Защо хората държат толкова много на собствените си вещи?

Взаимно е, баси човек! 

По същата логика останалите 10 процента са крадци....

Интересна логика на майки с малки деца, готови сте да вземете от друго дете, защото вашето иска точно тази топка. Е ако на моето дете му вземе др дете топката ще го чуят всички. Ако не можеш да се справиш с 2 годишното си дете какво ли остава за по-нататък.

Ох, нямам думи! 

     

menyanthe, ти пък намери какво да попиташ...Що ли не се учудвам на отговорите? Някаква си мизерна топка или лопатка или каквато и да е там дребна играчка беше сравнена с телефон, пържола, не знам си още какво, че даже и с мъж! Абсолютно неуместни сравнения. Аз на това му казвам дребнавост и вещомания, но с ръка на сърцето си признавам, че и аз бих си искала точно моето си, въпреки че осъзнавам дребнавостта си. Всички сме вещомани, както стана ясно и от отговорите. Именно затова твоята широкоскроеност по отношение на вещите буди недоумение сред клика от вещомани. 

Моето поколение явно е сбъркано - колекционерството беше добре развито и редовно си разменяхме картинки от дъвки турбо, марки, салфетки, станиоли, сапуни... Егати и мешавицата е станала! Примерно с Пешо си разменяме марки и аз взимам от него такава, която ми се повтаря, за да я разменя с братовчед ми за друга, която не ми се повтаря. Била съм значи и посредник при обмяна на енергетики между Пешо и братчеда и има да си нося кармичната обремененост в следващата инкарнация... Ич не ми е идвало и на ум.

Не че нещо, ама ако човек си е такъв по душа - над нещата, нематериалистично настроен -  не би трябвало да му пука топка ли е, смартфон ли е, касетофон ли е.

За себе си осъзнавам, че привързаността към моите вещи ме ограничава... не знам наистина на какво се дължи, не е на дребнавост точно. Защото например, ако виждам, че някой иска страшно много нещо мое, съм способна (ако имам възможност) да му купя същото, по-приятно ще ми е, отколкото да се разделя с моето. Придавам им някаква сантиментална стойност на нещата явно... свързвам ги с хора, дати, събития, съпътстващи емоции. За топка и лопатка не съм много сигурна - в общи линии абсолютно нямам проблем с това да се разменят на площадката, като предпочитам след това всеки да си събере неговите. Ако са пък абсолютно еднакви може и да не разбера за настъпила размяна   По отношение на разните механични неща - колички, велосипеди - имам малко по-различно мнение, най-вероятно защото наблюдавам супер немарливо отношение към чуждите вещи, дори понякога имам чувството, че има нарочна агресивна употреба (имам предвид между другарчетата на голямото ми момче - диапазон 6-10 години). Наистина се стремим вкъщи да му втълпяваме и да го учим (според мен успешно) на уважение към чуждите неща и ми става адски чоглаво, като разбера, че Дани му е върнал колелото със сума си изкривени спици, защото се е блъскал нарочно в оградата. А Дани си има собствено колело.
Представям си часовете, в които мъжът ми е дишал изпаренията от разредители и мастила в печатницата или си е тровил нервите с непосилните мениджърски задачи, търсещи решението оцеляване в условия на криза, или пък аз съм си бола очите на компютъра с поредния безумен файл - и някой, над когото дори нямам начин да повлияя плюе на усилията ни. В материален свят живеем, и това, че някой държи на вещите си не винаги означава, че ги обожествява, или че е инкарнация на вуйчо Скрудж.

Аз държа на вещите си, защото са си мои. На всичките, уточнявам. Няма избирателни списъци - това може някой да ми го хареса и вземе, щото е топка за три лева, това не може, щото е телефон за триста. И понеже държа не само на вещите, а и на себе си, ако реша да зарадвам някого с моя вещ, го правя, без значение за три ли е, за триста ли е, и без и през ум да ми мине да очаквам нещо в замяна.
П.П. По отношение на играчките и собствеността на децата, наблюдавам и се намесвам, ако е необходимо.За големия ми син отдавна не се налага. И сам е в състояние да прецени. Малкият още трупа опит. За моя радост все повече осъзнава, че външното решение за собствеността му е поведение, което не бива да се търпи.
 

И мен подобно изумление ме притеснява. Както и по-рано споменатият аргумент, че чужди вещи в рамките на 1–5 лв. не заслужават същото отношение, каквото по-скъпите. Ами не е така. Разлика няма. Не е никакво великодушие и не-дребнавост подобно неглижиране на чуждите 'дреболии', защото основната характеристика на вещта от и 50 ст и 50 лв е, че е чужда, а не колко струва. И да, вероятно едно малко дете ще се разстрои веднъж, два, сто пъти докато осъзнае и приеме за неподлежащо на избирателност това разграничение.

Един камък,малък
може да е камъче
нищо и никакво,а
да обърнеш света
за него.

menyanthe, правилно ли съм разбрала, че вместо да учиш детето си да се съобразява с другите , ти обвиняваш тях в дребнавост? Твоето дете и неговите желания са твоя отговорност, а не на другите майки на площадката, за да търсиш вината в тях.

На моите деца им взимат играяки-нямам против някое да си поиграе също. Обаче така им харесват, и не ги връщат. СЛучвало се е в миналото, да.

Научила съм си синът, откак започна да общува активно по площадки, да си играе със собствените вещи, а чуждите да не пипа. Сега, като е по-голям, може да отиде и да попита, ако си хареса нещо, да го вземе на заем и да си поиграе малко. Ако не му го дадат, не прави драми. Тази стратегия ми спести много нерви по площадките. Също така не смятам, че е длъжен да споделя винаги и с всеки.

Мхм, особено ако е добре шлифовано.

  И аз съм от странните, а и майките в нашия парк, повечето и те. Напълно разбирам какво има предвид авторката като разказва случката, децата на тази възраст са точно такива и не виждам абсолютно нищо лошо, нередно и странно в това да се оставят децата 5-10 мин да поиграят с топките, след което те да се сменят (или пък да не се сменят ако и двете страни нямат против). Аз лично уча моите деца ако искат да поиграят с чужда играчка да предложат тяхна, а също и позволявам на всички деца да играят със свободните в момента наши играчки. Явно съм сбъркана смятайки, че е хубаво да науча децата си на щедрост и добронамереност.