Случи ми се нещо странно X

добре де  а на мен какво ми има .. от месец насам имам едно дежа вю и едни преливащи усещания ,че някой близък ще почине  .. нищо, че до преди минутка съм се хилила ..

ей така както си седя ии идва в главата и само го мисля  .. чак се плаша вече
все едно чакам някой всеки момент да звънне и да ми каже лоша вест
защо така ? какво да направя ?

И аз съм по абсолютно същия начин, без дежа вюто
При мен разликата е, че явно на подсъзнателно ниво съм  мазохист и тези дни си припомних случките с Валя от Бургас (момиченцето, което сгазиха на пешеходна пътека), Ники от Варна, която бе сгазена в Русе, Дани Донев от София, Деяна Георгиева, децата от Черния Великден и т.н. ...

и аз да се разпиша с една случка,не знам до колко е страна,случи се преди 3-4 месеца,в спалнята имам шкаф и върху него огледало,нещо като тоалетна масичка,сутринта се събуждаме и първо става МП,за да излезе от стаята,трябва да мине покрай този шкаф,след 3 мин ставам и аз,гледам цялата повърхност на шкафа във вода,много вода,но не се стича  по ъглите,не сме имали чаша с вода или бутилка,той каза че като е станал я е нямало тази вода,значи се е появила се в рамките на 3-4 минути,най-интересното беше,че нямаше и една капка,на друго място.например на земята.
ако на някой му се е случвало,нека сподели 

Coralisland, ти ме озадачи   А имате ли саксия на шкафа, да не би тя да е преляла?   Или да е протекъл тавана...
А относно лошите предчувствия на двете мацки по-горе - и на мен ми се случва понякога, то как човек вече да не си мисли за най-лошото, като постоянно и отвсякъде ни заливат с негативна информация - катастрофи, нелепи инциденти, обири, неоказана навреме медицинска помощ и т.н. и т.н. Отделно и постоянно попадам на статии за лечение на рак..  На мен лично всеки път ми се свива стомаха, когато аз или близък тръгнем на път, но гледам да не мисля негативно, а да се върна в тийнейджърските си години, когато, както повечето на тази възраст хора и аз се чувствах безсмъртна, сякаш всичко лошо може да си се случва, но никога не може да се случи на мен.   Не знам какво да ви кажа, знам, че няма как просто да се спре да се мисли за това, но опитайте се да се противопоставите на тези мисли, когато ви връхлетят, пренасочете се към някоя хубава мечта или спомен, мислете си за хубавите неща, не се притеснявайте и обвинявайте, че си мислите за най-лошото, защото така още повече ще задълбаете в негативните мисли. Това са просто притеснения, породени от прекомерната негативна информация, която ни залива непрекъснато. Явно просто хората с по-чувствителна психика са по-податливи. Искрено ви пожелавам само позитивни мисли занапред!  

Ако не откриеш рационално обяснение, помисли си за огледалото - принадлежало ли е на друг човек преди това например?
Огледалата по принцип са много интересно нещо в езотеричните  науки - смята се, че могат да задържат енергия, както и да бъдат своеобразна "врата" към други нива на битието. Затова и когато в къщата има починал човек, всички огледала трябва да бъдат покрити - суеверието е, че духът му може да се улови в тях и да не премине в отвъдното.
Какви мисли ме налягат само след полунощ... 

Милена никакви цветя нямам и саксии,с тавана също нямаме проблем 
а приятелят ми вика,станал е някакъв конденз  то на прозорците няма капка влага,на шкафа ще се появи за три минути  за лошите предчувствия,аз самата до преди 2-3 години,като станех първо отивах за 1-2 вестника и така си пиех кафето докато гледам и сутрешни блокове по тв., преустанових това и мога да кажа че се чувствам много по-добре,почти не гледам новини.
SilverSign огледалото лично аз го купих,защото счупих старото  то и това го счупих,цялото е напукано,знам че не е хубаво да се оглеждаш така,но на мен не ми прави впечатление,аз си казвам на голям късмет е това и така

@Coralisland:
Права си за новините, аз също не ги следя и съм забелязала какъв ефект имат върху хората около мен, които редовно гледат емисиите и блоковете. Даже сред млади хора - напр. страх ги е да си изкарат шофьорска книжка, защото стават много катастрофи. 
Аз смятам, че ако човек е предпазлив, доколкото е възможно, оттам нататък му се случва каквото му е писано и няма смисъл да се тревожим за неща, които така или иначе са извън нашия контрол.
Впрочем разните суеверия не действат, ако човек има позитивна нагласа за обратното, така че - добре си казваш.   

SilverSing и ти си много права,както се казва да имаме сили да приемем това ,което не можем да променим,и аз си мисля,че каквото е писано това е  даже има история по истински случай,майката на майка ми,имала приятелка на която мъжа и бил пилот,жената сънува вечерта как се разбива самолета и съпруга и загива,на сутринта с много молби и рев го склонява да не отиде на работа,ляга си човека на обяд,да си поспи и върху него пада някаква голяма картина,която им била точно над спалнята и на място си останал,за съжаление не можем,да избягаме от съдбата си,или за радост,кой знае     

Чета ви от доста време и реших да споделя нещо което ми се случи на третия ден след смъртта на майка ми, отивам на гроба и и не чувствам нищо ,като че ли майка ми не е в този гроб и много бързо отидох на гроба на баща ми .Като се наведох да преливам гроба пред очите ми се появи баща ми който беше усмихнат и ми каза да не плача повече  за майка ми и него защото те са вече заедно и много щастливи.Не знам как съм се прибрала от гробището до вкъщи с колата ,в продължение на  2дни просто не можех да стана от леглото чувствах голяма мъка но повече не можах да заплача за  тях. Не знам какво беше това  видение и до днес не мога да си го обесня .Ако някой може може да пише и на лични.

Чета темата отдавна, но досега не съм писала, т. като повечето странности са свързани с миналото. Изключвам сънищата, т. като те според мен си имат логично обяснение.

Преди около 1 месец почина любимата учителка на дребния в яслата. Много мила, страхотна, прекрасна и вечно усмихната жена. Малкия сме го спряли от яслата още преди месец и половина. Та, отивам аз да го отписвам, нахилена до уши, но за съжаление разбирам за загубата на госпожата - случило се е предния ден. Всички бяха в шок. У дома решихме да не казваме на малкия, той така или иначе от септ. ще е на детска градина. Минават 1-2 седмици, не помня точно. И един ден се качваме в колата и както си говорим нещо за мястото, на което отивахме, той ни прекъсна и каза: "Мамо, мамо, г-жа С.,(учителката) ми каза, че отива на небето". Аз се опулих насреща му и питам "Какво?" и той пак с най-ведрото си настроение ми обяснява как току-що г-жата му казала. Спогледахме се с мъжа ми, който по принцип сигурно е най-земният и рационален човек на земята. Като се окопитих, пак го питам за коя г-жа става въпрос, тъй като има 2 госпожи с еднаква фамилия. Описа точно тази, която беше починала. Първата реакция след като слязохме беше да звънна на свекър и свекърва ми, които го гледат през деня. Свекър ми дори не знаеше, явно така и не сме му казали, а свекърва ми беше сигурна, че също нищо не е казвала пред детето. И така. Всъщност, стана ми топло на душата, защото госпожата беше един прекрасен човек, обичащ и грижещ се всеотдайно за дечицата. И когато синът ми ми разказа това, си помислих, че дори сега, когато вече не е сред тях е минала да се сбогува.

Извинявам се за любопитството, но как ти се "яви" баща ти? Как го виждаш като безплътна фигура или как?

Видях го все едно си е жив. Такъв какъвто беше. Това беше едно видение което и до ден днешен не мога да забравя , а вече са минали 9години.

Снощи отварям пластмасова бутилка бира над бяла мивка. Налях, пих, след 5 минути отивам да си мия ръцете и в мивката голяма капка тъмночервена кръв, колкото левче. Огледах си ръцете, нямах и драскотина, никой освен мен не е доближавал мивката.

Дари П., любимец имате ли у дома?

Нямаме любимец. Етикета е кафяв- Ариана бира, ама нито съм я мокрила, нищо. Нали се сещате за онази гадна реклама с плюенето на кръв, нещо подобно беше. Само дето бях сама и само отворих бутилката.