Като ви чета.....много сме Меките Мари, многооо 
Не ми се разправят моите истории, че ме хваща голям яд и срам на мене си
.
Виж целия пост
Не ми се разправят моите истории, че ме хваща голям яд и срам на мене си
. Пари назаем, Приятелство, Поведение
- Публикувана: 15 авг. 2013, 14:52 ч.
- Последно мнение: 9 окт. 2019, 11:12 ч.
# 120
6 окт. 2013, 16:30 ч.
# 121
6 окт. 2013, 22:11 ч.
Не си само ти, мен още ме е яд. Не ме е срам че направих услуга, яд ме е на мърлата дето ме кара да се чувствам като глупачка - "имала -дала, да не е давала". Та сподели ако ще ти олекне пък дано някоя от нас си научи урока занапред.
Виж целия пост
# 122
7 окт. 2013, 12:53 ч.
Не искам пари на заем и не давам пари на заем.
Това си го реших още в студентските си години, когато 2-3 дни се чудех, какво да ям, докато човека, на когото бях услужила за нещо важно и спешно пиеше бира на кафето. За мен пиенето на бира не е важно и спешно.
Човек трябва да се разпростира според възможностите си, като включително да има някой лев за спешви нужди (за здравето). Ако нямаш пари за бира, няма да пиеш бира днес. Ако не можеш да имаш нова блуза няма да си я купиш днес и т.н. Това е въпрос на възпитание. Аз не си купувам всичско, което ми се е приискало, а само това, което мога да си позволя с моите пари и то след, като го обмисля. Обмислянето никога не включва сметки от типа (аз имам 10 лв. Блузата, която искам струва 30. Ще взема на заем 20 от Мими). Когато имам 10 лв. или ще намеря блуза за 10 лв. или ще стоя без блуза докато не събера необхидимите 30 лв.
Приятеля ми взема пари на заем. Когато се запознахме беше потънал в дългове, за които отне около 2 години да се по оправят. Той и дава пари на заем. Дава и други неща - например черпи разни бедни (почти, като клошари) безработни и психически нестабилни хора, които се събират пред блока ни с цигари или бира. За него такива взаимоотношения "Аз ще взема днес, ще дам утре" са нормални. Аз не им давам нищо и на просяци не давам, както казах и нищо не искам от тях.
Виж целия пост
Това си го реших още в студентските си години, когато 2-3 дни се чудех, какво да ям, докато човека, на когото бях услужила за нещо важно и спешно пиеше бира на кафето. За мен пиенето на бира не е важно и спешно.
Човек трябва да се разпростира според възможностите си, като включително да има някой лев за спешви нужди (за здравето). Ако нямаш пари за бира, няма да пиеш бира днес. Ако не можеш да имаш нова блуза няма да си я купиш днес и т.н. Това е въпрос на възпитание. Аз не си купувам всичско, което ми се е приискало, а само това, което мога да си позволя с моите пари и то след, като го обмисля. Обмислянето никога не включва сметки от типа (аз имам 10 лв. Блузата, която искам струва 30. Ще взема на заем 20 от Мими). Когато имам 10 лв. или ще намеря блуза за 10 лв. или ще стоя без блуза докато не събера необхидимите 30 лв.
Приятеля ми взема пари на заем. Когато се запознахме беше потънал в дългове, за които отне около 2 години да се по оправят. Той и дава пари на заем. Дава и други неща - например черпи разни бедни (почти, като клошари) безработни и психически нестабилни хора, които се събират пред блока ни с цигари или бира. За него такива взаимоотношения "Аз ще взема днес, ще дам утре" са нормални. Аз не им давам нищо и на просяци не давам, както казах и нищо не искам от тях.
# 123
7 окт. 2013, 13:09 ч.
Аз засега не съм страдала, което не значи, че няма, защото и аз съм доверчива и по презумпция подхождам с доверие.
Наскоро мъжът ми изрева, че преди години станал поръчител на някакъв си познат и вече забравил, онзи рефинансирал, демек удължил и увеличил заема, пък дал парите на шурея си... с 2 думи - паниката настана при обаждане от ЧСИ, че запорират сметката на мъжа ми, ако реши - не може да си продаде колата и т.н. Не е приятно, но поне длъжникът е наличен, не се е укрил или избягал извън Бг, просто не внася. Бях изумена защо ЧСИ първо удря поръчителя, а не търси някаква собственост на длъжника. Изтърпях 1 седмица бучене и мърморене все едно е дошъл краят на света.
Виж целия пост
Наскоро мъжът ми изрева, че преди години станал поръчител на някакъв си познат и вече забравил, онзи рефинансирал, демек удължил и увеличил заема, пък дал парите на шурея си... с 2 думи - паниката настана при обаждане от ЧСИ, че запорират сметката на мъжа ми, ако реши - не може да си продаде колата и т.н. Не е приятно, но поне длъжникът е наличен, не се е укрил или избягал извън Бг, просто не внася. Бях изумена защо ЧСИ първо удря поръчителя, а не търси някаква собственост на длъжника. Изтърпях 1 седмица бучене и мърморене все едно е дошъл краят на света.
# 124
24 окт. 2013, 16:09 ч.
Имам такъв пример в живота си, жената се покри безследно 
Виж целия пост
# 126
29 окт. 2013, 00:27 ч.
Нищо нередно няма в това директно да си ги поискаш. Няма да се развали приятелството.
Виж целия пост
# 127
29 окт. 2013, 09:07 ч.
Ооооо, разваля се, или по-скоро се разбира що за приятелство е било. Или накратко, ако искаш да разбереш дали имаш приятели, дай им пари на заем.
Виж целия пост
Нищо нередно няма в това директно да си ги поискаш. Няма да се развали приятелството.
# 128
29 окт. 2013, 09:51 ч.
Като си ги поисках директно ( въпреки че изчаках достатъчно, а уговорката ни беше за няколко дена ), въпросната се обиди - " ама ти за ... евро ли си !" и престана да си вдига телефона. Познанството ни се развали, за което не съжалявам, тя имаше повече изгода да е в добри отношения с мен, защото услугите са били само от моя страна. Лошото е че трябваше отново да се опаря за да разбера че съм грешала в отношението си към даден човек.
Виж целия пост
Нищо нередно няма в това директно да си ги поискаш. Няма да се развали приятелството.
# 129
29 окт. 2013, 11:20 ч.
Аз не искам да се заричам, но повече пари на заем на никой няма да давам, дори на най- близките си.
Собствения ми брат ми дължи толкова пари и в момент, в който аз се нуждая от елементарни неща, той си купува кола...
Още поне няколко човека ми дължат, ако ми бяха издължени нямаше да съм в тази ситуация в момента.
Иначе е добре че се случва, така си давате ясна представа какви са хората до вас и приятелите ви.Но роднините не може да си подбираме...
Виж целия пост
Собствения ми брат ми дължи толкова пари и в момент, в който аз се нуждая от елементарни неща, той си купува кола...
Още поне няколко човека ми дължат, ако ми бяха издължени нямаше да съм в тази ситуация в момента.
Иначе е добре че се случва, така си давате ясна представа какви са хората до вас и приятелите ви.Но роднините не може да си подбираме...
# 130
1 ноем. 2013, 21:01 ч.
не давам и не вземам пари на заем, и вещи не вземам чужди за временно ползване, и не давам.......всичките ми познати и приятели знаят тези ми принципи
Виж целия пост
Не искам пари на заем и не давам пари на заем.
Това си го реших още в студентските си години, когато 2-3 дни се чудех, какво да ям, докато човека, на когото бях услужила за нещо важно и спешно пиеше бира на кафето. За мен пиенето на бира не е важно и спешно.
Човек трябва да се разпростира според възможностите си, като включително да има някой лев за спешви нужди (за здравето). Ако нямаш пари за бира, няма да пиеш бира днес. Ако не можеш да имаш нова блуза няма да си я купиш днес и т.н. Това е въпрос на възпитание. Аз не си купувам всичско, което ми се е приискало, а само това, което мога да си позволя с моите пари и то след, като го обмисля. Обмислянето никога не включва сметки от типа (аз имам 10 лв. Блузата, която искам струва 30. Ще взема на заем 20 от Мими). Когато имам 10 лв. или ще намеря блуза за 10 лв. или ще стоя без блуза докато не събера необхидимите 30 лв.
Приятеля ми взема пари на заем. Когато се запознахме беше потънал в дългове, за които отне около 2 години да се по оправят. Той и дава пари на заем. Дава и други неща - например черпи разни бедни (почти, като клошари) безработни и психически нестабилни хора, които се събират пред блока ни с цигари или бира. За него такива взаимоотношения "Аз ще взема днес, ще дам утре" са нормални. Аз не им давам нищо и на просяци не давам, както казах и нищо не искам от тях.
Това си го реших още в студентските си години, когато 2-3 дни се чудех, какво да ям, докато човека, на когото бях услужила за нещо важно и спешно пиеше бира на кафето. За мен пиенето на бира не е важно и спешно.
Човек трябва да се разпростира според възможностите си, като включително да има някой лев за спешви нужди (за здравето). Ако нямаш пари за бира, няма да пиеш бира днес. Ако не можеш да имаш нова блуза няма да си я купиш днес и т.н. Това е въпрос на възпитание. Аз не си купувам всичско, което ми се е приискало, а само това, което мога да си позволя с моите пари и то след, като го обмисля. Обмислянето никога не включва сметки от типа (аз имам 10 лв. Блузата, която искам струва 30. Ще взема на заем 20 от Мими). Когато имам 10 лв. или ще намеря блуза за 10 лв. или ще стоя без блуза докато не събера необхидимите 30 лв.
Приятеля ми взема пари на заем. Когато се запознахме беше потънал в дългове, за които отне около 2 години да се по оправят. Той и дава пари на заем. Дава и други неща - например черпи разни бедни (почти, като клошари) безработни и психически нестабилни хора, които се събират пред блока ни с цигари или бира. За него такива взаимоотношения "Аз ще взема днес, ще дам утре" са нормални. Аз не им давам нищо и на просяци не давам, както казах и нищо не искам от тях.
не давам и не вземам пари на заем, и вещи не вземам чужди за временно ползване, и не давам.......всичките ми познати и приятели знаят тези ми принципи
# 131
2 ноем. 2013, 09:08 ч.
Давам на заем и винаги са ми ги връщали. И поръчител съм била - кредитът отдавна е погасен.
А ЧСИ погва всички едновременно, за да има шанс да сбере нещо. Между другото - плащайки, поръчителят встъпва в правата на кредитора.
Виж целия пост
А ЧСИ погва всички едновременно, за да има шанс да сбере нещо. Между другото - плащайки, поръчителят встъпва в правата на кредитора.
# 132
2 ноем. 2013, 09:14 ч.
Да, скоро така едни мои роднини останаха буквално на улицата. Поръчителят им придоби жилището.
Виж целия пост
Между другото - плащайки, поръчителят встъпва в правата на кредитора.
# 133
2 ноем. 2013, 10:45 ч.
в студентските ми години се е случвало да остана без стотинка и с дни наред да няма какво да ям. понякога вземането на 3-4лв заем се е оказвало спасяващо /то и хората около мен нямаха повече пари, за да ми дават/. сигурно затова сега реагирам първосигнално, като куче- санбернар, когато някой ми поиска заем и обикновено никога не си виждам парите обратно... няма значение дали са роднини или приятели- удобно забравят за заема. започнах да се уча да отказвам, но ми е много трудно, когато ме погледнат тъжно и измислят поредната история /обикновено се оказва, че няма нищо общо с действителността/. аз пари назаем от хора отдавна не взимам, спасявам се с кредити, когато се налага, но явно повечето не действат така. ако сега тръгна да си събирам раздадените суми, ще надхвърли 1000лв. по-рано се ядосвах много, сега се научих да не го преживявам толкова, защото само моите нерви хабя, а на другия не му пука.
Виж целия пост
# 134
2 ноем. 2013, 16:45 ч.
Трябва да разграничаваш, дали на някой му са нужни парте за първостеменно нужди или за не толкова наложителни.
Например, давала съм пари на заем, на човек, който се нуждае за да закърпи месеца, никога не съм си ги и искала, подарих му ги. Реновирах и обзаведох на стар приятел апартамента, без да ми е дал стотинка, нито си ги искам, нито и ще ги приема, той беше в нужда тогава, апартамента му беше в ужасен вид. Сега си живее в кокетно апартаментче. Но и той е направил за мен също много, когато е имал възможност.
Обаче, отказахме преди няколко месеца пари на братовчед му, защото му трябваха за сватбата и сватбено пътешествие. Като нямаш пари, няма да правиш сватба.
Ние преди като нямахме пари, не направихме сватба, само в най-тесен кръг. Кръщенето на дъщеря ни пак така, най-близките. И на джете събития бяхме по-малко от 10 човека.
Виж целия пост
в студентските ми години се е случвало да остана без стотинка и с дни наред да няма какво да ям. понякога вземането на 3-4лв заем се е оказвало спасяващо /то и хората около мен нямаха повече пари, за да ми дават/. сигурно затова сега реагирам първосигнално, като куче- санбернар, когато някой ми поиска заем и обикновено никога не си виждам парите обратно...
Например, давала съм пари на заем, на човек, който се нуждае за да закърпи месеца, никога не съм си ги и искала, подарих му ги. Реновирах и обзаведох на стар приятел апартамента, без да ми е дал стотинка, нито си ги искам, нито и ще ги приема, той беше в нужда тогава, апартамента му беше в ужасен вид. Сега си живее в кокетно апартаментче. Но и той е направил за мен също много, когато е имал възможност.
Обаче, отказахме преди няколко месеца пари на братовчед му, защото му трябваха за сватбата и сватбено пътешествие. Като нямаш пари, няма да правиш сватба.
Ние преди като нямахме пари, не направихме сватба, само в най-тесен кръг. Кръщенето на дъщеря ни пак така, най-близките. И на джете събития бяхме по-малко от 10 човека.
Препоръчани теми