Здравейте....
На 26 години съм.Преди 2 години се записах да уча в Рус.университет.Отворих вратата на класната стая и видях само едно момче от моята група - Стоян, изглеждаше умен, беше красив и много симпатичен...Паснахме си...След 10 дни бяхме вече двойка, силно влюбени и слепи за света....Вече знаехме, че сме родени един за друг.Заживяхме заедно след 1-я месец и започнахме да правим опити да зачена едно силно желано дете...Бяхме много щастливи, дори съм си мислела, че толкова хубаво не е на хубаво, но въпреки всичко всичко беше наред...Минаха 9 месеца и ни се роди най-прекрасното момиченце, нашата принцеса Софи...Продължавахме да се разбираме идеално, обичахме да четем един на друг това, което ни впечатлява от дадена книга, да разсъждаваме над разни философски наши си неща, лягахме на леглото както, когато бяхме само двамата, но вече с малката сладурана и се гледахме влюбено, играейки с нея.Имахме тясна връзка един с друг и нищо на света не можеше да ни раздели и да ни накара да спрем да чувстваме другия като част от себе си, той не желаеше да общува с никого друг, не обичаше обществото...София много беше радостна в моментите, когато я вземахме и си играехме ДВАМАТА с нея, просто детето усещаше топлината от майката и бащата.Всичко се допълваше...Ние с моето момче бяхме и много добри приятели, нямах желание да излизам с други хора, той беше за мен и интимен партньор, и най-добър приятел, и Човек с неземни принципи...Беше и моят учител....
И така стигнахме до тук, днес...Стоя на компютъра и пиша, слагам пръстите си върху клавиатурата, където върховете на неговите пръсти също са я докосвали.Това е един вид връзка за мен лично...Но него го няма, няма да влезе повече никога през тази врата, защото си отиде...Нежното ми и чувствително момченце реши да сложи край на своя живот, позволи едно въже да застане между нас, да спре топлия му дъх......
Липсва ми сега и винаги ще ми липсва, изглежда е трябвало да го разбирам по-добре...Искам да продължа, но ми е много трудно ! Има ли и други, преживели същото и как са продължили? Много съм объркана и нещастна...
Някой познава ли добър медиум, който да може да ми отговори на въпроси, въпроси, свързани с моето момче - дали е добре там(къде е това "там"), дали страда и дали е до нас...
Благодаря Ви !
Виж целия пост
На 26 години съм.Преди 2 години се записах да уча в Рус.университет.Отворих вратата на класната стая и видях само едно момче от моята група - Стоян, изглеждаше умен, беше красив и много симпатичен...Паснахме си...След 10 дни бяхме вече двойка, силно влюбени и слепи за света....Вече знаехме, че сме родени един за друг.Заживяхме заедно след 1-я месец и започнахме да правим опити да зачена едно силно желано дете...Бяхме много щастливи, дори съм си мислела, че толкова хубаво не е на хубаво, но въпреки всичко всичко беше наред...Минаха 9 месеца и ни се роди най-прекрасното момиченце, нашата принцеса Софи...Продължавахме да се разбираме идеално, обичахме да четем един на друг това, което ни впечатлява от дадена книга, да разсъждаваме над разни философски наши си неща, лягахме на леглото както, когато бяхме само двамата, но вече с малката сладурана и се гледахме влюбено, играейки с нея.Имахме тясна връзка един с друг и нищо на света не можеше да ни раздели и да ни накара да спрем да чувстваме другия като част от себе си, той не желаеше да общува с никого друг, не обичаше обществото...София много беше радостна в моментите, когато я вземахме и си играехме ДВАМАТА с нея, просто детето усещаше топлината от майката и бащата.Всичко се допълваше...Ние с моето момче бяхме и много добри приятели, нямах желание да излизам с други хора, той беше за мен и интимен партньор, и най-добър приятел, и Човек с неземни принципи...Беше и моят учител....
И така стигнахме до тук, днес...Стоя на компютъра и пиша, слагам пръстите си върху клавиатурата, където върховете на неговите пръсти също са я докосвали.Това е един вид връзка за мен лично...Но него го няма, няма да влезе повече никога през тази врата, защото си отиде...Нежното ми и чувствително момченце реши да сложи край на своя живот, позволи едно въже да застане между нас, да спре топлия му дъх......
Липсва ми сега и винаги ще ми липсва, изглежда е трябвало да го разбирам по-добре...Искам да продължа, но ми е много трудно ! Има ли и други, преживели същото и как са продължили? Много съм объркана и нещастна...
Някой познава ли добър медиум, който да може да ми отговори на въпроси, въпроси, свързани с моето момче - дали е добре там(къде е това "там"), дали страда и дали е до нас...
Благодаря Ви !
Той няма да ти погне. Болката ще остане още дълго време. Странно е това, което ти се е случило, но явно твоят мъж е имал проблеми, които е спестил. Това вживяване във връзката ви..за вас не са съществували други хора..не знам. Не ми се гадае, не съм и аз човекът, който би анализирал нещата. Както се казва станалото - станало, но ако просто имаш нужда да поговориш с някого на линия съм. Ако искаш ми пиши. 
