Здравейте, от едно известно време имаме един проблем. Или по-скоро по-малкият ми брат.
Преди години, можеби около 7-8, ако не всяка вечер, то поне през вечер се будех от нещо в леглото ми. Дори и когато говоря за това, настръхвам
Усещането беше много особено. Все едно има огромна змия в самия матрак, която си се вие и леко поклаща и повдига леглото. Направо и мен си повдигаше заедно с матрака. На няколко пъти проверяхвах даже и отдолу. Ест, нямаше нищо. В началото ме беше страх..Особено 1вите няколко пъти, налагаше се да се щипя до сълзи на очите, за да се уверя, че това не е едно от онези сюреалистични сънища.
Е, оказа се, че не е. И така в началото, докато свикна, беше мн особено. След това спрях да му обръщам внимание, и рядко ме будеше. Опитах се да споделя с майка ми (ест, като всеки един родител) ме игзледа така, сякаш нещо е мотая. И се примирих. Докато един ден брат ми (ние си деляхме една стая), доста много се чудеше преди да подхване темата и аз просто му довърших мисълта. Оказа се, че това нещо е ходило ту при мен- ту при него. И минаха няколко години. Аз се изнесох за Търново, където завърших, вкъщи се направи ремонт и леглата се смениха.
Брат ми вече е сам в стаята, тъй като аз се преместих в Сф.
Чухме се преди малко обаче, и той ми сподели, че онова нещо се е върнало. И много чето го будило напоследък. Аз, от както се изнесох, го усетих само веднъж или 1 пъти в Сф.
В старата квартира (където временно живеех) стана на въпрос със съквартирантката ми и тя ми сподели, че и на нея й се е случвало. Пак така за период от няколко години. Че това бил вид полтъргайст, който идвал в определена възраст, в определен етап от живота на човек. Но за съжаление не можеше да се сети къде го е чела. Опитах се да намеря нещо за него в интернет, но каквото и да пусна с "нещо има в леглото ми", няма да ви обяснявам какви глупости ми излизат като резултати.
Въпосът ми е, някой от вас имал ли е подобна случка?
Знам, че това не е плод на нашата фантазия, знам също така, че не е злонамерено. :/ Просто ми се искаше да разбера какво е и защо е все още покрай брат ми.
Преди години, можеби около 7-8, ако не всяка вечер, то поне през вечер се будех от нещо в леглото ми. Дори и когато говоря за това, настръхвам
Усещането беше много особено. Все едно има огромна змия в самия матрак, която си се вие и леко поклаща и повдига леглото. Направо и мен си повдигаше заедно с матрака. На няколко пъти проверяхвах даже и отдолу. Ест, нямаше нищо. В началото ме беше страх..Особено 1вите няколко пъти, налагаше се да се щипя до сълзи на очите, за да се уверя, че това не е едно от онези сюреалистични сънища.
Е, оказа се, че не е. И така в началото, докато свикна, беше мн особено. След това спрях да му обръщам внимание, и рядко ме будеше. Опитах се да споделя с майка ми (ест, като всеки един родител) ме игзледа така, сякаш нещо е мотая. И се примирих. Докато един ден брат ми (ние си деляхме една стая), доста много се чудеше преди да подхване темата и аз просто му довърших мисълта. Оказа се, че това нещо е ходило ту при мен- ту при него. И минаха няколко години. Аз се изнесох за Търново, където завърших, вкъщи се направи ремонт и леглата се смениха.
Брат ми вече е сам в стаята, тъй като аз се преместих в Сф.
Чухме се преди малко обаче, и той ми сподели, че онова нещо се е върнало. И много чето го будило напоследък. Аз, от както се изнесох, го усетих само веднъж или 1 пъти в Сф.
В старата квартира (където временно живеех) стана на въпрос със съквартирантката ми и тя ми сподели, че и на нея й се е случвало. Пак така за период от няколко години. Че това бил вид полтъргайст, който идвал в определена възраст, в определен етап от живота на човек. Но за съжаление не можеше да се сети къде го е чела. Опитах се да намеря нещо за него в интернет, но каквото и да пусна с "нещо има в леглото ми", няма да ви обяснявам какви глупости ми излизат като резултати.
Въпосът ми е, някой от вас имал ли е подобна случка?
Знам, че това не е плод на нашата фантазия, знам също така, че не е злонамерено. :/ Просто ми се искаше да разбера какво е и защо е все още покрай брат ми.
Сънувала съм адски много сънища със змии. Адски много се ужасявам от тях.
Винаги съм смятала, че те са плод на моето въображение.
Имала съм всякакви луди сънища със тези влечуги.
Имала съм усещането,че са навсякъде по мен и из леглото ми и под него.
Доста е било неприятно,но не е истинско. Защото реално е нямало никога змии около мен.
Виждала съм на живо много пъти и на много места,но не съм се доближавала до тях и не съм ги докосвала никога. Все пак винаги ще са ми странни тези сънища.
Като малка много често, когато се събирахме на градинката пред блока с няколко деца си разказвахме страшни истории. Спомням си,че аз много се плашех от тях, което е нормално за едно малко дете. Имаше истории и за върколаци и за какви ли не други убийци и създания.
Не знам дори децата,които ги разказваха откъде ги знаеха.
Една моя братовчедка обаче биеше рекордите с нейните разкази.
Така с една нейна страхотия тя успя много да ме изплаши.
Разказваше се за някакъв бог, които има човешко тяло,но е с глава на вълк. Той посещавал само деца и открадвал душите им. Обясни ми, че се явава само през нощта и че ти сам го усещаш. Събуждаш се и първо виждаш светлина- много силна светло-синя светлина. След това виждаш и него - човека-вълк. Каза,че го знае от нейна приятелка, която го е виждала - т.е. на нея й се явил въпросният бог полу-човек, полу-вълк.Нещо такова беше,не ни спомням цялата история вече.
Известно време след нейния разказ ми се случи нещо наистина странно. Сънувах ли или не - не зная. Тогава с брат ми още спяхме в една стая. Една нощ се събуждам, защото усетих нещо - сякаш имаше нещо или някого. Погледнах и видях,че навън беше светло. Имаше някаква светлина отнякъде. След това се обърнах към вратата ни и видях,че там стой един вълк,но в човешко тяло. Облечен с дънки и кожено яке.
Примигнах и секудна след това, той беше седнал в края на леглото ми и ми се усмихваше. В този момент мисля, че отново съм заспала или по-скоро съм припаднала от страх. 
След това не съм сънувала повече вълци.Това е сигурно най-странната случка в живота ми.
Но мисля, че всичко това е зареди страха,който съм изпитвала тогава. Отразило ми се е психически.
