Е, ти си домошар, затова. И аз душа давам за пътувания, много ме зареждат. Не е фикс идея, а най-нормално желание да се обикаля по света и у нас.
Виж целия пост
Все нещо недостига...
- Публикувана: 29 авг. 2013, 22:17 ч.
- Последно мнение: 8 окт. 2013, 20:20 ч.
# 61
30 авг. 2013, 12:18 ч.
Докато чакаш да ти играе по свирката, няма да стане на твоето. Инат е, знаеш го. Никакво вменяване на отговорности и чувство за вина, освен ако съвсем не се омаже в безгрижие. Злоупотреби ли, сипи му, каквото му се полага, и си гледай спокойствието.
По време на сериозните разговори не показвай, че си раздразнена или разстроена. Това го кара да се затваря, така се защитава от неща, които са му чужди. Твоето раздразнение му е чуждо, той не те познава такава и просто ти дава време да премислиш каква искаш да си. Не казвам, че няма милозливи, които ще се втурнат да те успокоят и приласкаят.
Виж целия пост
По време на сериозните разговори не показвай, че си раздразнена или разстроена. Това го кара да се затваря, така се защитава от неща, които са му чужди. Твоето раздразнение му е чуждо, той не те познава такава и просто ти дава време да премислиш каква искаш да си. Не казвам, че няма милозливи, които ще се втурнат да те успокоят и приласкаят.
# 62
30 авг. 2013, 12:19 ч.
Да, но какво като ги имаме! Като не експлоатираме колата на много път, като не готвим в тази къща и не мирише на вкусно ядене, като има пари, а няма желание за нищо...
Затова започнах темата с идеята да разбера като има всичко, а само едно нещо липсва - как се оправяте, как не се карате, как вървят нещата в правилна посока? При нас не успяват до този момент!
А сме имали и много хубави прекарвания заедно, дори 1 ден от 5 да сме се джафкали, сме били някъде, сме се разхождали, опознавали места, говорили...
Аз понякога си мисля, че проблемът му е в гордостта и това, че аз с него или без си имам желания и си правя всичко и не завися от каквото той донесе, като не иска да ми купи столче за велосипеда да возя детето, баща ми отиде и купи (малко и той със зор, че мислят, че мога да пребия детето)..дали трябва да се направя по-зависима...в смисъл ако той каже не мога да взема еди какво си сега или не искам, аз да не го взимам също (с допълнителния хард за компютъра стана така, не искаше да дава 100 лв, аз ги изкарах и си купих, с фотоапарата стана така..), да го играя малко по-уязвима и опираща се на мъжа?
Виж целия пост
Затова започнах темата с идеята да разбера като има всичко, а само едно нещо липсва - как се оправяте, как не се карате, как вървят нещата в правилна посока? При нас не успяват до този момент!
А сме имали и много хубави прекарвания заедно, дори 1 ден от 5 да сме се джафкали, сме били някъде, сме се разхождали, опознавали места, говорили...
Аз понякога си мисля, че проблемът му е в гордостта и това, че аз с него или без си имам желания и си правя всичко и не завися от каквото той донесе, като не иска да ми купи столче за велосипеда да возя детето, баща ми отиде и купи (малко и той със зор, че мислят, че мога да пребия детето)..дали трябва да се направя по-зависима...в смисъл ако той каже не мога да взема еди какво си сега или не искам, аз да не го взимам също (с допълнителния хард за компютъра стана така, не искаше да дава 100 лв, аз ги изкарах и си купих, с фотоапарата стана така..), да го играя малко по-уязвима и опираща се на мъжа?
# 63
30 авг. 2013, 12:22 ч.
честно ти отговарям, като към непознат - ИМАМ го за мъжа, но от гореизброените неща, които споделих за мен и свободата ми не ми вярва той самия и мисли, че не държа на него, че не го уважавам! А аз винаги първо него търся - елементарно и смешно, но даже миризливка да е влязла у нас и той да е на другия край на града - нито викам баща ми (който работи в сервиза пред нас), нито нищо - обаждам се, той казва направи еди какво и аз го правя. Имам разбира се и сериозни примери, това за малко ведрина в темата, че наистина ми става тъпо защо така се развиват нещата между нас.
Виж целия пост
Заеби парите, цветята, екскурзиите, къщите, фирмите и роднините.
Ти като Мъжът в семейството ли го имаш?
Ти като Мъжът в семейството ли го имаш?
честно ти отговарям, като към непознат - ИМАМ го за мъжа, но от гореизброените неща, които споделих за мен и свободата ми не ми вярва той самия и мисли, че не държа на него, че не го уважавам! А аз винаги първо него търся - елементарно и смешно, но даже миризливка да е влязла у нас и той да е на другия край на града - нито викам баща ми (който работи в сервиза пред нас), нито нищо - обаждам се, той казва направи еди какво и аз го правя. Имам разбира се и сериозни примери, това за малко ведрина в темата, че наистина ми става тъпо защо така се развиват нещата между нас.
# 64
30 авг. 2013, 12:23 ч.
Защо не готвите ??
Ами не си прекалено самостоятелна, след като не мъжът ти, а баща ти е купил столчето, пак някой мъж е свършил работата, дето се вика
Така че не се притеснявай
Аз съм голям фен на самостоятелните жени обаче, тъй че чак да се прави на зависима не бих посъветвала никоя жена, може да й хареса и да свикне така
Виж целия пост
Ами не си прекалено самостоятелна, след като не мъжът ти, а баща ти е купил столчето, пак някой мъж е свършил работата, дето се вика
Така че не се притеснявай Аз съм голям фен на самостоятелните жени обаче, тъй че чак да се прави на зависима не бих посъветвала никоя жена, може да й хареса и да свикне така
# 65
30 авг. 2013, 12:26 ч.
За едно нещо нацели: мъжете обичат да са извор на блага, да ги гледат в очите и да командват парада, АМА нали са си като деца и не знаят какво точно искат, рано или късно и от това им писва. Той още не се е нарадвал и не се е наситил на тези емоции.
Виж целия пост
Аз понякога си мисля, че проблемът му е в гордостта и това, че аз с него или без си имам желания и си правя всичко и не завися от каквото той донесе, като не иска да ми купи столче за велосипеда да возя детето, баща ми отиде и купи (малко и той със зор, че мислят, че мога да пребия детето)..дали трябва да се направя по-зависима...в смисъл ако той каже не мога да взема еди какво си сега или не искам, аз да не го взимам също (с допълнителния хард за компютъра стана така, не искаше да дава 100 лв, аз ги изкарах и си купих, с фотоапарата стана така..), да го играя малко по-уязвима и опираща се на мъжа?
За едно нещо нацели: мъжете обичат да са извор на блага, да ги гледат в очите и да командват парада, АМА нали са си като деца и не знаят какво точно искат, рано или късно и от това им писва. Той още не се е нарадвал и не се е наситил на тези емоции.
# 66
30 авг. 2013, 12:28 ч.
Не готвя, защото мисли, че слагам отрова и не го яде. А когато е в добро настроение и не мисли за отровата - с влизането все нещо криво му се струва, че съм казала и готвеното се подминава, стои 3 дни и го давахме на съседското куче (давахме, защото вече нямаме съседско куче и хвърляме храната). Аз не обичаме и двамата (той чак до мания) да хвърляме храна.
Затова аз преди имах огромно желание, научих се на доста неща, във фурна, манджи почти, сосове - нищо не можех, но успях - готвех, беше вкусно, радвах се като малко дете с постигнатия успех и се прибира онзи главния и какво - муцене и не ти го ща!
И аз престанах
Виж целия пост
Затова аз преди имах огромно желание, научих се на доста неща, във фурна, манджи почти, сосове - нищо не можех, но успях - готвех, беше вкусно, радвах се като малко дете с постигнатия успех и се прибира онзи главния и какво - муцене и не ти го ща!
И аз престанах
# 67
30 авг. 2013, 12:29 ч.
Ма вие не сте добре 
Виж целия пост
Не готвя, защото мисли, че слагам отрова и не го яде.
# 68
30 авг. 2013, 12:29 ч.
Питай го какво иска да му сготвиш, нека после каже, че не ще 
Виж целия пост
# 69
30 авг. 2013, 12:30 ч.
Явно не иска нищо да му готви. А детето какво яде? И то ли яде с отровата? 
Виж целия пост
Питай го какво иска да му сготвиш, нека после каже, че не ще
# 70
30 авг. 2013, 12:30 ч.
Е те за тоя феномен вече нямам обяснение... Аз къща, в която не се готви и няма нещо вкусно или е все купено, не мога да си представя 
Или направо си признай, че тровиш човека и ни баламосваш тука, хихихи И аз откачих в тази тема
Детето явно е спасено с детска кухня или храна от бабите.
Виж целия пост
Аз къща, в която не се готви и няма нещо вкусно или е все купено, не мога да си представя Или направо си признай, че тровиш човека и ни баламосваш тука, хихихи И аз откачих в тази тема
Детето явно е спасено с детска кухня или храна от бабите.
# 71
30 авг. 2013, 12:31 ч.
Стига с отровата. Толкоз му е акълът и затова се шегува така.
Виж целия пост
# 72
30 авг. 2013, 12:36 ч.
Питам го какво да сготвя и ми се отговаря: не се тормози (с лека шеговитост), гледай детето и му обръщай внимание, все нещо ще се яде. Един вид, аз да си гледам моята "работа" и да правя каквото си искам, че после да не го изкарам длъжен да се държи добре и да яде готвеното ми. Застрахова се според мен.
Не казвам, че не ядем у нас - да, ама все сухоежбина, реже си нещо, на плота, налива се с безалкохолно и изяжда главно изостанала храна (защото от много сърдене, храната се разваля докато я изядем, пък не я хвърляме).
Но преди това цял ден баба му е сготвила, ял е на обяд при нея или е бил с приятели на обяд, на кафе и т.н.
За детето правя супа понякога, тя не винаги яде вечер - като си дойде към 17 ч почва с бисквитки, солетки и така до 20 ч, когато вече й се пие от нейното адаптирано мляко и нищо друго.
Виж целия пост
Не казвам, че не ядем у нас - да, ама все сухоежбина, реже си нещо, на плота, налива се с безалкохолно и изяжда главно изостанала храна (защото от много сърдене, храната се разваля докато я изядем, пък не я хвърляме).
Но преди това цял ден баба му е сготвила, ял е на обяд при нея или е бил с приятели на обяд, на кафе и т.н.
За детето правя супа понякога, тя не винаги яде вечер - като си дойде към 17 ч почва с бисквитки, солетки и така до 20 ч, когато вече й се пие от нейното адаптирано мляко и нищо друго.
# 73
30 авг. 2013, 12:40 ч.
Абе то като няма друго, ясно че ще хапне бисквитки и мляко, къде ще ходи Не знам на каква възраст е, разбира се... но за мен готвенето на домашна храна е важно.
Мъжът ти ми е крайно неразбираем, но ти си го познаваш и сигурна съм, че усещаш подсъзнателно какъв му е проблема... ние тук може 100 съвета да дадем, но той си е уникален сам за себе си и ти го познаваш по-добре от нас.
Виж целия пост
Не знам на каква възраст е, разбира се... но за мен готвенето на домашна храна е важно.Мъжът ти ми е крайно неразбираем, но ти си го познаваш и сигурна съм, че усещаш подсъзнателно какъв му е проблема... ние тук може 100 съвета да дадем, но той си е уникален сам за себе си и ти го познаваш по-добре от нас.
# 74
30 авг. 2013, 12:45 ч.
Той пък откъде ще е наясно, че готвенето за теб е тормоз? Явно харесва добра домашна храна и е намерил начин да си я осигурява /баба му, майка му/. Не къса със старите навици около домашната трапеза. Ти си била неопитна в началото, черният му хумор ти бърка в здравето. Ох, доста са объркани нещата при вас. Колкото и да ви е добре, за едната храна ще се побъркате. Иначе глезеничък ти е, в комбинация с ината направо не си за завиждане.
Виж целия пост
Препоръчани теми