Съпругът ми - моят единствен приятел и любим реши да си замине от този свят...

  • 8 014
  • 52
# 15
А, ти до колко го познаваш извън вашия си свят?  Оставам с впечатлението, че не много.
Всъшност, какво значение има? Каквото било, било. Важното в случая е, че този човек ти е дал една приказна любов и заедно сте създали едно прекрасно дете, коетв винаги ще ти напомня за това което си имала.






Имате предвид дали знам как е живял преди да се срещнем? Ами живял е с майка си и баба си.Те с майка му бяха мноого близки, дори съм се чудила как е възможно това, от нейна страна това направо си беше болезнена майчина любов....Няма да забравя как го ревнуваше(знам,че всяка майка обожава децата си, но нейното държание беше пресилено) , как идваше и вместо да види малката си внучка, тя се занимаваше само със него или си цъкаше на компютъра игрички...Не дойде на изписването..Тогава съпругът ми много беше наранен...Няма да забравя как пак от яд и ревност му каза един път, като се беше прибрал до тях да я види, че няма място за неговите вещи в къщата вече...Плака като дете милият ми тогав,а той не обичаше да показва чувства...

Според мен той от малък е имал някакъв дълбоко в себе си проблем, който явно умело е успял да прикрие от теб. След като майка му така се е държала с него.
Смея да мисля, че тя му е втълпила чувство за малоценност и той затова не е искал да се вижда с други хора, приятели и т.н.
Това е най лошото нещо. Дано успееш да превъзмогнеш болката и да живее пак нормално и да се грижиш за детенцето си.
Виж целия пост
# 16

Ако пожелаеш по-късно да намериш отговор на въпроса: защо е по-добре да търсиш сама. Но помисли внимателно дали искаш да научиш. Понякога е по-добре да не знаеш....


Забравих да спомена, че мъжът ми четеше много литература и то на високо ниво.Имаше комплекс, че не се самоусъвършенства достатъчно, а го правеше...Не обичаше хората, не обичаше да комуникира, защото както той се изразяваше : "Хората имат пошли интереси - гримове, дрешки, коли, материалното ги влече..."
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B8%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%8 … D1%82%D0%B2%D0%BE
Лошото ,че понякога е наследствено.Ако беше потърсил помощ навреме/а как да я потърси,като не е осъзнавал,че има проблем/,можеше да се оправи.
[/quote]




Да ви кажа, аз мисля, че си беше нормален , но в детството си е страдал често - непрестанни караници м/у родителите му, проблема на баща му с алкохола, няма да забравя като ми разказа как майка му го е накарала да сложи в една чанта Шаро (куче, което е остаряло, а той е порастнал около него) и да го закара на края на другото село и да го изостави да умре, не можещо да се движи вече....Това е жестока травма и е оставила отпечатък в психиката му...

Той беше много обичлив и чувствителен, много нежен и внимателен...И сега разбирам как ме е обичал и не е искал да ме нарани с неговите тъмни мисли...макар, че сме си говорили за самоубийството като тема...И наистина ми е казвал, че иска да го направи, дори ми е споменавал за азот, хелий....Не ви ли се е случвало да говорите (по принцип казвам, не за вас точно) на такива теми? Ние много често разговаряхме и разсъждавахме по разнообразни тем от живота...Точно за това казвам, че никога няма да намеря човек като него, дори и подобен на него не бих открила...Много интелигентно момче, много, той щеше да стане професор...Знам го.Всички преподаватели в университета казваха и казват, че той е бил най-добрия им ученик, беше пълен отличник, пълен...

Виж целия пост
# 17
А, ти до колко го познаваш извън вашия си свят?  Оставам с впечатлението, че не много.
Всъшност, какво значение има? Каквото било, било. Важното в случая е, че този човек ти е дал една приказна любов и заедно сте създали едно прекрасно дете, коетв винаги ще ти напомня за това което си имала.








Имате предвид дали знам как е живял преди да се срещнем? Ами живял е с майка си и баба си.Те с майка му бяха мноого близки, дори съм се чудила как е възможно това, от нейна страна това направо си беше болезнена майчина любов....Няма да забравя как го ревнуваше(знам,че всяка майка обожава децата си, но нейното държание беше пресилено) , как идваше и вместо да види малката си внучка, тя се занимаваше само със него или си цъкаше на компютъра игрички...Не дойде на изписването..Тогава съпругът ми много беше наранен...Няма да забравя как пак от яд и ревност му каза един път, като се беше прибрал до тях да я види, че няма място за неговите вещи в къщата вече...Плака като дете милият ми тогав,а той не обичаше да показва чувства...

Според мен той от малък е имал някакъв дълбоко в себе си проблем, който явно умело е успял да прикрие от теб. След като майка му така се е държала с него.
Смея да мисля, че тя му е втълпила чувство за малоценност и той затова не е искал да се вижда с други хора, приятели и т.н.
Това е най лошото нещо. Дано успееш да превъзмогнеш болката и да живее пак нормално и да се грижиш за детенцето си.





Много точно сте се изказала в последния ви пост. Аз никога не съм му пречила да се вижда с майка си, защото когато той е щастлив аз съм двойно повече.Дори я обичах, въпреки, че виждах колко много го наранява.Но това е майчица, едничка е и се обича за цял живот....
Виж целия пост
# 18
Има много родители, които с обичта си задушават децата си или им втълпяват някакви неща, които те с времето не могат да преодолеят и им остава травма за цял живот.
Просто в един момент това нещо надделява и започва да пречи на нормалният живот на човек...избива по някакъв начин. Може би вие с обичта си към него, не сте успяла да го видите това и по някакъв начин да му помогнете - било то с разговор или да го заведете при специалист, които да му помогне, тъй като наистина е много жестоко млад човек да посегне по какъвто и да било начин на живота си.
А не ви ли е оставил, писмо, бележка, нещо в което да е написал някакви прощални редове...с които вие да разберете защо е решил да направи тази стъпка.

За самоубийства не съм си говорила с никой, но за смъртта - да говорила съм с моите най близки хора.
Виж целия пост
# 19
Има много родители, които с обичта си задушават децата си или им втълпяват някакви неща, които те с времето не могат да преодолеят и им остава травма за цял живот.
Просто в един момент това нещо надделява и започва да пречи на нормалният живот на човек...избива по някакъв начин. Може би вие с обичта си към него, не сте успяла да го видите това и по някакъв начин да му помогнете - било то с разговор или да го заведете при специалист, които да му помогне, тъй като наистина е много жестоко млад човек да посегне по какъвто и да било начин на живота си.
А не ви ли е оставил, писмо, бележка, нещо в което да е написал някакви прощални редове...с които вие да разберете защо е решил да направи тази стъпка.

За самоубийства не съм си говорила с никой, но за смъртта - да говорила съм с моите най близки хора.



Не, мила, не ми е оставил НИЩО....Обърнах всичко, всяка книга прелистих, всички файлове в компютъра, даже на search пуснах да търси компютъра всички новосъздадени документи...Но не, няма нищо.Преди да тръгне е гледал в уикипедия : Hanging (обесване), asfixia (задушаване)...Той е тръгнал с ясната нагласа да го направи.Дори дознателят ми каза, че възелът е бил повече от перфектно направен...Той ми спомена това, тъй като му бях казала, че моето момче като се захване с нещо, го върши перфектно...
Виж целия пост
# 20
Нямах в предвид толкова дали познаваш миналото му, колкото какво става с него  извън вашия дом. За да се стигне до тук е имало причина. Четейки отговорите ти обаче разбирам, че корените са дълбоки и нежеланието да живее се е изпарило много отдавна. Може би ти си му дарила тези две години, може би заради теб се е задържал на този свят повече от желаното. Щом сте обсъждали темата, значи той вече го е решил и премислил. Само не е предвидил влюбване и дете. И въпреки всичко, дори вие не сте били достатъчна причина да остане тук....
Остава въпроса Защо? Защо го е направил? Защо въпреки всичко е решил да създаде семейство? Може би се е надявал, че това са изхода и решението. Защо не ти е оставил бележка, нещо което да ти помогне вместо да се луташ сега и да се опитваш да си обясниш ситуацията?
Виж целия пост
# 21

Остава въпроса Защо? Защо го е направил? Защо въпреки всичко е решил да създаде семейство? Може би се е надявал, че това са изхода и решението. Защо не ти е оставил бележка, нещо което да ти помогне вместо да се луташ сега и да се опитваш да си обясниш ситуацията?
Това момче май се е страхувало от нещо и с постъпката си е избягало от проблема.
Майка му,какво мисли за това и как се държи сега с вас ? Той общуваше ли с роднини или колеги ?
Миличка,не оставаи сама с въпросите,отговорите ще получиш с времето.На твое място бих отишла при родителите си,защото там ще си защитена.
Виж целия пост
# 22
Euphorica, приеми и моите съболезнования!
Не търси отговори.
Не търси медиуми и "връзки" с неизвестното "отвъдно". /опасно е/
Живей с хубавите спомени, които имаш, но до тук!
Дъщеря ви трябва да е щастлива, с теб, в реалния Живот.
 Hug
Виж целия пост
# 23
Здравейте .... Благодаря на всички за подкрепата.Исках да споделя, че днес ходих при един известен медиум в нашия град.Знам, че почти всички са настроени скептично спрямо това, но аз бях се решила твърдо да посетя този човек...

Когато отидох и влязох в "кабинета" му, първото нещо, което ми каза, слагайки ръката си в/у снимката му беше, че усеща недостиг на въздух....Направо онемях и се разплаках...После попита кой е с буквата "М", това бях аз и той се обърна към майка ми и й каза, че нейната на нейната майка името също започва с буквата "М" - абсолютно вярно...Още едно от нещатам които ме впечатлиха беше, че спомена за лявата ръка на детето.Да не сме му забранявали да я използва вместо дясната, а съпругът ми беше казвал на няколко пъти да не обърквам малката, а да я оставя да избере сама с коя ръка да пише и да върши други дейности....От къде може да знае това, няма откъде...това сме си го говорили помежду си аз и мъжът ми...Лични неща са това...Позна буквите на майка му и баща му и каза, че той е взел това решение отдавна и не съжалява за постъпката си, че щял да ни помага оит там много и, че обича дъщеря си мнооого...
Виж целия пост
# 24
Не се занимавай с глупости,гледай си детето.Мъжът ти го е извършил без да осъзнава какво прави.Просто мозъкът му е изключил.Може единствено в църква да се молиш за душата му.
Виж целия пост
# 25
И с какво ти помогна казаното от медиума? Не ти е отговорил на въпроса "защо?".
Сънмен е прав, отиди на църква и се помоли. Радвай се на детето и дано намериш в него утеха.  Hug
Виж целия пост
# 26
като се помолиш ще получиш ли отговор на въпроса  "защо ?"   newsm78
Виж целия пост
# 27
като се помолиш ще получиш ли отговор на въпроса  "защо ?"   newsm78

Не разбира се. Няма да го получи и от някакъв си медиум обаче.
Молитвата служи за друго, сигурно знаеш.
Виж целия пост
# 28
понеже отричате едното , а съветвате за другото. за това зададох и въпроса.
Виж целия пост
# 29
Euphorica, съболезнования за загубата ти.
Не знам до колко би ти било утеха, но според някои изследвания склонността към самоубийство се кодира от биохимията на мозъка. Намерих някакъв доста постен линк, който донякъде отговаря на този въпрос - http://fakti.bg/zdrave/74747-otkriha-gen-koito-ni-podtikva-kam-samoubiistvo.
Може би трябва да го приемеш като съдба и да продължиш напред колкото и да е трудно. Защото имаш детенце и трябва да продължиш заради него.  bouquet
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия