Винаги съм била дърво, недостижима, никакви нишани, нищо, но винаги мъжкото внимание ми е идвало в повече. Не знам на какво се дължи. Сега съм по-приветлива и пак ме удостояват.
Виж целия пост
Кое прави една жена привлекателна?
- Публикувана: 12 авг. 2013, 21:55 ч.
- Последно мнение: 12 фев. 2014, 14:57 ч.
# 105
13 авг. 2013, 10:40 ч.
# 107
13 авг. 2013, 10:53 ч.
Малко ми е странно все пак. Децата ти, предполагам, са малки. Точно сега имат най-много нужда от твоето внимание и любов, а на теб мисъл номер 1 в главата ти е как да си намериш мъж, децата някак остават на доста по-заден план. Сама виждаш по себе си, че детските рани си остават в душата и като възрастен. Не им го причинявай. Не е късно никога да срещнеш някого, но така насила не става. Хората и на по 50-70 години срещат половинката си. Не казвам, че трябва да чакаш, докато станеш на 70, разбира се.
Виж целия пост
# 108
13 авг. 2013, 10:55 ч.
Зачитайки се в историята на авторката, стигам до извода, че не съвети за външния вид й трябват, а за душевния такъв.
Виж целия пост
# 109
13 авг. 2013, 11:07 ч.
Природата не търпи празно. А и никак не е лесно млада майка, отглеждаща сама дете/деца да чува приказки от сорта "не се отдавай толкова на детето, то ще порасне и ще си тръгне, а ти ще кукуваш сама, затова си търси и намери мъж". Според мен повечето жени в детеродна възраст просто имат нужда от мъже, точно защото са в детеродна възраст и отвътре ги напъва. Норрмално е, иначе нямаше да има природени братя и сестри.
Виж целия пост
# 110
13 авг. 2013, 11:10 ч.
Авторката е красива, проблемът не ще да е във външността. Да не си в някаква депресия?
Виж целия пост
# 111
13 авг. 2013, 11:11 ч.
Разочарована е от мъжете. Личи си по първия пост още.
Виж целия пост
Авторката е красива, проблемът не ще да е във външността. Да не си в някаква депресия?
# 112
13 авг. 2013, 11:14 ч.
Авторката има нужда от мъжко внимание ли? Хм, аз си мисля, че с тренировки може да се научи да ги привлича с флиртове, погледи, усмивки, разговори. Но с много тренировки. Мисля, че се научават тези работи, само трябва да се отчупиш, а това ще стане с постоянство. Както споменах горе, сега аз съм по-общителна, внимателна и приветлива към мъжете, а и към всички. Не го направих, заради липса на внимание, просто реших, че трябва да се науча да бъда такава - по-топла. Става номера. 
Ако и след това не се увеличи мъжкият интерес, вече не знам. Външният вид е доста важен, а гледам, че си го има жената.
Виж целия пост
Ако и след това не се увеличи мъжкият интерес, вече не знам. Външният вид е доста важен, а гледам, че си го има жената.
# 113
13 авг. 2013, 11:14 ч.
Благодаря за съветите и за милите думи, момичета!
Проблемът е най-вече в душата ми, неуверена съм в себе си, постоянно се самоунижавам пред хората чрез самоиронизиране, и затова ми се иска да разбера как да го преодолея. Интересно ми е, жените, които се чувстват желани и харесвани, на коя своя черта, според тях самите, дължат този успех.
P.S. Моля Ви да не засягаме темата за децата ми. Мисля, че се грижа достатъчно добре за тях, отделям им почти цялото си внимание, не ходя никъде без тях, когато не са при баща си, водя ги къде ли не (планина, море, екскурзии из страната, музеи, театър, концерти, детски събития, и каквото още се сетите), готвя им вкусно, чета на по-малкото, разказвам им интересни неща, давам им добър пример, възпитавам ги. Старая се да изглеждам ведра и спокойна пред тях. Но усещам огромна липса и ми се струва, че все пак и аз имам право на щастие.
P.P.S. Правих си изследвания - нямам психическо заболяване. Ходих и на психолог, според който проблемът идва наистина от детството ми, и върху този проблем трябва дълго и упорито да се работи (заедно с психолога, разбира се, а това е свързано с време и много пари и съответно не ме устройва).
Виж целия пост
Проблемът е най-вече в душата ми, неуверена съм в себе си, постоянно се самоунижавам пред хората чрез самоиронизиране, и затова ми се иска да разбера как да го преодолея. Интересно ми е, жените, които се чувстват желани и харесвани, на коя своя черта, според тях самите, дължат този успех.
P.S. Моля Ви да не засягаме темата за децата ми. Мисля, че се грижа достатъчно добре за тях, отделям им почти цялото си внимание, не ходя никъде без тях, когато не са при баща си, водя ги къде ли не (планина, море, екскурзии из страната, музеи, театър, концерти, детски събития, и каквото още се сетите), готвя им вкусно, чета на по-малкото, разказвам им интересни неща, давам им добър пример, възпитавам ги. Старая се да изглеждам ведра и спокойна пред тях. Но усещам огромна липса и ми се струва, че все пак и аз имам право на щастие.
P.P.S. Правих си изследвания - нямам психическо заболяване. Ходих и на психолог, според който проблемът идва наистина от детството ми, и върху този проблем трябва дълго и упорито да се работи (заедно с психолога, разбира се, а това е свързано с време и много пари и съответно не ме устройва).
# 114
13 авг. 2013, 11:19 ч.
Трябва да намериш начин да преодолееш проблемите от детството. Предполагам, че си привлякла неподходящ мъж и пак такъв ще привлечеш, ако не се пребориш със себе си. Казвам го с най-добри чувства, въпреки че знам колко трудно може да е.
Виж целия пост
# 116
13 авг. 2013, 11:23 ч.
Да, и да започне да се харесва и обича, да се цени повече. Не знам обаче, доколко това е изпълнимо без професионална помощ. Може би е добре да продължи срещите с психолог.
Виж целия пост
# 117
13 авг. 2013, 11:30 ч.
Синигерче- ако това може да те успокои ,не е външността проблема, а как се усещаш самата ти.
Много години,та дори и сега понякога ,виня детството си за някои черти от характера си ,въртя се в кръг с емоциите на гняв ,но идва един преломен момент и това спира .Разбираш, че каквото и да е ставало преди ,то не определя коя си днес , не те прави нещо по различно ,от това, което ти самата си позволяваш да станеш и се стряскаш ,че си изгубила толкова време в самосъжаление. Не можеш да промениш хората, но можеш и трябва да си щастлив -с партньор или без ,няма значение ,важното си Ти . Просто променяш нагласата си и вземаш решенията си сама и тогава и късмета ти в живота ще се обърне !!
Виж целия пост
Много години,та дори и сега понякога ,виня детството си за някои черти от характера си ,въртя се в кръг с емоциите на гняв ,но идва един преломен момент и това спира .Разбираш, че каквото и да е ставало преди ,то не определя коя си днес , не те прави нещо по различно ,от това, което ти самата си позволяваш да станеш и се стряскаш ,че си изгубила толкова време в самосъжаление. Не можеш да промениш хората, но можеш и трябва да си щастлив -с партньор или без ,няма значение ,важното си Ти . Просто променяш нагласата си и вземаш решенията си сама и тогава и късмета ти в живота ще се обърне !!
# 118
13 авг. 2013, 11:30 ч.
Добре е да умееш да се самоиронизираш, но без да се самоунижаваш и без да позволяваш на другите да те унижават.
Хубава си, но трябва и сама да се харесваш.
Виж целия пост
постоянно се самоунижавам пред хората чрез самоиронизиране
Добре е да умееш да се самоиронизираш, но без да се самоунижаваш и без да позволяваш на другите да те унижават.
Хубава си, но трябва и сама да се харесваш.
# 119
13 авг. 2013, 11:33 ч.
Виж "Параноя на страстта", има я из нета, дори не е нужно да я четеш цялата, но ще ти даде някои насоки по проблема.
Виж целия пост
Препоръчани теми