Случи ми се нещо странно X

Бррр, а аз мислех октомври да ходим към Родопите  Е ако видя такова човече и моето сърце ще се пръсне като на онзи овчар  а камо ли някой дух 
Приемам само вампири тип Здрач, че поне ще си умра щастлива 
П.С. Не знам как се прави тема, иначе бих пуснала.

Заповядайте в новата тема

Сещам се за нещо , което мъжът ми ми е разказвал . До неговото село е имало местност , стръмно дере , което е трябвало да бъде почистено на времето .Тогава  огромна машина пада и изтрепва /премазва буквално маса войничета . Военните не могли да изкарат машината и тя до ден днешен си седи там , местните също са опитвали да я вадят или поне парчета от нея (за скръб  ) , но без успех . На дъното на дерето има чешмичка и горска пътека . Мъжът ми разказва , че местните - познати и приятели , баби и т.н. говорели , че там е стават странни неща с години. Естествено като млад той не вярвал на приказките и един ден като се разхождали с приятели се хванал на бас , че може да слезе до чешмата сам през нощта . Облогът бил да донесе кутия с цигари и кибрит , които неговите приятели ще оставят там през деня ( там живо пиле не минава ) . Всичко било ок , отиват през деня , оставят цигарите и кибрита и чакат да падне нощта . Става вече доста късно и мъжът ми взима фенера и тръгва , момчетата са горе и го чакат да се върне .
Думите му бяха :" Вървях на долу и от време на време се обръщах да видя светлините от фенерите горе , в един момент стана много студено (средата на лятото е ) , тихо , не се чуваха нито хората горе , нито животни (звуци от гората) , но не ми пукаше и продължавах на долу . В един момент усетих силен полъх , сякаш някой изтича до мен , но нямаше никой , продължих . Вървейки на долу чух , че някой ходи до мен и от ляво и от дясно - светих на всякъде , нямаше жива душа. Стана още по студено , започнаха да се чуват звуци около мен , но нямаше нищо , сякаш хората вървят около мен . Поглеждах на горе и виждах фенерите на приятелите ми там , да се движат .Стигнах до чешмата на края - кутията беше отворена , липсваше една цигара , имаше изгорена клечка кибрит (ние оставихме не разпечатана кутията ). Тръгнах обратно - пак същото , звуците , спрях се и около мен от време на време сякаш някои тичаше - този полъх не беше все едно духа вятър , защото вятър нямаше . Поглеждах в страни , но там човек не може да мине - храсти и тръни от всякъде . Продължих , виждах приятелите си горе в далечината , когато чух някои да тича зад мен , бързо  , чупеше съчките на земята .Спря точно зад мен , обърнах се с надеждата да фрасна някой от моите приятели по мутрата , но там нямаше никои , чух  задъхване и  пак същия студен полъх . Запалих цигара и я оставих да изгори сама , изгоря за секунди , сякаш  някой дърпаше с все сили . Качих се горе , всички бяха там , казах , че нищо страшно няма , но излъгах . Моите приятели бяха бели като платна искаха по - бързо да се махаме от там , всички са слушали като деца историите за това място . Втори път не отидох там , както и никой от селото и околните села , дори през деня хората заобикалят това място . " Историята за това място ми я разказа и един познат и жена му , от Велинград , с които се запознахме преди има няма 2 години .

Къде се е случило това ?

Има нова тема!