Колко "различни" трябва да са децата в училище - относно смартфоните

  • 22 734
  • 512
# 15
Моя син първоначално беше с една обикновена нокиа, после пререва че телефона нямал камера,а на другите имали и си правели снимки,а той не. Получи телефон с камера. Занесе го 2 пъти за да видят другите че и неговия вече има камера и до там беше. Като го питах защо е носи телефона,се оказа че не бил "с пръсти", сиреч тъч-скрийн.  Е сега вече е и с такъв.

Защо? Така не участвате ли и Вие в панаира?

Как мога да искам училището да въвежда забрани за нещо, за което аз, като родител, трябва да се погрижа? И аз нямам телефон "с пръсти", какво остава за дъщерите ми.
Виж целия пост
# 16
Какво мислите за различията на децата в училище?



Ако прочетем само първото изречение, може наистина да поговорим за различията на децата, макар и авторката да акцентира върху различия, базирани на притежание на техника.

Оказва се, че в училище децата са много различни едно от друго по най-многообразни критерии.
Оставям настрана отношението към самото училище, но в останалата част- навици, предпочитания, начин на живот.
Преди училището беше някак спояващо- нямаш интерес към историята, но от първи клас те водят по музеи, исторически места- малко от малко попиваш.
Нямаш особени дадености и интерес към спорта, но поне един път в срока ще има "спортен празник", участваш по някакъв начин или най-малкото съпреживяваш участието на по-изявените от вашия клас

Училището / далече остана времето, когато аз бях ученичка, но имам пред вид и училището преди около 10 години дори/създаваше вкусове, навици, стимулираше приятелство .

През време на отпускарския си период срещнах весели, жизнени и любопитни към света деца най-много на възраст до около 7 години и плашещо много апатични, скучаещи и- по темата- точно забити в  скъпите си телефони деца, независимо къде се намират .

На мен ми направи по-странно впечатление това, че дете сред природата е забило поглед в скъпия си телефон, отколкото самата стойност на телефона.
Виж целия пост
# 17
децата се сравняват - винаги са се сравнявали, дори във "великото" едно време помня, че ми подариха играчка, която не беше характерна за българския пазар и въпреки забраната на нашите, аз я занесох в училище да се похваля, където естествено ми я счупиха... така че няма как да се избяга от сравнението, дори и при въведени униформи /както беше по мое време/.

Дали сравнението ще бъде на база телефони, плейстейшъни, таблети, бейблейди /защото е истина, че и това го имаше в първи клас/, облекло или почивки на различни места, децата ще продължат да го правят. Наша работа е да ги научим да се ограничават в тези хваления.

И не виждам нищо лошо в сравнението - в крайна сметка това е живота - утре ден шефа им ще кара чисто ново ауди, а те 15 годишни коли например, или колежката ще се облича с маркови дрехи, а те ще купуват от втора употреба /примерите са съвсем измислени, да не решите сега, че става въпрос за вашите деца  Wink/. Такъв е живота. Наша работа обаче е, да ги научим да знаят кое е повод за гордост и кое не. Истината е, че в училище изобщо не са повод за гордост високите оценки - както сега, така и преди, да не възхваляваме отминалото време, защото ще кажа само една дума - "зубър".

Та аз не виждам нещо в децата да се е променило, само скъпите играчки за сравнение са станали различни, което е естествено - по мое време нямахме и идея, че може да има мобилни телефони /ние за видеокасетофони нямахме идея, пък какво остава за лаптопи/
Виж целия пост
# 18
Съгласна съм, че различията ги има на всички равнища. В училището, в което синът ми ще е първи клас, има униформи, но разликите са в обувки, раници, техника, в самочувствието, че баща ти е някакъв, ако щеш... (въпреки че част от децата на родители с възможности са си съвсем скромни и непарадиращи, а телефон от още в ДГ имаше едно момиче, чиито родители иначе все са финансово зле).  И някога разделението го имаше - имаше едно-две деца с родители, ходили в Либия и пазаруващи в Кореком, различни си бяха. И не само те - децата на учителите в същото училище, децата на разни партийни функционери и пр.
Нормално е децата да се хвалят. Правят го с всяко ценно за тях нещо - може да е и боклук от левчето. Ние сме тези, които трябва да им помогнем да преодолеят по-лесно този етап и да се научат да градят самочувствието си на базата на други неща.
Виж целия пост
# 19
Истината е, че в училище изобщо не са повод за гордост високите оценки - както сега, така и преди, да не възхваляваме отминалото време, защото ще кажа само една дума - "зубър".



В нашата гимназия беше наистина въпрос на чест да имаш високи оценки по всички или възможно най-много предмети."Зубър"- в основното училище, но пак за "зубърите" това определение носеше известна гордост.

Не е много по темата, но като стана въпрос за оценки, в университета имахме друга категория-"канапите"- с лека насмешка и презрение към тези, които са вечно на ръба- с три ли ще си вземат изпита или ще ходят на поправка.Обикновено оставаха последни с надежда да "минат метър".

Виж целия пост
# 20
Само че, докато детето проумее, че не айфона, а оценките са показател, минава време. На едно дете в първи, трети, пети клас, несблъскало се още с мелачката на кандидатстванията, оценките му минават покрай ушите в повечето пъти. Още повече, когато и у дома е застъпено желанието, самочувствието да се гради под формата на последната техническа новост, носена в джоба.
Едва ли някой тук ще си го признае, но все прави по нещо, не само по свое усмотрение и с вяра, а и с мисълта детето да не изостава от останалите.
Виж целия пост
# 21
...Дори и да забраня да се носи в училище,това не решава нищо, детето продължава да гледа че другите носят и им разрешават и накрая аз съм лошото ченге.
...
Училището не налага никакви ограничения,никаква дисциплина относно ползването на устройствата,много разпуснато ми се вижда всичко и още по разпуснато ще става...

Естествено, че на родителя работата е да е "лошото ченге", то си е част от длъжностната характеристика направо. Друг е въпросът, че на едни им идва отвътре, а други изцяло абдикират от това задължение.

Освен това, при добра комуникация и "сверяване на часовника" между родителите от класа, тази надпревара спокойно може да бъде избягната. Децата сега се развиват ужасно бързо (в това число и откъм техники за манипулация Wink) и доста родители не са съвсем наясно къде да прекарат чертата между реалната необходимост, психичния комфорт и чистото изхвърляне.

Примерно, Гошко може да реве и да страда, че Пешко и Тошко имат и носят нещо си без проблеми, но ако майка му отдели 5-10 минути сутрин или в почивен ден за "спявка" със съответните майки, 99% ще се окаже, че майката на Пешко не е съгласна, но той реве, че Гошко и Тошко имат и носят, тя кандисва отнемай къде, същата работа и за майката на Тошко и така...

В училище обикновено казват на родителските срещи, че не е желателно да се носят скъпи техники и играчки, но контролирането им, при съществуващата система, би следвало да е задача на родителите, освен ако пряко пречат на учебния процес, което се случва към 6-9 клас обикновено. Дори тогава "арестуването" им за период, по-дълъг от края на часа, е сложна и отговорна задача - учителят би следвало да го предаде на отговорно лице с приемо-предавателен протокол, то би следвало да го съхранява на недостъпно за трети лица място, да го върне на разходилия се родител срещу подпис... все трудоемки и бюрократични операции, които един сутрешен bag-контрол на отрочето могат да спестят.
Виж целия пост
# 22
Касита, не знам какво прави всеки, но аз лично съм за белязвала не рядко деца облечени зле /не демоде, а некачествено/ със скъпи раници и скъпи телефони. Не я разбирам тази грижа. И де да им минаваха покрай ушите оценките. Има такива дето реват във втори-трети клас за оценки.
Виж целия пост
# 23
Касита, не знам какво прави всеки, но аз лично съм за белязвала не рядко деца облечени зле /не демоде, а некачествено/ със скъпи раници и скъпи телефони. Не я разбирам тази грижа. И де да им минаваха покрай ушите оценките. Има такива дето реват във втори-трети клас за оценки.

Ето пример какво правя аз, водена от масовостта- празнувам рожден ден на детето със съучениците му. За мен е мага-излишен разход, не поради липса на средства. Половин хилядарка за два часа, прощавайте, но ги намирам за абсолютно ненужни. Но ето, давам ги, защото не може моето дете да ходи на 20 рождени дни през годината, а на своя да не кани никога.
Така, други купуват таблети, да речем. Или маратонки за 300 лева, ако и дънките да са от 5.
Оценките на половината наистина минават покрай ушите им. На други- не. Оплаквах се как още във втори клас имаше показно на детето ми как, ако иска да има приятели, не може да изкарва оценки по-високи от техните.
И в същото време на Петър двойката по математика му минава точно покрай ушите, вглъбен с Гошо в новия таблет на Спас.
Виж целия пост
# 24
Единственото, което правя, водена от идеята да не изостава детето е да го занимавам допълнително с учене.Но и да искам, не мога да насмогна нечии темпове, а освен това детето ми е достатъчно качествена бариера в тези напъни затова не минавам разумната граница.

На последната почивка научих за дете, което през ваканцията е решавало с часове задачи, а детето е в ПГ. Е, иска ми се и на мен, поне едни 10% от тези усилия съвместно да положим, ама къде ти.

Всичко останало, вкл. и начинът на празнуване на рожден ден/ не бих дала 500лв, освен ако не става въпрос за празнуване на пълнолетие/си го избираме заедно с детето и го правим от сърце, а не защото някой нещо прави.Да не говорим, че сме били гости с детето на достатъчно различни, вкл. и като стойност детски рождени дни, за такъв за 500лв, не се сещам, наистина.

Най-вероятно синът ми няма да има собствен телефон поне до края на ІV клас, после- ще видим.

Но и никога не бих упрекнала родителите за това, което предоставят на децата си, може да не одобрявам, то моето дете си е моя грижа, техните-тяхна.Важно е да спазват правилата в училище и толкова.
Нито пък ще си облека детето в дрипи или с некачествени обувки, за да не се дразнят останалите.

В първи клас още си сравняват оценките и още как.Имаше достатъчно деца с мн.добър и добър, не бяха много щастливи от факта.
В нашето училище- и рейтинга от математически състезания, прави впечатление.
Виж целия пост
# 25
Откъде дойде това за спявката, че Гошко плачел, че Иван има, и затова аз трябва да говоря с майката на Иван и изобщо да въвличам чуждите хора в терзанията на своето дете и моята неспособност да се справя в ситуацията? В крайна сметка всеки да си носи каквото иска, стига да не реве после, че са му го взели или че го е изгубил. В живота на децата всеки ден има някое друго дете, което има повече. Тогава какво да правим, да се спяваме с майките ли? Проблемът, че моето дете се тръшка за скъп телефон не е нито на детето с телефона, нито на неговите родители, а мой. Все едно ние като възрастни да се тръшкаме защо колегата кара нова кола, а ние си бутаме втората ръка. Всеки родитеел се взема в ръце и обяснява на детето си кое как е в тяхното семейство, че не може да иска и да получава всичко и пр. за ограничените ресурси и ценностната система. Както се казва, който иска и печено прасе ще сервира на рождения ден, а ако иска и цялото си дете да накичи отгоре до долу с телефони и таблети, скъпи обувки и раници! Имал бол пари - дал! Ние да си гледаме нашите си деца и какво ние преценяваме за правилно и разумно! Peace
Виж целия пост
# 26
Виж, Светкавица, темата не е за това, не ми се и задълбава в нея, но да речем, Капела Плей има и в София, и във Върна и работи на едни и същи цени. Ми, провери си ги, де.  Peace
Виж целия пост
# 27
Откъде дойде това за спявката, че Гошко плачел, че Иван има, и затова аз трябва да говоря с майката на Иван и изобщо да въвличам чуждите хора в терзанията на своето дете и моята неспособност да се справя в ситуацията? В крайна сметка всеки да си носи каквото иска, стига да не реве после, че са му го взели или че го е изгубил. В живота на децата всеки ден има някое друго дете, което има повече. Тогава какво да правим, да се спяваме с майките ли? Проблемът, че моето дете се тръшка за скъп телефон не е нито на детето с телефона, нито на неговите родители, а мой. Все едно ние като възрастни да се тръшкаме защо колегата кара нова кола, а ние си бутаме втората ръка. Всеки родитеел се взема в ръце и обяснява на детето си кое как е в тяхното семейство, че не може да иска и да получава всичко и пр. за ограничените ресурси и ценностната система. Както се казва, който иска и печено прасе ще сервира на рождения ден, а ако иска и цялото си дете да накичи отгоре до долу с телефони и таблети, скъпи обувки и раници! Имал бол пари - дал! Ние да си гледаме нашите си деца и какво ние преценяваме за правилно и разумно! Peace
абсолютно точно отразява моето мнение  Peace

ПП а за рожден ден бих дала и повече, не за да се големея, а за да е незабравим ден за детето ми /не че останалите са забравими, де/, проблемът е, че за възрастта на големия просто вече не знам, къде може да се празнува, но това е друга работа, ще си пусна тема  Peace
Виж целия пост
# 28
Andariel, добре казано, точно и намясто!

Дзвер, пусни тема, де, че и на мен ми писна по клубове. Имам идеи за извън града, но кой ще ми се върже да докара детето си извън София. Моля да ме извините за отклонението от темата! Peace
Виж целия пост
# 29
Родителите могат да вземат мерки заедно по ред в училището, а са поставени така нещата.
Другото и на мен ми е странно да си говорим кой какво да купува / носи за да няма искащи деца. МОже би пропускам нещо в идеята.

ПП Светкавица, има ли оценки в първи клас? От кога? Изненада ме.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия