Все нещо недостига...

То е ясно, че няма как всеки ден шедьоври да се правят, освен ако не те кефи , но нека човека се почуства специален и ако има хубава храна в къщи няма да му се ходи толкова често да се храни навън.
 

Тя казва, че го вижда, не и дреме много, че има проблем, просто иска  чуе, че има и други НЕидеални семейства.

Ох, ама вие наистина си вярвате, че една манджа и сатенена покривка ще го вържат в къщи...

Май и на двамата им се живее и им се хойка, та две не виждат 

Щом все още "се карат"  значи се обичат - от това по-важно няма. Ще порастнат и ще им дойде акъла.... 

Изобщо не смятам така, но принципно може и това да му липсва на човека, защо пък да не опита.Той няма да се спре, защото породата им е такава на Стрелците, но като му е хубаво ще отделя време и за в къщи.

Хубаво е все пак да се чете всичко, не само част от написаното.Не е въпроса в манджата, а в това че е специално за него и че има място, където го чакат.

Колко е трудно да ти е лесно в живота...

благодаря на всички, че пишат. Аз не се сърдя или обиждам на никого, има хора от вас, които са ми чели думите отгоре или пропуснали мнения - ние сме заедно доста време от деня, проблемът е за вечерта, която е след 19, след 20 ч и за скандалите! През деня ние се виждаме повече от всяко друго семейство, защото и двамата сме свободни да го направим. Моите родители също са така и винаги са били, въпрос на професия и т.н. Всеки ден на обяд, рано следобед и до към 19 сме заедно, детето още към 16 го прибираме и почваме с разходки, игри, поливане на градина с гумени ботуши, колело със столче за деца съм си купила и я возя, няколко детски колела за нея и каквото може да се измисли за деца съм го събрала у нас в избата и го използваме поетапно. Онзи ден карахме колело до късно вечерта, тати махаше от терасата, ние правехме обиколки на махалата. Мъжът ми на колело...може, но предпочита друго тъй като е тежък и не му отива!
След като я приспим в 21 или 22, той отива някъде, а аз тогава ми идва желание за още много неща и се изнервям защо да стоя на компютъра сама, а той пие някъде бира, иска ми се и на мен да отида някъде, но няма как защото трябва да стоя с детето, хваща ме яд на него понякога...а когато ме хване много яд, гледам аз да изляза преди него (като заспи детето или по-рано) и аз да съм извъртяла този номер.

Дневен отчет - всички сме на линия от ранния следобед до момента, сега сме на дивана заедно (е, не му показвам какво пиша, той си гледа тв) -приготвих таратор, супа за детето, кренвирши, талиатели с домашен сос и още един вид паста. Всичко беше ометено и питаше за още, получи ми се вкусно - аз обичам да готвя, къде съм казала, че не обичам и не искам - не ми е хоби, но имам желание за всякакви неща да експериментирам.  

Ето видя ли - така се започва!
Давай в същия дух и ще видиш, че и той ще се отзове!
Следваща стъпка - предложи му следващия уикенд той да реши какво ще правите. И ако реши да си стоите в къщи, не само не се цупи, ами се развихри - манджички, филмчета...

абе аз тези неща ги обичам - манджички и филмчета, даже прекалено. Той не ходи на кино, аз обожавам, той не гледа филми, особено американските напоследък, аз гледам всичко...на мен ми е идеално вечер с пуканки и филм, хич не ми е скучно, ама май ще си го гледам с детето! То и без това рапунцел всяка вечер от 6 месеца насам пускаме, всички пеем песните и ги знаем наизуст репликите   
а да му предложа да правим нещо следващия уикенд, т.е ако е утре - може и да каже нещо, но ако е  за след повече от 2 дни - не можем толкова "далечни" планове да правим ние. Затова аз си измислям нещо и почвам с настояването

Рискувам да си повторя предишния постинг, но моят мъж ако ми каже че другата седмица смятА да СМЕ на почивка, ще му кажа къде точно да "търси майка си" . Не мислиш ли, че е малко обидно да заявяваш на възрастен човек къде трябва да ходи?
Той обичал да ходи у приятели и на кръчма, защо не отидете заедно или поканете приятелите вкъщи. Събота сте без дете, направете по един компромис, отидете заедно на кино, а след това на кръчма с неговата компания.

Ние също не сме идеално семейство, караме се, обиждаме се, но пак все сме си заедно. Аз съм на 25, той на 29 и сме заедно от 6 години, нито сме по-възрастни, нито с по-дълъг съвместен живот. Чувствам се щастлива, въпреки че понякога избеснявам. Много неща ни липсват, понякога материално, понякога в общуването, но като се съберем вечер пред ТВ, смеем се на някой филм, лапето ни се катери по главите буквално и преносно, знам че си заслужава да направиш някой компромис

Аз не съм му казала така! Така казвам на вас тук 

На него - първо го питах иска ли още една почивка, че първата беше кратка, той каза, че иска. После поговорихме на море ли или балкан, решихме, че е късно вече за балкан, за море е хладно, но пък ние така или иначе сме там заради пясъка най-вече, детето каза "искам на море" и в общи линии нещата се решиха от самосебе си без натиск. Е, малко трябва да му се повтаря, че скоро е добре да тръгнем, иначе и последния влак изпускаме с това късно море 

Виж Жозефин, явно проблема не е в домашния уют, защото останах първоначално с впечатление, че нямаш време от толкова излизания за домакинстване, защото това отнема време и то доста от личното време.

Аз те разбирам, защото моя мъж е с подобен характер и много често отсъства вечер от къщи - било по работа или спорт.По кръчми не ходи, но за сметка на това е работохолик.И мен това, че съм сама с детето и не мога да правя каквото искам и когато искам ме подлудява.Много често аз трябва да се лиша от спорт или нещо друго.И скандали имаме и всички екстри, но това няма да го промени.Старае се, вече по-често е в къщи, но знам, че при първа възможност ще хукне.Той не е домошар като мен, има нужда да е активен и то през цялото денонощие.Разбирам го, но това не прави нещата по-лесни за мен.

Той няма проблем от това положение, ти имаш и ти си тази, която трябва да промени себе си.Ако знаех тези неща по-рано щях да си спестя много разочарования.

Ох, да, всички имаме нещо, което ни тормози, вече се чудя дали така не е по-добре - за да ни държи нещо будно и отговорни, малко изпитания не са излишни и правят хората по-добри, когато ги осъзнават. Аз също не се определям като домошар, моят мъж е по-голям домошар от мен, но у дома си, не в къщата, в която сме! Това е досадно за мен, да знам, че неделя стои при баба си и си почива, а не у нас. Съответно аз неделя съм си била камшика, както казах и преди и също не дремя у нас..Но това мисля да се променя поетапно, днес съм замислила готвене, радвам се да готвя, поне правя нещо със желание, а не да ме карат

Той си кара по навик, мъжете по-бавно порастват от нас.Моя чак сега осъзна ,че истината е в семейството - никой навън няма да ти даде подкрепата, която може да ти даде семейството.

Трябва някак си да го привлечеш, малко по-малко.Може би го е страх да се сближи ,защото сигурно смята, че ще стане зависим от теб.Трябва им време да осъзнаят ,че това не ги прави зависими.Когато види, че го чакаш, а не си си била камшика както казваш може пък да остане.Помоли го, но все пак не искай да зареже баба си.