Танче, оправяйте се!
За съжаление това, което описваш, е обичайното положение в семейства с две малки деца, ходещи на градина и ясла. Особено пък в това време на годината. 
Стискай зъби! 
Диди цяла нощ кашля (хубу де, 2-3 пристъпа имаше през нощта, ама ми наруши съня
) и днес я спрях от градина. Можех да я пробутам, ама за всеки случай я оставих. Така и така докато щях да я взимам следобед имам само битови задачи, ся ще ми е компания. А довечера отново ще работим заедно. 
Аз ще простирам, после трябва да се напазарува основно и да отида да видя дали са ми наредили кухнята.
Диди да влиза и тя бързо във форма.
Аз не съм го виждала да посяга на никого, обикновено той е ударен. Цялата работа е, че се превъплъщава в разни нинджи, батмани и т.н. и прави разни стойки и чалъми във въздуха - сигурно е пернал някого. Набивах му канчето аз, ама той като ми "изплю", че г-жата му казала, че няма да идвам повече никога да го вземам - реве, хлипа.. 
Друга песен запях. Обясних му, че каквото и да направи (желателно е да не трепе всичко наред) винаги ще си го вземам, засвидетелствах и се кълнах във вечна любов. Мисля си, колко е долна значи тази кикимора! Миналото и никак не е розово, даже тъмнее... 
Мисля, че е правилно просто да говоря с него, нали? 
Какво ще правя с тоЗ апетит и тази слаба воля - не знам 
Много готино изглежда 
Да ти е жив и здрав, само приятни миризми да се носят около него и да ви изхранва дъъъълги, дълги години! 
В момента ми нареждат куфнята, но хич не е за снимка. Плоскости, чекмеждета и механизми се търкалят навсякъде. 
А пък така ми се иска повече време да дам на Ния да привикне към яслата. Каквито са ми кекави, със сигурност ще боледуват постоянно и не знам как ще се оправяме тогава. А аз стартирам с двуседмично обучение, от което няма да мога да отсъствам, после не мога от първите дни още в болнични да излизам... 
/.
Но наистина, за непредвидена ситуация нямам човек, на който да оставя Диди и за 2 часа. По-близките ми хора са на работа, учат. Само двамата с мъжа ми сме.