Все нещо недостига...

Може...
Започни първа!!!
Като се събудиш сутрин, първо го целуни и му се усмихни...
Като заспивате вечер, му пожелай "Лека нощ!" и пак се усмихни...
Заразно е. И той ще започне!

Не става и не става, сега спи на дивана и като вляза в стаята получавам поглед, коментар за настроението (което нямам) и т.н. Няма да целувам, за да се оправи нещо, а когато имам желание - то направо ми е утрепано желанието 

Никога не съм го разбирала това как може да твърдиш че обичаш някого и да му повишаваш тон в същото време...
След първото скарване съм казала "сбогом". Това за мен е несъвместимо със семейния живот явление.

Не знам за какви липси говориш. Когато нещо започне да ми липсва, ще си потърся друго място където да не липсва.

пс. Явлението "спи на дивана" е краят на краят. След това вече в семейството не е останало вече нищо. Във всеки случай за мен.

Значи нещата са отишли по-далеч, отколкото си мислех...
Решението е само и единствено разговор, трябва да го обсъдите спокойно, без караници. Иначе няма да стане! Ще става по-зле!

абе той спи на дивана, редуваме се все още с нашето неспящо дете, не е много по наше желание и го налагат обстоятелствата. Имаше момент, в който хъркаше и слагах тапи за уши, реших да го изселя да хърка другаде, сега хърка от време на време, но пък аз съм много трудна за спане с който и да било (детето и то) - всеки да се опъва нашироко и това чак толкова не ми пречи. Мисълта ми е, че докато отреагирам весела и засмяна и вече съм стъписана с някво сърдито изражение, егати!
Като цяло се има за ведър човек, но знам ли защо не ми действа ведрината му...

По-зле става, да, не може да не се караме направо и се изнервям и запалвам мощно и аз и той и като почнем..на другия ден аз забравям, той малко по-злопаметен. Мисля, че ако бях по-слаб характер и постоянно да отстъпвам и т.н, можеше да се разберем, но всеки от нас иска да се докаже и наложи, да видим...Още не сме се нагодили един към друг, след 3 години брак, нямаме подход, хем знае какво искам и какво ме радва и се пъне на обратното - накрая пак ще стане моето, но защо тия нерви, пример: почивка, от януари съм му казала еди къде си, направила съм си труда да проуча, да запазя, дал е парите, но се мрънка непрестанно до времето на заминаване (юни) и то като замина накрая съм събрала толкова негативи, че егати почивката, всичко ме изнервя!!! 

Вие живеете като съквартиранти, (които си пречат и се тормозят при това), а не като любовници както е редно. Няма такива обстоятелства които могат да изгонят мъжа ми на дивана. Като не можеш с никого да спиш и да се държиш човешки, значи не се жениш.  Това не е задължително.
Човек който обича не се кара с любимия и не се държи като враг на народа. Помисли си по какви причини мъжът ти е с теб- дали е от любов? Силно ме съмнява.

Josefin, от зодията е, аз съм същото ла*но на моменти (понякога доста чести).
Ма моят мъж вече ми е свикнал и по "над нещата", а твоят, ако е същия сръдльо като тебе- ето резултата.
Повече секс мога да ти препоръчам за изглаждане на отношенията- помага

Караници и скандали не са от зодия, а от простотия.
Селяндури с овчарски манталитет има от всички зодии.

Не е до зодията. И ние напоследък сме почти в същото положение. Отдавам го на свръхумората, на момента...Не спи на дивана, обаче поне веднъж седмично се цупим за глупости, чак се чудя как е възможно?!

Не е и от умора. Обикновено при такива индивиди скандалите по време на отпуска се увеличават многократно.  Те на работа си почиват от дразнителя.

да се доказваш на мъжът си и да се мериш с него
е много ... неразумно нещо. А как е копулацията?

Заприлича ми на онзи виц:

Жената: Ау,разсипа се сол - на караница е.

Мъжът: Е, може и да се размине.

Жената: А, не! Тъкмо съм се настроила.

 

Изглежда детето е малко щом се редувате да спите с него...
А защо не спите заедно, а детето в собствено легло?
Ако постоянно си търсиш повод за скандали, винаги ще намериш такива. Ако си и постоянно нацупена, как очакваш на мъжа да му се разговаря...

Оу, кофти работа   Млади хора сме, за мен е недопустимо. Може ли точно вкъщи, където искам като се прибера да ми е крепост, да има с кой да поговоря, кой да ме утеши, ако нещо се е случило в работа/ежедневие, да получа любов, ласка... а всъщност само заяждане и скандали. Това за зодиите е страшна глупост и търсене на оправдание, там където го няма. За мен трябва да се търси хармонията в отношенията, т.е. правилният човек.

И уморени сме били, и изнервени от външни фактори, и останали без пари - ако нещо се счепкаме е минавало за 10-20 минути, максимум. Извинява се някой, според зависи кой е започнал, разговаряме и забравяме. Всичко си е по старо му. Само искам да уточня, че да сдърпвали сме се, че нещо не е по на някой от нас начинът, но никога! не сме се обиждали, това съвсем сериозно - нито аз него, нито той мен. То на устата ми не е идвало. И това са толкова спорадични сдърпвания и толкова леки, че дори не помня за какво са били. Но такива битовизми що не са измити чиниите, няма нищо за ядене, риза нямам - абсурд или пък някакви сериозни различия в принципите - не.

За мен вие трябва да проведете сериозен разговор - или ще намерите какво ви е затормозило така и ще го изгладите или... разделяйте се. За детето изобщо не мисли - такава обстановка е много по-пагубна за детската психика...   Ако наистина искаш да оправиш нещата, пробвай да започнеш от себе си - стани по-ведра, дори насила да е, предлагай му да излизате, оставете дечко на баба/дядо за 2 часа. Постарайте се. Ще започне и той. Бягай от ежедневието поне вечер като сте заедно и през укендите, направи така, че да ви е приятно - мъжът ми обича да казва, че жената е тази, която носи уюта вкъщи. До голяма степен съм съгласна. Поръчай едно суши с бутилка вино, приспете детето, хапнете в другата стая, сипете си по една чаша вино, поговорете си, спомнете си в началото колко ви е било хубаво, кажете си всичко, което ви тежи, извини се за лошото си настроение, обидите, лошите думи и караници. Обясни му защо се чувстваш така и защо не искаш да продължавате по този начин, защото го обичаш и цениш и не може да си позволиш да се загубите в битовизмите още повече, когато имате всичко. Просто запали огънчето и го поддържай. Реално не е толкова трудно, а понякога трябва да погледнем и в себе си, малко да преглътнем гордостта си, да се извиним, да простим. Нормални неща в този живот. Опитай да продължите, ама не така. Ако е така, аз бих се разделила, вярвай ми това не е щастлив живот.