Декемврийче 3 годинки прави сред игри и сред забави! - 23

Честито на рождениците които съм пропуснала да поздравя- Вальо, Калина и Сияна!   
Честито и на Дона! Да са живи, здрави, усмихнати и безгрижни! 
Честито и на Mary_Angel, ако това ще те успокои- вторият път е винаги по-лесно, и раждането минава и то по друг начин. Влади го изстрелях за 4 часа и половина и при това вече бях наясно къде какво трябва да стане и какво да правя във всеки един момент. Така че кураж и здраво бебче на финала!
Да се похваля тихичко, че имаме напредък с градината, реве вече само сутрин, след това се заиграва и е весел, започна да пее песнички и да ми показва игри на които играят
За подаръци- решила съм да вземем няколко пъзела, един от тях ще е със сричките на Клементони- каката имаше такъв и Влади доста се забавлява с него, но някои части се изгубиха и се изпокъсаха. Иначе кола с радио управление, някакъв консруктор на Лего Дупло  и си мисля още за едно дървено влакче от Икеа. На каката за 3 години и бяхме подарили колело, но тя си беше по-отракана, Влади ми се струва още малък и пролетта като купим на каката ново по-голямо ще му "подарим" нейното. Иначе сме заринати с играчки, но основното с което играят последно време е пластелина, рисуват и беснеят. Последното ми е голям проблем, защото след 8 часа, като са вече малко изморени и превъзбудени започва се едно тичане, блъскане, пищене... голяма банда са, а бедната баба отдолу само от време на време почуква по парното

Честит рожден ден на Дона и на Ванко днес!Бъдете здрави дечица и много щастливи!Честито и на мамите Роси и Пуфето:)   

 Мари,да ти кажа честно след още 5-6 години...на 40 почти...това няма да е въобще въпрос подлежащ на обсъждане    И май само това ще й откажа в този живот,ако го поиска:)

Мери,интересна гледна точка е тази.Аз също съм едно дете,но никога не съм искала да има друго у нас..просто си имах много приятелчета и това беше хубаво.Не съм усетила липса,винаги съм била център на внимание..но честно казано никога не станах егоист,което обикновено се казва за самите деца.НПротив голяма балама съм била даже,правех всично за всеки приятел..че и за просто познати...И сега за верните си приятели бих нправила всичко по силите си.В същото време имам познати с брат/сестра,отявлени егоисти и използвачи.Някак явно човек става един или друг по много причини ,не само тази.Искам да кажа с това,че всичко има две страни:) Аз съм щастлива като едно дете,защото нашите са ме направили такава.Ето сега половинката има сестра,живее в чужбина,били са близки...но като я няма тук реално той пак си разчита само на себе си и на мен.Просто знаеш,че някъде има някой близък твой човек,но някъде..

Аз също не ангажирам никой с мнението си,то е основано на моя живот,какъвто е бил.За Ая искам да направя поне толкова колкото нашите за мен и мисля,че ако успея..ще е щастлива и това е моята кауза. Не искам да останете с впечатление ,че ме е страх от неразположения или операцията..напротив..но от идващите месеци след това - ДА! Защото не мога да разчитам,че ще е кротко бебе другото,а психически сили нямам за още веднъж това положение и никаква особена помощ.А и времето си лети...няма да ставам по-млада и да издържам по-лесно на неспане и т.н...И пак..това си е моето мнение...и хората с повече от едно дете няма как да го разберат.
Цвети,може би не се изразих правилно:)Ая си спи добре след зъбите..бебето до нас се дере чат пат:)Но аз подскачам и после не мога да мигна  по един час:)Куку мама...каза Ая тия дни,като й разказах как не съм спала заради това:)


Приятен ден на всички!

Честит рожден ден на Дона. Да е жива и здрава, много весела, усмихната ,щастлива. Много да се слушкат с мама и много весели игри заедно. Роси , честит празник на теб. Желая ви весело изкарване на празника

Честит рожден ден на Дона и на мама Роси! Да ти е здрава и усмихната девойкта!

Илиянче и ние сме така с тичането. Нямат спирачки и са много шумни. Съседите си траят, но вече ни гледат по-лошо  
Вчера  от  бягането Гоше направи 2 пристъпа с кашлица и задух. Веднага го залепих на инхалатора, той блокира и не може да вдиша сам. През останалото време изглежда здрав, само тези пристъпи да минат! Една позната ми пусна мухата за астма и сега не може да ми излезе от главата   Голяма съм драма   Споделих с доки, нямало такова нещо. При астма гърдите свирели само на издишване, а при пневмонии и в двете посоки. На него ми свири, но знам ли как, изобщо не мога да преценя.
Относно рисунките, тези дни се амбицирах. Рекох си кака ще рисува като не го уча. Та с неговата ръка рисуваме сърчица, в тях очички, уста, нос, че даже и уши   Има страст към сърца, нищо друго не позволява да рисуваме заедно. Вече успява да завърти очички сам, устата къде успява къде не, но драсва там една черта почти близо до правилното място    И хем не може, но се пъне и носа да направи. Тук вече не му издържат нервите и надрасква цялата рисунка. А как ни бие тези дни...... ужас! Вчера ми сцепи двете устни с една книжка, удари баща си с пръчка, а кака си нон стоп я напада, там даже не мога да изброя колко пъти за 1 час. Предполагам, че е реакция на отмъщение, защото му наливаме лекарствата насила. Каквото и да е, да минава, че не се издържа.

ххаха се едно описваш Макси ,
ако е с един в стаята и влезе друг в стаята и веднага го напада и му вика беж,а само да му кажеш искаш ли количка,готов е вс.да направи,...как се подкупва,е това ме влудява. 

B_NADI, не сме казвали още нищо на Калина, но и свободно говорим пред нея, без да и даваме някакви обяснения, но и тя не пита.
Смятаме да и кажа по-нататък, има доста време. За едно 3-годишно дете 6 месеца са ужасно дълъг период, не искам да се измори от чакане.

Честито на днешните рожденици!

Мерси за пожеланията за Вальо! Бъдете здрави!
Честито на рождениците, много да ви радват дечицата!

Кали, човешката психика издържа много повече от колкото можеш да си представиш. Разбираш го когато се изправиш пред събитието. Както ти е казала Мари - никога не казвай никога! Ха дано, две винаги е по-добре от едно Има и друг вариант - осиновяване - така подаряваш щастието в едни детски очи и си спестяваш бебешките нощи. Последното малко с кръга на шегата 

Добра, за астма и аз си мислех, не че разбирам много, ама се сетих за Бебешондел как и бяха казали след няколко прекарани пневмонии на Тея, че е всъщност астма. Ти на мнението само на един лекар не разчитай, знаеш много добре. Ако искаш пиши на Бебешондел, тя е запозната с лекарите. По-добре излишни мерки, от колкото закъснели!
За похвата при обучението на детето ръка в ръка - това е най-правилното, така децата най-бързо се учат. Доказано 

Mary_Angel, много ме изненада! Желая ти една безтегловна бременност и сладко бебче!

Светле,отдавна съм мислила и имам желание за осиновяване на детенце.Писала съм и преди това е една неосъществена идея на моите родители..по различни причини и обстоятелства.Говорили сме с половинката,показвал е разбиране,но не съм убедена,че е сигурен.Не бих го направила само да угодя на себе си и желанието си.Ако след време той е съгласен ,и най-вече Ая е съгласна,аз бих го направила.И то както казваш по-скоро по-голямо дете,повечето хора с проблеми искат бебета,а аз не държа,просто бих направила една добрина за едно дете.Но наистина бих го мислила след поне 6-7 години,когато Ая е отраснала и това не би я объркало или наранило по някакъв начин.Пак казвам не бих го мислила ако нямам пълно съгласие и на двамата.За мен най-важната ми мисия е да е добре Тя...всичко друго е второстепенно.

Живот и здраве ще го мислим след известен брой години:)Засега ще се радвам на съкровището си,защото сега е приказно...и дано е такова още дълго време преди да  влезе в големия пубертет;)

Това си казваме с половинката...просто сегс е времето да се наслаждаваме...истински...и да й правим детството запомнящо се.Трябва да се постараем!Толкова неща искам да й покажа,на толкова места да я заведем,сега като започва да разбира:)

Приятна вечер на всички!

Точно такъв разговор имахме с ММ когато Али беше на 2г и нещо. Колко е прекрасно с голямо дете, как вече му разбираме и всичко е гладко, как най-после се наслаждаваме на родителството. И хоп, оказа се, че съм бременна. Ето ни сега с 2 препускащи покрай нас дивачета!

Осиновяване,аз също го мисля,поне приемен родител,като се познавам,после няма да искам да се разделя с детенце,мисля го много упорито,искам детенцето от бебе,искам аз да си го отгледам,да му дам любов ,мисля,че като бебета те имат най-голяма нужда от любов именно тогава,да бъдат посрещнати на този свят с безусловна такава.Половинката иска 4ри деца и тогава можело ,но аз не си правя планове,каквото ...такова.Казват ,че всеки в този живот си има някакво призвание,аз мисля,че моето е да се занимавам с деца,искам да ги науча на това ,което аз научих в близките години,искам да пътешестваме заедно,да виждат нови култури,да са като баща им и мен по дух-пътешественици,на много неща искам да ги науча,най вече да бъдат добри хора,да обичат природата и да живея в хармония с нея.В целия този процес се уча и аз.

Еха, Мари, как хубаво го каза! Убедена съм, че някои хора са създадени именно за родителството. Аз колкото по-нататък, толкова по-сложно ми става. Каката сега ми прави някакви кризи, явно е пак някой от пебертетите, явно преживява и един конфликт в градината и аз съответно също го преживявам. Не мисля, че бих се справила още няколко пъти да премина този път. Даже сега понякога с 2-те се чувствам безкрайно изморена и ми се иска само да легнат по-бързо, за да си отпочина и да се видя поне със съпружето Понякога даже ме е срам от това и се обвинявам , че не съм достатъчно добра майка.
За осиновяването- също и като родителството- не съм сигурна, че съм толкова добра майка и човек, за да поема отговорност за още едно детенце, понякога когато изпуша все се успокоявам, че това са си моите дечица, Бог ги е пратил и че като майка е мой дълг да направя всичко възможно, гася негатива в себе си, но да осиновя...
Иначе тъкмо се похвалих, че посвикна с градината и днес през ноща  се събуди, каза, че го боли гърлото и коремчето, вдигна 37,2. Вкъщи е и сякаш сега нищо му няма, но ще го оставя и утре да го понаблюдавам.
Приятен ден на всички!

Дона е 98 см и 15 кг.
И аз се уморявам много по някой път направо съм скапана.Не ми се минава пак през раждането,бих си осиновила детенце,ако имах възможност,но нямам такава.Бих си родила и свое,но живеем в гарсионера,направена на двустаен,нямам балкон,той е кухнята,няма място дори за нас четиримата и за дрехи и играчки,какво остава за още едно дете.Ако имах възможност,нямаше да има значение дали е бебе или по голямо детенце.Въпреки,че Мари е много права,че бебето има най много нужда от любов и сигурност,но и детенце на 1,2 или три годинки също има остра нужда от любов.То всяко дете има нужда от любов и разбиране,но при малките тя е много важна.Не е само до апартамента,просто и от финансова гледна точка,няма как да станат нещата.Не бих станала приемен родител,няма да го понеса ако се наложи да се разделя с детето.
Аз да ви питам минахте ли на консултация на три,аз се ужасявам,че трябва да и вземат кръв.Тя и без това не иска да влиза по кабинетите,дори само за  мерене и теглене си е проблем.Как ще се оправям не знам.

на нас ни предстои голяма екскурзия  и като се върнеме тогава ще давам кръв ,казаха ми след рожденият му ден ,а ние пък се сърдиме ако не са ни преслушари със слушалките,когато ходиме за бележки или нещо друго. и е свикнал всеки път да му дават бон-бон и последния път като отидохме за 1 въпрос и тръгвайки на вратата като ревна ,че няма бон.бон...смях,та се върнахме...ей как помнат само ,определени неща 

Хехе ДобраИ ние си го говорим от около 2,5...но някак вярвам,че и на 4,5 пак ще си го кажем:)Тези дни говоря с една приятелка с 2 деца, вече над 5 са.Та техните и сестра й явно я подпитват за трето,защото мацката не работи:)А те са категорично против,тя си е вече и на годинки повече.И тя се смее и вика:Аз съм си сложила спиралата пък те нека ме чакат:)

Та все пак струва ми се повече се случва на този,който иска.Ая я поисках и се помолих за нея, на Рупите,феврури 2010...края на
март бях бременна:)Просто спеяхме да се пазим и стана.А докато се пазехме да чукна на дърво не е имало изненади,и не говоря за таблетки,не съм пила никога.Та затова мисля,че и ние сами си дърпаме съдбата нанякъде...

Мари,аз също не бих могла да съм приемен..абсурд.Аз
свиквам толкоа лесно и се привързвам..не става така!Права си за това,че бебето има остра нужда от любов,но много е трудно за бебенце.А и всеки иска бебе.По-големките деца сякаш нямат шанс на фона на това.

Иначе така хубаво си го казала...за ученето,пътуванията,общите преживявания!Ето това искам да й дам.

Сега като чета Илиянчето...за умората... това си мисля,че някой път както вече е голяма и разбрана..вечер съм уморена..Е не като преди дс се моля да си лягаме:)Сега понякога даже не искам да спим,четем приказки,смеем се,говори ни,не иска да ляга..измисля си че иска краставица или домат...или морков..яде ги..само да не спим:)И просто исиам да се насладя на това,а не да се получи аз да приспивам с часове ново бебе,докато най--сладките години на Ая отминат.Просто знам,че пак няма да има никой да е наоколо...и знам,че аз ще съм си само.А това значи тя да остане на малко по- заден план поне 2 години.А това не мога да допусна.Ако имаше баба деро да взима пищящото ново бебе...може би...за да мога аз да си давам нужното и на Ая..но да  изпускам нейните моменти..защото трябва сама пак да съм..няма как.И то като гледам половинката има все плвече работа и поне 3 дни в седмицата вечер го няма...Дори не минсе помисля.

Приятен ден на всички!

Кали,права си,че всички осиновители искат децата от малки бебенца,та се замислих,при условие,че имам рожденни деца ,трябва да дам шанс на хората,които не могат да имат.Процедурите наистина са много тромави тук с осиновяването.За по-големите деца наистина е по-трудно,не бях се замисляла по този въпрос.Съдя сега и по децата на свекърва ми.Взеха ги на 5г,9г ,12г.Децата са расли в ужасна среда,на улицата.С малкия е най-лесно,той е най-добър и възпитан,изобщо много талантливо дете.Големият- Ангел също-голям художник,но.....улицата си оказва влиянието,въпреки доброто възпитание ,което му дават свекърите той краде и не могат да се справят с това.За голямата няма да пиша,тя е най-изтървана,отиде да живее на друго място.Та наистина си е голямо предизвикателство.

Илианче ,сигурна съм ,че си чудесна майка,понякога всички изпушваме,аз затова осъзнах ,че процеса е двустранен,ние възпитаваме тях,и те нас,учат ни на спокойствие,търпение и на много други неща.