За адаптацията в ДГ

Да, всичко което споделяш го преживяхме миналата есен и ми все още много близко.
Казано честно и досега сутрин плачем, на спокойно - минава този период. Въоръжи с търпение , колкото и изтъркано да ти звучи.
Първия ден в детската градина с моя син - няма да го забравя - оставих го на едни за мен непознати учителки / сред 15 -20 плачещи деца / и си тръгнах. От 9-12 часа треперех и чаках да ме извикат. В 12 ч като позвъних по телефона, учителката най- чистосърдечно ми каза -" Елате да го вземете, ако имате възможност, жал ми е, от сутринта плаче за Вас" .  Когато отидох в 12,30 ч.  когато влязох в стаята, децата стояха в един кръг на столчетата, обичаха си пижамките и всички плачеха, хлипаха вече защото нямаха сили повече да плачат и сълзи ... Жално и тъжно, но тези учителки и лелки се справиха - спокойно , казаха, ще се оправим - до месец ще видите , че няма да плачат. И така и стана.
Моето дете, когато  се връщаше вкъщи - имаше само една тема - "Нали утре няма да ходим на градина?" Аз не го притеснявах - Добре, добре, спокойно, няма . Ама на другия ден пак тръгвахме. Уговорките, ще те взема първи, като се наспиш, ще ти купя еди какво си и всички други хитрини - не знам дали действаха, но и без тях не може.  Полека лека мина този тъжен период и сега вече мрънка само сутрин / но то е защото му се спи /
Чак преди седмица, като отидох да го взимам, чух  думите - Сега играя, почакай малко. / И то защото лятото са сборни групи и има по-големи деца, с които му е по -интересно и забавно да играе/
Разбрах, че разковничето е -  нещо интересно и нещо да му хареса и ще ходи с удоволствие.
И все пак както и ние мислим за почивните дни, така и милите нежни душички - и те чакат уикенда с нетърпение.

Gianna, аз се чувствам по същия начин, моята принцеса тръгва на 11 сеп. на ясла, ще ги приемат поетапно аз исках да е от първите да могат да и обърнат повече внимание. Къса ми се сърцето, с батко и надничах зад оградите дълго време, с нея не съм си взела отпуска за да мога да не мисля постоянно. Ще я пусна по цял ден, но ще кажа да ми се обадят, ако много плаче.

Имаше си нужда от такава тема и аз  чаках някой да я пусне
Ние сме от най-малките- 1ва яслена група. Не ме питайте какво ми е. От 15 тръгва.. За сега мога само да гадая как ще е, така че ще се включвам по-натам.
Онзи ден говорих с директорката и й казвам:
-Той често остава с бабите, лелите си, свикнал е да го гледат различни хора (с надеждата да ме успокои).
А тя ми отговаря:
-Е, това няма нищо общо с ходенето на ясла 
Но наистина все си мисля, че няма да сме от най-тежките случаи и ще свикне по-бързо отколкото другите ме плашат. Абе с две думи самонавивам се позитивно

Здравейте момичета. Минавам да споделя нашия опит. Малката тръгна на ясла почти на 2 г. , сега е на 2 г и 10 мес. Много плака и да не ви отчайвам и до сега пллаче сутрин и то добре си поплаква. (Но при нас адаптацията бе съпроводена от неприятни за нея инциденти в яслата, на които за мен се дължи реването и до сега). За мен най-важното нещо в адаптацията са госпожите. Тук роля не играе това колко е контактно детето, дали е гледано от баби и т.н. Моето дете беше весело, контактно и игриво дете, след като тръгна на ясла , стана мрачна и само до мен седеше сякаш да изчезна някъде. Но някак полека лека щом мама си тръгне поплаче малко и после се успокоява. И аз и до момента използвам триковете, ей ти не плака днес я виж каква награда имам (макар да мисля че правя грешка), ей ти не плака виж мама дойде да те вземе и т.н. Но това върви за малко, до момента когато на другия ден пак отидем в яслата. Сега от септември ще сме в ДГ-1ва група и мисля че  и там ще си реве, но няма начин. Така че бъдете търпеливи с децата си, и на тях не им е леко далече от мама и уютния дом. Все пак в яслата има ред с който не винаги са съгласни. Но това ги учи все пак.

Ох чета ви и се чудя.
Моето детенце тръгна на 19-ти този месец на ясла. И от тогава до сега няма ден в който да е спирала да плаче. Ходим за по 2 часа не се храним там. Като чуе думичка от сорта на „ясла", "градина", "госпожата" и подобни направо изпада в истерия. Иска винаги мама и ми обяснява как не иска да ходи на ясла. Мисля си че това за начало на ясла не е чак толкова обезпокоително, но .... учителките ме тревожат много. Вместо да чувам окуражителни думи от тях, всеки ден виждам трагичните им лица и чувам как с въздишка ми обясняват как детето ми отново 2 часа без да спре е плакало и е търсило мама. Какви ли не епитети чух по нейн адрес "неконтактна", "нервна", "прекалено чувствителна" .... Днес най-новото казали на таткото като я взима, че ги било страх да не получи пристъп от плач. Само да спомена, че малката е на 2 и 5 месеца. Изключително контактна е и говори почти всичко, разбира всичко, когато сме на детски център почти не се сеща за мен.
Мисля да потърся среща с психолог, немога да си обясня с какво моето дете е по-различно от всички други деца и защо аз не чувам думите " Така е в началото,  но полека лека ще свикне" ....
Моля ако някой би могъл да ми помогне със съвет да го направи, защото аз опитах всичко. Говоря много и постоянно колко е хубаво на яслата, как има добри лелки дечица, много игри и какво ли още не, но само чуе ли че става въпрос за ясла и ......

Не е само твоето дете така. Не, че няма деца, които много бързо свикват, но масово плачат с месеци.
За съжаление не сте попаднали на по-разбрани госпожи. Много е важен техният подход, в крайна сметка нали затова са там
.................
Казаха ми, че ако детето носи със себе си любима играчка, която да му напомня за мама, по-лесно би приело раздялата. Но мисля, че не позволяват да се внасят играчки и ще трябва да я оставяме в раницката, ама тогава какво успокоение ще има детето?

Наистина е много важно какви ще са учителките/сестрите и как ще помогнат на детето да се адаптира. С големия ми син нямах никакви проблеми, но малкия плака много в яслата. Започна миналия септември на 2 год. и 3 мес. и беше някакъв ад. Дори сестрите казаха, че рядко имат деца като него. (сега вече ми е смешно, ама..). Изпадаше в истерии, не ядеше, не спеше, цял ден рев! Бяха му изкарали една сгъваема кошара в стаята за игра, за да не пречи на другите деца в спалното. Не го караха насила да ляга, а се занимаваха с него, докато другите спят. Лека полека нещата се успокоиха. Но нашите сестри в яслата са страхотни (едната я познавам лично и знам какви усилия положиха, за да го адаптират). Помогна и това, че започна баща му да го води всяка сутрин, с него не плачеше така и влизаше по-спокоен.
Сега ми е притеснено за детската градина. Утре се разделяме с яслата и от понеделник започва ДГ. Уж много му се ходи, но като дойде момента не знам как ще реагира - ново място, нови деца, учителки. Градината е точно до блока ни и всеки ден минаваме покрай нея. Показвам му люлки, пързалки, децата които играят. Батко му също му обяснява колко е хубаво там, защото беше в същата. Надявам се това да помогне, че ми настръхва косата, ако ще трябва да минаваме през същия адаптационен период .

Militoo ърво едн съвет от мен, много много не обръщай внимание на нещата които ти казват госпожите. По - лесно им е да критикуват вместо да си мръднат д...тата и да се помъчат да приобщят децата. По-лесно им е да кажат детето трудно се адаптира, оставете го още малко в къщи, те искат деца които отиват и мълчат и изпълняват като роботи, е да ама децата са различни. И за да те успокоя ще ти кажа един наш случай с малката. Тя един месец в началото на яслата по цял ден плачешв и мрънкаше,как и да бъде друго като още сутрин видеха ли я госпожите ахваха "Ееее ти пак ли ще ревеш цял ден", ама толкова отегчени, че детето още повече плачеше и се стискаше за мен. За това казах, че едно 90% за адаптацията на детето има вина или полза от госпожите. И друго ще ти кажа, заради тази ни по-трудна адпатация и на детски психолог ни пратиха милите ни госпожи. И ние тъпите отидохме. Да водиш дете на 2г на психолог ни се смее и вика вие сте луди, кажете на госпожите повече да я гушкат и това е и документ взехме, на което госпожата ни каза, ми с 30 деца няма как да я гушкаме постоянно. Така че спокойно.

Gianna  това с любимата играчка е нож с две остриета. Другите деца в повечето случаи започват да искат да я видят/вземат и може да стане по зле. Ние носихме в началото, но после ни казаха, че на моменти става по-зле, някой като и я вземе и спряхме.

 

Благодаря ви много мами за разбирането и съветите.
И аз съм на менение, че до голяма степен адаптацията на детето зависи от учителката. Ето и тази сутрин ни посрещнаха " Ееее стига се плакала вече"  и я дръпна за ръката, защото естествено детето не искаше да влезе. Гпворих и с други мами, които ми казаха, че в момента учителките малко "отпускарско" го давали и чакали да изпишат големите. После като почнел големия септемврииски прием и щяло да е друго започвали игри, занимания песнички.... Незнам защо никак не ме успокоява това. Те като учители не са ли длъжни да си вършат работата както трябва по всяко едно време, а не само когато на тях им е кеф?
Относно играчките. Аз пробвам даваме играчка уж да помага, но ... първия ден беше едно любимо телефонче и цял ден се обаждала на мама "да дойде да ме вземе". Реших, че това не е най-удачната играчка. Взехме любима плюшена играчка на следващия ден. Гушкала си я е през цялото време, но нищо успокоително не е било. Така че за мен играчка като вариант за успокоение отпада.
Съпругът ми започна да ме обвинява, че като била при мен много съм я гушкала, но аз като майка как да не си гушкам детето. Още повече когато то плаче и иска при мен. Нощем в съня си спейки се изправя в кошакрата и започва да казва "Искам при мама, обадете се на мама, заведете ме при мама" Е ако в такава ситуация не си гушнеш и не си успокоиш детето то кога.
Отново ви благодаря за съпричастността. Само майките са тези, които биха разбрали друга майка
Лек и успешен ден ви желая

Militoo , направо ми се къса сърцето, като си помисля. Опитвам се да бъда положителна и позитивна, успокоявам се с това че много деца не успяха да се класират и искат да бъдат на ясла, че това е един шанс за нас, няма по хубаво нещо децата да си ходят на детска, но се опасявам как ще го издържа този период с плаченето на детето. Дъщеричката ми заспива с една възглавничка, мисля да не и я давам в градината. Моля се да попаднем на добри учителки. Подготвила съм пликчта с кафе и бонбони за директорката и госпожите, за здраве и успешен старт на детенце. Знам че с лошо не става и досега съм била толерантна с госпожите на сина ми, въпреки, че са имали своите грешки, но все повече достигам до извода че гледат децата на по взискателните и дори арогантни родители някак с по голямо внимание 

Не е задължително да е така - до човек е. Аз хич не съм взискателна /поне така мисля, защото нямам от какво да се оплача от яслата на сина/, а отношението на персонала е страхотно 
Сина ми от миналия септември ходи на ясла и по мои наблюдения основна роля в адаптацията играят учителките. Като се отнасят добре и с внимание към детето, то рано или късно ще ги приеме и с радост ще ходи при тях. Моето въпреки че плачеше 3 месеца всяка сутрин/но той си е ревлив по принцип/ - като отвори учителката вратата на стаята той протяга ръчички към нея да се гушне и след няма и минута спира да плаче. Мисля, че плачеше просто щото си е инат и да покаже, че все пак не му се ходи особено.
Аз също гледах да помогна с каквото мога - говорех само хубави неща за яслата, подсещах го какво интересно ще правят през деня /имат програма залепена до вратата/, като го вземах ходихме до магазина да купим лакомство по негов избор и му обещавах, че като спре да плаче сутрин ще му купя каквато играчка пожелае /и го изпълних/. И най-вече настройвах и себе си позитивно - гледах да мисля за хубавите страни на ходенето на ясла и да не показвам пред детето страховете и болката си.
Мисля че зимната ваканция също помогна - явно моя осъзна колко е хубаво и забавно сред повече деца, защото след това спря да плаче, а после и с радост започна да ходи, защото станаха приятели с децата 
Сега ще тръгва на градина и пак ме обземат притеснения, но дано и там имаме късмет 
Май късмета също играе голяма роля - на какви хора ще попадне детето, какви ще са другите деца, как ще се развият нещата. Пожелавам късмет на всички - бързо и безпроблемно адаптиране 

Да се запиша и аз в темата със свито сърце.
Баткото тръгва на градина на 9 септември,на мен още от сега ми се реве обаче.Знам ,че не бива така ,но ми е много тревожно ....има ли вероятност изобщо да не плаче ,има ли такива деца изобщо?

Всякакви деца има, а и той е голям /моята няма 3г още/
Познавам дете, което само 1 ден плака. Извикаха на обед майката да си го прибере, а на следващия ден си остана до 17.30 в градината
Скоро чух и за момиченце, което година и половина плаче.....
Лошото е, че нашите тревоги и страхове се предават на децата ни, колкото и да им говорим, че в градината всичко е прекрасно

Записвам се тихичко при вас.
За втори път ме тресе тая емоция.
Баткото не свикна бързо,не е плакал много,но пък беше тъжен,много тъжен в началото,сядаше сутрин на една пейка и заравяше брадичка в шепички и така докато стане време за закуска,но това мина,сега вече е 4-та група,намери си приятелчета и се забавлява чудесно:)

Сега малкия тръгва за първи път,покрай брат си е много ентусиазиран,само за детската градина говори,но той е и много саможив,изключително див и хитър Заради тези му качества се надявам бързо да се адаптира,да не боледува много и да не реши да си тръгва сам .Хубавото е,че тази година ще са си двамата заедно в една сграда.

Стискам палци на всички ви за бърза адаптация