането! Преподавателката го накара да демонстрира уменията си пред всички — толкова беше добър!
   — О, Сузи! — идва ми да се разрева. — Може пък да минат много часове, докато родиш и той да успее да дойде!
   — Нали ти ще останеш с мен? — изненадващо пита тя и се обръща към мен. — Нали няма да ме оставиш сама там?!
   — Естествено, че няма да те оставя! — изричам ужасена. — Ще остана с теб до края, Сузи! — Стискам ръцете й в своите и допълвам: — Ще го направим заедно.
   — Знаеш ли нещо за процеса на раждането?
   — Ами… много неща — лъжа, без да ми мигне окото. — Купища неща.
   — Като какво например?
   — Като например това, че… хм… имаш нужда от горещи кърпи и… — Точно в този момент зървам подавашата се от една от торбичките кутия и бързо добавям: — И че много бебета се нуждаят от инжекция с витамин К веднага след раждането!
   Сузи се ококорва срещу мен, очевидно много впечатлена.
   — Аууу! И откъде знаеш толкова неща?
   — Ами… просто си ги знам — отговарям и набутва кутията навътре в торбичката. — Виждаш ли! Не се притеснявай! Всичко ще бъде наред!